В 16:30 ч. в музея (II-ро изложбено фоайе) ще бъде открита изложба „С духа на Апостола” с над 90 музейни експоната, предоставени от Регионален исторически музей – Велико Търново, Регионален исторически музей – Ловеч, Регионален военноисторически музей – Плевен, Национален музей „Васил Левски” – Карлово, Музей на народните занаяти и приложни изкуства – Троян (МНХЗПИ), Специализиран музей за резбарство и зографско изкуство – Трявна (СМРЗИ) и Исторически музей – Тетевен.

В изложбата ще бъдат представени оригинални оръжия и лични вещи на Апостола на свободата Васил Левски – кама, сабя, орар (дяконски пояс), печатите на БРЦК, негов портрет, портативна печатничка за печатане на бланки за кочанни квитанции, оригинални писма и копия на писма на БРЦК до частните революционни комитети в Българско и др. Включени са още оригинални портрети, оръжия и лични вещи на изтъкнати дейци на революционните комитети в Българско, близки съратници и помощници на Васил Левски (като Христо Иванов – Големия, отец Матей Преображенски – Миткалото, Бачо Киро Петров, Христо Караминков – Бунито, Иларион Драгостинов, Иван Панов Семерджиев, Джорджо Момчев, Цаню Захариев, Хаджи Станьо Врабевски, Петко Милев – Страшния, Марко Йончев, Дочо Мръвков, Станьо Хаджииванов и Иван Ибришимов, Марко Иванов Марковски, Васил Йонков – Гложенеца, Иван Драсов, Димитър Маринов – Панталонджията, братя Хитрови и братя Поплуканови). Посетителите могат да се видят и униформа на Първа българска легия (копие), къс от оригиналното знаме на Троянския и копие на знамето на Карловския революционен комитет.

Ще бъде представена и фотодокументалната изложба „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството” на Национален музей „Васил Левски” – Карлово, която е посветена на живота на Васил Левски, революционната му дейност и изграждането на Вътрешната революционна организация, провала през есента на 1872 г. и фаталния завършек на един живот, отдаден в името на отечеството и неговата свобода. В един ограничен обем тя успява да обхване всички важни моменти от живота на Апостола, родното място и семейната среда като първоизточници на неговото родолюбие и демократизъм преди всички по-сетнешни влияния на европейската революционна и политическа практика. Включва копия на всички седем оригинални снимки на Васил Левски, факсимилета на негови писма, документи на революционната организация и БРЦК, снимки на дейци на ВРО и ръководители на националноосвободителното движение – Раковски, Каравелов, Ботев, репродукции на едни от най-популярните произведения на изобразителното изкуство и монументални паметници посветени на Левски.

Събитието започва в 12 часа.

Изборът на плевенския културен институт за домакин на тази инициатива не е случаен, уточняват организаторите. Той е един от най-големите и авторитетни музеи в страната, с принос в историята, теорията и практиката на музейното дело у нас. Преди 15 години, през 2003 г., Регионалният исторически музей – Плевен, заедно с Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства и Съюза на учените в България – клон Плевен, организира научна конференция за история на музеите и музейното дело в България. Пак тук е създаден и отпечатан сборникът „Музейното дело в България 1950-1953 г.” от плевенските музейни дейци проф. д-р Михаил Грънчаров, почетен гражданин на Плевен, и ст.н.с. Свобода Гюрова през 2008 година.

Книгата „Регионалните музеи в културната инфраструктура на България” е пръв опит за изследване на един нов феномен – регионалните историчеки музеи в България като елемент на културната инфраструктура на страната с нови функции и отговорности. Плевенският музей ще бъде първата нейна спирка с разговор за бъдещето на българския музей.
Ще бъдат поставени въпросите за фондовата работа, за тяхното състояние и променящата им се структура, за съвременният Collections Management и прилагането му у нас. Ще се говори за финансирането на музейните организации, излизането на музея на пазара на културни продукти и разширените му социални отговорности, дигиталният сегмент на музейната дейност, състоянието на материалната инфраструктура – сградите и обектите, партньорствата с образователни и академични институции и др.

Тържествената вечер ще открие Хор „Гена Димитрова“ с изпълнение на патриотична сюита. Експозицията представя дарения, получени по повод двете важни годишнини. Една част от тях са картини на Н. В. Овечкин, дарени от почетния гражданин на Плевен Владимир Гуричев и съпругата му. Други са предоставени от участници в изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” и граждани на Плевен. Включени са и много снимки, които документират отделни етапи от изграждането на панорамата, документи, грамоти, албуми, юбилейни плакети 100 и 130 години Плевенска епопея, комплект плакети „За участие в изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” – златен, сребърен и бронзов, значки, сувенири, материали от дейността на Панорамата през годините.

Особен интерес представляват оригиналните материали, с които е рисувал Н. В. Овечкин – палитра, бои, четки, въглен, парче от панорамното платно и други, 3 картини живопис с етюди от панорамното платно с автори Н. В. Овечкин, Г. Есаулов и М. Ананиев, дарени от доц. д-р Свобода Гюрова.

Оригинални документи, свързани с изработването на архитектурно-скулптурната облицовъчна панела на Панорамата, са дарени от проф. Кирил Мескин, който е и автор на проекта. Интерес представлява телеграмата изпратена от Цано Златев – зам.-председател на Окръжния съвет за култура – Плевен, до Н. В. Овечкин в Москва на 30 ноември 1976 г., с която го уведомява, че е прието решение за изграждане на Панорама в Плевен.
Други постъпления са документи и материали, свързани с оборудването и конструктивната сигурност на сградата – предложения, решения, протоколи, доклади, заповеди, черно-бели снимки, картички и други, дарени от инж. Пенка Андреева.

Сред даренията са свидетелства за активно участие и личен пример, дипломи, медали и юбилейни значки за участие в изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, издадени в чест на 100-годишнината от Освобождението на България.

Общият брой дарения е над 600, като най-голямото е на доц. д-р Свобода Гюрова – 345 броя материали. Сред дарителите са: Владимир Гуричев, Свобода Гюрова, инж. Пенка Андреева, Румен Тошев, инж. Илия Митев, Цоцо Танов, проф. Кирил Мескин, Цано Златев, Виктория Маринова, Вера Пелинкова, Светлана Костадинова, Христо Милев, Любомир Джипов, Ирена Петрова.

Изложбата представя подробни списъци на участниците в изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г., както и списък на наградените с държавни награди.
На 4 юли 1979 г., с Указ № 1093 на Държавния съвет на НРБ, за специални заслуги в изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” са наградени 87 участници в строителството.