Днес се състоя и тържествена промоция на Факултет „Обществено здраве”. Дипломи получиха 125 бакалаври и магистри от четири специалности: 24 бакалаври от специалност „Медицинска рехабилитация и ерготерапия”, випуск 2018; 12 бакалаври от специалност „Опазване и контрол на общественото здраве“, випуск 2018; 25 бакалаври от специалност „Управление на здравните грижи”, випуск 2019; 43-ма магистри от специалност „Управление на здравните грижи“, випуск 2018 и 2019 и 21 магистри от специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“, випуск 2019.

Проф. Григор Горчев и младите дипломанти бяха поздравени от ректора на Медицинския университет проф. д-р Славчо Томов и кмета на Община Плевен Георг Спартански. „Заслужено проф. Горчев е гордост за Плевен и България с новаторските си идеи и постижения и доказателство, че за мечтите няма граници, стига човек да иска и може да ги следва“, категоричен беше кметът. На завършилите образование той пожела да изпитват радостта и удовлетворението, когато си кажат „Помогнах, спасих живот”.

Дипломи ще получат 125 бакалаври и магистри от четири специалности: 24 бакалаври от специалност „Медицинска рехабилитация и ерготерапия”, випуск 2018; 12 бакалаври от специалност „Опазване и контрол на общественото здраве“, випуск 2018; 25 бакалаври от специалност „Управление на здравните грижи”, випуск 2019; 43-ма магистри от специалност „Управление на здравните грижи“, випуск 2018 и 2019; и 21 магистри от специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“, випуск 2019.

Общо 33-ма (26 %) са дипломантите с отличен успех, от името на които на приветствията ще отговори Нели Георгиева Йорданчева, магистър в специалност „Управление на здравните грижи“. Специално приветствие към дипломантите ще поднесе проф. Флориан Стегер, директор на Института по история, философия и етика на медицината към Университета Улм, Германия, специален гост на шестия пореден Ден на биоетиката.

Официален гост на тържествената промоция тази година ще бъде Негово Превъзходителство г-н Ерик Льобедел, посланик на Франция в България. На официална церемония в началото на празника той ще удостои чл.-кор. проф. Григор Горчев с френското държавно отличие-степен „Кавалер“ на Ордена на академичните палми.

Професор д-р Горчев, почетен ректор и директор на Научноизследователския институт на МУ – Плевен, е удостоен с френското държавно отличие с указ от 14 юли 2018 година на министър-председателя и по предложение на министъра на образованието на Френската република. Отличието се присъжда за високи постижения в областта на образованието и за принос към международното интегриране на университета.

Орденът на академичните палми е създаден на 17 март 1808 г. с указ на император Наполеон Бонапарт, а в сегашната си форма е въведен с декрет на 4 октомври 1955 г. Отличието е създадено за университетски преподаватели, а днес то е достъпно за всички, работещи в сферата на образованието.

Това е най-старата съвременна френска награда и е най-високата за дейци в образованието. Виолетовият цвят на ордена символизира хармонията между синьото и червеното, знак за мъдрост, познание, толерантност и авторитет. Този орден възнаграждава положената работа за каузата на обучението и образованието.

Подобен тип операции все още се извършват предимно чрез отворена хирургия, което води до голяма травма за пациента. Уникалната мултидисциплинарна операция на плевенските хирургични екипи е първата по рода си в България, а опитът в световен мащаб при осъществяването на подобни сложни интервенции чрез роботизирани системи е все още минимален.
Проф. Горчев коментира сложната операция така: “След клинично обсъждане на случая от екипите от хирурзи и гинеколози взехме решение за извършване на тази изключително сложна операция с роботизираната система da Vinci Si, при която едновременно да се отстранят правото черво и матката на пациентката, т.н. задна тазова екзантерация. Като в същото време да се възстанови чревният тракт с ултраниска шевна линия на дебелото и правото черво.”

В конкретния случай при оперираната 70-годишна пациентка е следван съвременният протокол за бързо възстановяване след прилагане на минимално инвазивна хирургия: ранно раздвижване, захранване, липса на опиати за обезболяване и др. Предимствата за пациента при извършване на подобен тип мултидисциплинарни робот-асистирани интервенции са значително намаляване на травмата по време на операция, по-бързо възстановяване и по-нисък процент на усложнения. Все още единични центрове прилагат подобен тип хирургия при пациенти с такава клинична диагноза и ситуация. Наличието в Медицински университет – Плевен на три обучени и работещи екипа по роботизирана хирургия –гинекологичен, хирургичен и урологичен – е отлична предпоставка за успешното извършване на тези иновативни мултидисциплинарни операции.

