– Г-н Добрев, от колко време се занимавате със спортни гълъби?

– Спортните или по-известни като пощенски гълъби нямат нищо общо с останалите. Използва се тяхното основно качество да се ориентират и да се завръщат винаги у дома. Това е нещо, което природата им е дала, и хората го използват от древността. Те са били част от армията по време на Първата световна война – пренасяли са съобщения и са били едно от средствата за комуникация. Аз се занимавам с тях от три години. Първите две спортни гълъбчета ми ги подари един познат, като аз не приех сериозно това. След известно време ги пуснах от разстояние и ги чаках да се върнат. Беше натоварващо, но когато се прибраха, много се зарадвах.

– Кога се върнаха?

– След час и половина. Олекна ми. Реших да ги пусна от по-голямо разстояние, но малко прибързах и те не се върнаха. Много се разочаровах, но го преодолях. Мина известно време и същият приятел реши да ми подари още две гълъбчета и тяхната майка, която е от Украйна. Един час преди да се срещна с него най-неочаквано в една от стаите на община Оряхово влезе мъжки спортен гълъб. Това беше толкова необяснимо, че аз го приех като някакъв знак. Твърде вероятно е да е бил подгонен от сокол и да се е мушнал през прозореца, за да се скрие. Нямам идея каква е била причината да влезе, но този гълъб буквално ме намери. Кръстих го Калиман, а женската, която взех малко след това, се казва Украинката. От там започна моята страст към спортните гълъби и нещата придобиха много сериозни размери.

– С кои гълъби се състезавате?

– Има два варианти на състезание. Единият е на клубно ниво – има много клубове в България, и в Плевен има. Българските клубове са малки и този спорт в страната е много слабо развит, а в Европа се практикува много отдавна, много е популярен. Всички членове на даден клуб си гледаме гълъбите вкъщи. В определен ден се събираме, маркираме си птиците определен начин, натоварване ги на един камион и ги караме на разстояние, от което ще ги пуснем. Обикновено в 6 часа в неделя човекът, който кара камиона, освобождава гълъбите, те излитат и всеки си тръгва за дома. По този начин те реално се състезават. Вкъщи всеки има електронна система, която отчита точното време на прибиране на гълъба. На тази база се изготвя и класирането. За да се прибере бързо гълъбът, трябва да е мотивиран. За да е мотивиран, трябва да му познаваш характера и да знаеш много неща за него. Това е огромна наука, която изследва храненето, възстановяването и т.н.

– Вие колко гълъба имате?

– Може би около 150, но бройката не е важна, а качеството. Имам няколко гълъбарника – един разплоден, друг – за летящите гълъби, трети – за младите гълъби. Разплодните гълъби обикновено са шампиони, за да може от най-добрите да излязат най-добрите. Трудно е супер добър гълъб да излезе от посредствени родители.
Разкажете ни за последния ви успех, когато ваш гълъб стана 6-ти в света.
Първо трябва да обясня какво е гълъбодрум. Това е вторият, комерсиален начин за състезаване. В клуба има един победител на конкретния полет, след седмица има друг полет и т.н. Участниците, които са се представили най-добре през годината, получават национални купи, да речем. Но това е хоби, което няма реални награди. А при гълъбодрума е вече частна инициатива на човек, който прави бизнес с това. Има и елемент на залагания. Някой решава да създаде гълъбодрум и събира гълъби на собственици от цял свят. Дават се малки гълъбчета, за които първият дом и адрес да стане гълъбодрумът – там излитат за пръв път, там свикват. Събират се 2 000 гълъба, като всеки собственик плаща такса за своя. Птиците се тренират, има 4-5 състезания, докато дойде големият финал, на който първият гълъб печели голяма парична награда, а вторият и третият – по-малки. В Румъния например има около 30 гълъбодрума, в България са 3-4. В Европа са вероятно над 100, като са с различен престиж. С най-голям авторитет в целия свят е този в Южна Африка. Там участват най-добрите, защото е много трудно състезанието – температурите са много високи и гълъбите отпадат по естествен път. Таксата е най-висока. Финалът е 520 и повече километра, т.е. много тежък, и конкуренцията е огромна. И аз имах уникалния шанс да се класирам 6-ти.

– Разкажете повече за това приключение?

– Гълъбите се дават в началото на лятото – юни месец 2018 г. Ние ги караме до Румъния, от там пътуват за Германия – там се събират, след това пътуват за Холандия, където остават в карантина център, за да отпаднат болните, ако има такива. След това пътуват за Южна Африка. Интересното около моята гълъбица Мис Крис е, че тя изглежда уникално – блестеше сред другите още от появата си. Имаше някаква аура около нея. Замина за Южна Африка и на седмата тренировка се удари. Какво точно се случи, не знам – ние следим ситуацията в интернет. Не я качиха в стартовия списък за поредната тренировка и аз бях много притеснен, защото това означава, че има проблем. Бях притеснен, защото ако е ударена, трудно би се възстановила за оставащия месец до финала. Една тренировка пропусна, след което я върнаха в стартовия списък. Пуснаха гълъбите, но тя не си дойде въобще. Тогава вече мислех, че е била толкова зле, че не е могла да лети. Но тя явно е проявила някакъв характер, защото се прибра на другия ден сутринта чак. След това на всеки следващ полет се подобряваше и ми върна надеждите за добро класиране. И накрая стана шеста в света.

– А колко държави участваха в този финал?

– Всички държави.

– До сега България имала ли е такъв успех?

– Не. 150-то място е било най-доброто класиране на българин преди моето 6-то. Уникално е! Това е и късмет.

– А вие единственият българин ли бяхте?

– Не, имаше още двама българи тази година.

– Колко живее един състезателен гълъб?

– От 12 до 20 години.

– Имате ли други обещаващи състезатели, освен Мис Крис?

– Имам, да. Имам гълъби, класирали се на национално ниво втори, четвърти, пети.

– Семейството Ви подкрепя ли Ви в това занимание?

– Да, двете ми дъщери Валентина и Светослава и съпругата ми Ралица също се занимават с птиците. Отборът, от името на който се състезавам, се казва Valya and Rosen Dobrevi.

– Кога е първото предстоящо състезание за този сезон?

– Април трябва да стартира сезонът. Това означава, че месец преди това започват тренировките. Ставаме в 4,30 сутринта, каране, безсъние. Всеки сам си преценява как ще си подготви птицата. Важното е как ще се представи на състезание.