Българската традиция повелява семейството да бъде заедно, като всеки негов член е ангажиран с различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника – дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастния и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.

Жените, които са свързани с плодородието, приготвят празничната вечеря. Рано сутринта се замесват обредните хлябове, за които най-младите момичета са донесли „мълчана вода“, което означава, че са мълчали, докато са я донесли. С тази вода стопанката на дома замесва кръгла питка, наречена боговица. Важно е в нея да се сложат сребърна паричка и дрянови пъпки за здраве и късмет. Специална е и украсата на този обреден хляб – с тесто върху него са правят кръстове, плодове, житни класове, за да е плодородна и здрава годината. В замесването на тези хлябове не участват момите за женене, за да не отнесат в новия си дом плодородието от бащината къща.

На самата вечеря цялото семейство се събира около трапезата и спазва множество ритуали. Традицията изисква ястията да се сервират на земята върху слама, с което се имитира обстановката, в която се е родил Младенеца. Най-възрастният човек в дома прикадява масата с тамян и казва молитва. След това разчупва питата и оставя първото парче в паничка настрани – то е за мъртвите от рода и за Богородица. След това раздава на всички членове на фамилията по парче. Ястията трябва да са постни и да бъдат нечетен брой. Повечето семейства приготвят 7 ястия, колкото са дните от седмицата, а други по 9, колкото месеца продължава бременността на една жена. Масата е отрупана с домашно приготвени храни от градината на дома, като всяка от тях символизира нещо. Храните, които присъстват, са боб, ориз, ошаф, туршия, пълнени постни чушки, постни сърми, лук, чесън, мед, орехи, тиквеник, плодове, вино, пуканки.

На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, като отрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.

Българите вярват, че на Бъдни вечер може да се види в бъдещето. Ако бъдникът гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и в зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.

На този ден празнуват Евгени, Евгения, Жени, Жечка, Бистра, Божана и производните им.

Снимки: Интернет

От вторник започват Коледните пости, които ще приключат на Рождество Христово.

Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребява без сряда и петък.

На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино. Венчавките се забраняват до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.

Източник: БГНЕС