Дълго време семейството на Йоаким и Анна нямало деца. Бездетството в древността се е считало за Божие наказание, така освен личната си тревога те трябвало да понасят и обществения укор в малкия град Назарет, където живеели.

Молитвите и надеждата на двамата били за дете. Тези тревоги и вълнения обясняват  името, което Йоаким и Анна дават на дългоочакваната си рожба. Защото Мария, означава „надежда”.

Така света Анна, потомка на Аароновия род, дала живот на бъдещата майка на Спасителя на човечеството – Исус. В библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.

Няколко празника в годината църквата е посветила на Йоаким и Анна – общо честване на паметта им на 9 септември, Зачатие на св. Анна на 9 декември, Успение (смъртта) на св. Анна на 25 юли.

Счита се, че Анна е второто по разпространение женско име в християнския свят. Според поверието светицата закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. На иврит името Анна означава благодат, милост, благоразположение. 

В българския фолклор празникът се нарича Лятна света Анна.

В района на Западна България и Родопите, особено в района на Асеновград се приемало, че с него се бележи краят на лятото.

Според народното поверие, за да могат да износят плода и да родят леко, бременните жени на празника на Лятна св. Анна не трябва да се трудят, да перат, мият, шият или плетат.

Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”.

В чест на светицата и за предпазване на децата от болести се месят обредни хлябове без мая и се раздават за здраве. Иконите на света Анна се обкичват с цветя и пред тях се оставят дарове.

На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Вярва се, че светицата пази децата от „огън” – висока температура и треска.

В Източна България на Лятна св. Анна жени и момичета берат лековити билки по полето. С отвари от тях се прави ритуално къпане на децата за здраве и против различни болести. Останалите билки се изсушават и запазват за лекове през годината.

Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да ги пазят от „бродници”, „мамници” и „житомамници” – магьосници, които ограбват чуждото плодородие. В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да умилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.

Тези обичаи препращат към древните славянски традиции на почитане на богинята на плодородието Мокош, която е превъплъщение на Майката Земя.

В Древния Рим на днешния ден са чествали богинята Фурина, покровителка на изворите и водите. Римляните се завръщали в града от летните почивки на вилите си и организирали голям пир, така наречената Фуриналия.

Древните египтяни пък празнували на 25 юли „Посрещане на изгряващия Нил”, като чествали богинята на реката Анукет.

Имен ден днес или на 9 декември празнуват Ана, Анна, Анелия, Ани, Анка, както и Яна, Янко, Янчо, които могат да честват името си и на Еньовден.