Годишнината се почита пред паметника на писателя в градинката на храм „Света София“ и в къщата му в центъра на столицата.

В родния град на Вазов – Сопот, тържествата ще започнат със света литургия в църквата „Св.св. Петър и Павел“. След това ще има и рецитал на ученици в къщата музей „Иван Вазов“.

Жителите и гостите на Сопот ще могат да се срещнат и с тазгодишния носител на Национална литературна награда на името на Вазов – Милен Русков.

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в семейството на Съба и Минчо Вазови. Освен поет и писател той е академик на Българската академия на науките, министър на народното просвещение и председател на Окръжния съд в Берковица. Случай от съдебната практика пък го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“.

На 14 март 1879 г. се ражда един от най-брилянтните умове на човешкия род Алберт Айнщайн.

Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.

Кариерата на Валя Балканска започва през 1960 година, като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Родопи“ − Смолян, където получава и новото си име. В репертоара ѝ, освен „Излей е Делю хайдутин“, влизат още народни песни като „Шар планина“, „Девойко, бално ли ти е“, „Триста са пушки пукнали“, „Хайдутине се молеха“, „А бре, юначе лудо и младо“, „Горо ле, горо зелена“, „Майчинско, стара майчинско“.

По повод 60-ата си годишнина и за изключителни постижения в областта на певческото изкуство през 2002 г. Валя Балканска е наградена с орден „Стара планина“. Номинирана е за държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2005 г. През декември 2005 г. народната певица получава своята звездна плоча в българската Алея на славата. За нея дъщерята на Николай Хайтов, Елена Хайтова, пише книгата си „Сама сред звездите“.

Най-известният ѝ запис − самостоятелно изпълнение на песента „Излел е Делю хайдутин“ − е направен в края на 60-те години на ХХ век от американския изследовател на българския фолклор Мартин Кьонинг и е издаден на плоча в САЩ. Няколко години по-късно екземпляр от плочата попада случайно сред закупените за прослушване записи при подготовката на Златната плоча − послание от Земята, което да полети извън пределите на Слънчевата система на борда на два идентични космически летателни апарата от програмата „Вояджър“ на НАСА. Песента е включена в окончателната 90-минутна селекция от музикални произведения от Карл Сейгън и полита най-напред на „Вояджър 2“, който е изстрелян 20 август 1977 г, а две седмици по-късно − на 5 септември 1977 г. − и на „Вояджър 1“. На 25 август 2012 г. „Вояджър 1“ става първият обект с човешки произход, който напуска Хелиосферата и навлиза в Междузвездната среда.

Източник: bg.wikipedia.org

Нека виски българи го носим в сърцата и да предаваме обичната болка към Родината в стиховете му на собсветни си деца. Поклон пред великия българин.

По този повод кметът на Община Плевен Георг Спартански и неговият екип ще поднесат цветя в знак на признателност пред паметника на Христо Ботев на едноименния булевард в Плевен в 12.00 часа същия ден. Община Плевен отправя покана към институции, организации, граждани да почетат паметта на великия поет и национален герой.

МАЙЦЕ СИ

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!