Според политолозите този вот по начина, по който е предложен, крие рискове големи групи граждани да останат политически непредставени и да затвърди партийния вот, като остави в парламента 2-3 големи партии. Арументите в полза на мажоритарния вот са подвеждащи и има риск дори от увеличаване на корупционния натиск, твърдят още университетските преподаватели*. В позицията им, качена във Фейсбук, която публикуваме със съкращения, се казва: „Eдин от въпросите, по които гражданите могат да изразят позицията си на Националния референдум на 6 ноември, се отнася до избирателната ни система. Той е следният: “Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?” Мотивите на инициативния комитет за това предложение са, че подобна промяна би спомогнала за: – по-добра оценка на качествата и достойнствата на кандидатите и избор на личности; – по-голяма представителност (над 50% от избирателите, гласували в съответния едномандатен избирателен район, ще стоят зад избрания кандидат); – mо-голяма ангажираност на всеки народен представител към неговите избиратели и регионалните актуални проблеми и особености. С такава избирателна система българските граждани са излъчили всички свои президенти, както и своите кметовете от 1991 г. насам, т.е. на гражданите е добре познато как функционира тази избирателна система поне в тези случаи. Трябва, обаче, да подчертаем, че днес няма демократични страни, които да излъчват националните си законодателни органи по точно този начин. Демокрациите, които ползват мажоритарни системи при парламентарни избори (като Обединеното кралство и САЩ, например) не избират своите представители на два тура с абсолютно мнозинство, а ползват т.нар. система “first past the post” – избран е кандидатът, събрал най-много гласове в един тур. Дори и във Франция (примерът, който обикновено се привежда) за парламентарни избори се използва мажоритарна система в два тура, но с абсолютно мнозинство се избира кандидат само на първи тур. До втория кръг се допускат всички кандидати в даден едномандатен район, събрали 12.5% от гласовете на първи тур – и, поне хипотетично,това биха могли да бъдат до 8 кандидата. На втори тур побеждава кандидатът, събрал най-много гласове, макар и не постигнал абсолютно мнозинство. Предложението пред нас е различно: според него, ако нито един от кандидатите не събере абсолютно мнозинство на първи, до втори тур се допускат само двамата кандидати с най-много гласове. Само така изискването представителите ни в Народното събрание да бъдат излъчени с абсолютно мнозинство – в един или в два тура, е удовлетворено. Затова трябва да подчертаем, че въвеждането на подобна избирателна система би направило България единствената съвременна демокрация, която избира по този начин своя законодателен орган. Дори и този факт би трябвало да е достатъчен, за да ни накара да сме особено внимателни. И трите аргумента на вносителите в полза на избора на точно такава избирателна система са подвеждащи. Най-изненадващо е твърдението, че с такава система бихме имали повече “представителност”. По принцип един от недостатъците на мажоритарните системи е именно липсата на представителност. Този дефект на мажоритарните системи не е поправен с изискването изборът на депутати да е с “абсолютно мнозинство”. За да разберем защо това е така, нека си припомним, че гласуването на парламентарни избори вече е и задължително. При задължителни мажоритарни парламентарни избори, проведени при така предложената избирателна система, мнозина граждани биха били принуждавани да избират между кандидати, класирани за втори тур, които те често не харесват. Затова, противно на твърденията на вносителите, събралите абсолютно мнозинство по този начин кандидати (1) не биха се радвали на повече легитимност, нито биха били по-“представителни”, защото били “изборът на над 50% от гласоподавателите”. Нещо повече, гласуването на втори тур за тези избиратели би било един принуден избор, а (2) не избор на база “оценка качествата на кандидатите”, каквато е идеята на вносителите, какъвто е втория аргумент на вносителите. Вносителите имат и един трети аргумент: подобрената връзка между гражданите и техните представители в законодателния орган, което би подобрило демократичната им отчетност. Действително, за да увеличат шансовете си, партиите биха подкрепяли по места по-разпознаваеми и избираеми кандидати, което хипотетично би могло да отслаби влиянието на партийните централи за сметка на местните организации, както и хипотетично би могло да подобри шансовете на независими популярни местни кандидати. И все пак, дори и тук общото правило отново би било, че в едномандатни райони партиите са тези, които посочват, и то само един свой кандидат. За гражданите остава единствено изборът кой от предложените от различните партии кандидати да подкрепят. Вместо да подрива партийния вот, каквото е заявеното намерение на вносителите, такава промяна би го затвърдила. За да видим дали предлаганата мажоритарна система действително би довела до очакваното отслабване на влиянието на партийните централи, е достатъчно да погледнем картата на мажоритарно избраните кметове в страната при последните местни избори от 2015 г. Справката показва, че огромното мнозинство от тях са партийни кандидатури, излъчени от две партии: от най-голямата ГЕРБ (121 кмета), и от регионално силната ДПС (33). БСП е втора при пропорционални избори и малко преди ДПС на мажоритарни избори (38 кмета). Мажоритарният бонус, който най-голямата партия би получила, би й позволил да има абсолютно мнозинство в парламента, и лесно да сформира кабинет, дори когато е получила едва 1/3 от гласовете на гражданите. Възможността за по-лесно сформиране на еднопартийно управление, което е очакваният ефект от това обаче, идва на твърде висока цена – изпадане на малките и средните партии от парламента, и бетонирането в парламента на 2 или 3 партии. Мажоритарните избори ще дадат огромни предимства и на силни бизнес групи, които по-лесно ще могат да изпращат представители в парламента“. Подписали: гл. ас. д-р Ружа Смилова проф. д-р Анна Кръстева проф дпн Георги Карасимеонов гл. ас д-р Милен Любенов доц. д-р Румяна Коларова гл. ас. Димитър Димитров доц. д-р Добрин Канев доц. д-р Милена Стефанова гл. ас. д-р Стойчо Стойчев доц. дпн Огнян Минчев гл. ас д-р Елена Калфова доц. д-р Блага Благоева доц. д-р Даниел Смилов доц. д-р Пламен Ралчев гл. ас. д-р Гергана Радойкова проф. дпн Антоний Тодоров д-р Илдико Отова гл.ас. д-р Ирена Тодорова гл. ас. д-р Кирил Аврамов Драгомир Стоянов доц. д-р Мая Русева гл. ас. д-р Даниела Пастармаджиева доц. д-р Таня Томова доц.д-р Мария Бакалова Атанас Стефанов гл. ас. д-р Любомир Стефанов гл. ас. д-р Георги Проданов Кирил Ганчев д-р Ваня Кашукеева-Нушева гл. ас. д-р Петър Чолаков Иво Маев д-р Димитър Ганев доц. д-р Стояна Георгиева д-р Ваня Ангелова Иванов Александър Димитров Даниел Стефанов Източник: dir.bg