Св. Георги живял във времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион) в императорските войски. Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин.

По това време срещу всички християни се водели ожесточени гонения. След като ги залавяли, ги подлагали на мъчения в тъмница. Младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, но наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите да се раздадат на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.

Името му означава „обработващ земята“. Затова като християнски светец най-напред станал пазител на нивите и стадата. Но в действителност бил римски офицер – така по-късно го приели за небесен закрилник и на християнските армии.

След покръстването през IХ в. култът към св. Георги навлиза и в България. Две старобългарски сказания от времето на цар Симеон разказват как в битките с угрите (дн. унгарци) светецът спасил български войници, защото постоянно отправяли молитви за небесната му закрила.

Това са най-ранните свидетелства за почитта на българската войска към св. Георги. Предполага се, че на него отдава победоносния финал на продължителната война с угрите и самият цар Симеон. През Второто българско царство Победоносеца вероятно е патрон на Тертеровата династия – върху монетите на нейния основател цар Георги I светецът му дава кръст – знак на владетелската власт.

След Освобождението воинската почит към Победоносеца навлиза в България под руско влияние. Гергьовден става празник на кавалерите на ордена „За храброст“.
Воинът светец е приет за покровител на всички българи, прославили се с подвизи на фронта. След Първата световна война 6 май започват да честват не само като Ден на храбростта, но и като Празник на армията. Оттогава св. Георги е небесен закрилник на цялото българско воинство.

Информация: Интернет