Информация и снимки: пресцентър на Медицински университет – Плевен

Младата пациентка е била в напреднала бременност, когато по време на рутинен преглед към женска консултация съобщава за прокървяване. След извършен гинекологичен преглед е диагностицирана с рак на маточната шийка. Насочена е към консултация с чл.-кор. проф. д-р Горчев, по време на която тя е категорична в желанието си за запазване на бременността. Това изисква събиране на екип от висококвалифицирани специалисти и едновременно провеждане на две сложни операции за спасяване на живота на жената и нейното дете.

Проф. Горчев съветва бременните жени да посещават редовно кабинетите по женска консултация и да провеждат всички рутинни профилактични прегледи и изследвания.

Церемонията се състоя снощи, 10 октомври, в столичен хотел. Проф. д-р Григор Горчев е лекар с три специалности – акушерство и гинекология, онкология и хирургия. Той е директор на Научноизследователски институт и Почетен ректор на Медицинския университет в Плевен. Провел е множество специализации в цял свят. Председател е на Българската асоциация по гинекологична ендоскопия, на Българската асоциация по минималноинвазивна гинекологична хирургия и на Балканския медицински съюз. Член е на Управителния съвет и съосновател на Асоциацията по роботизирана хирургия за Югоизточна Европа.

Проф. д-р Григор Горчев е единственият акушер-гинеколог, член-кореспондент на Българската академия на науките и носител на най-високото държавно отличие Орден „Стара планина“ – първа степен, за изключително големи заслуги към Рeпублика България в областта на медицинската наука и практика.

Професорът е отличен и с множество други високи отличия и награди, едно от които почетен знак І-ва степен от Българския лекарски съюз за принос в развитието на медицината и други. Той е удостоен два пъти с почетното отличие „Лекар на годината” на Българския лекарски съюз – през 2006 г. и през 2011 г., а по негова идея и под ръководството му към Медицински университет в Плевен през месец юни 2007 г. е разкрит уникален за Източна Европа и на Балканския полуостров Телекомуникационен ендоскопски център с експериментална операционна зала.

Горчев извършва първата в Източна Европа роботизирана операция на жена с рак на шийката на матката със запазване на детеродните й функции през 2010 г. За първи път в България и Източна Европа през месец декември 2012 г. въвежда прилагането на HIFU технологии за лечение на солидни тумори (високоинтензивен фокусиран ултразвук), припомнят от БНТ.

Снимка: National Medical Awards 2017

Като приоритет в образователната сфера, проф Славчо Томов ще продължи провеждането на целогодишна кандидатстудентска кампания под надслов „Успяваме заедно“ с цел привличане на качествени и мотивирани кандидат-студенти за всички предлагани от университета специалности. Целта е МУ-Плевен да се утвърди на картата на висшето медицинско образование в страната и Европа като космополитен университет, привлекателен за все повече български и чуждестранни студенти, докторанти и специализанти.

Чрез ефективно, динамично и гъвкаво управление и развитие, висшето училище ще се наложи като признат център за иновации за дипломно, следдипломно и продължаващо обучение.

Източник: Darik

– Проф. Горчев, 10 сутринта е, а току-що излязохте от операция, след минути влизате в друга. Продължавате ли да работите по 12-13 часа и да правите по 6 операции на ден?

– Индивидуалният ми работен график е от 8 сутринта до 8 вечерта. Всяка минута е прецизирана и разчетена, това е много дисциплиниращо. Обичайно ръководя екипа, но не оставям на друг случая, който съм започнал – за да не се размива отговорността.

За мен тежката хирургия на рака е изкуство – не допуска шаблона и щампата. Мисълта е над всичко, но хирургът подобно на художника дава душата си в работата.

Операцията може да бъде извършена по различни начини и методики и винаги се познава кой какво е направил. Така, както разпознавате почерка на майстора върху платното.

– Най-голямото ви постижение в медицината?

– Пречупването на мисленето за съвременното хирургично лечение на раковите заболявания. Става много трудно, когато има модел, матрица, създавани с години. Собствения си принос виждам във въвеждането на новите методи за лечение.

Постижение е и че за близо 30 г. работа успях да създам школа. Последователите, които и сега са в екипа ми, вече са известни хирурзи в България, Европа, САЩ.

На младите колеги казвам, че трябва да овладеят поне 2 нови метода и постоянно да се усъвършенстват.

И екипната работа е много важна. В роботиката в една процедура са заети 8-9 медици. Един ръководи целия процес, но без екип нищо няма да свърши.

– А най-голямата ви радост в личен план?

– Децата ми.

Вторият ми син

Ален се роди на

4 април

Григор става на 5 г. през септември. Голямата ми дъщеря Ангела си дойде от Франция специално за моя юбилей.

Много съм щастлив с децата, но и отговорността по отглеждането и възпитанието им е огромна. Бащинството тонизира и дисциплинира. Децата променят живота, покрай тях усещам нещата по съвсем друг начин. Навършвам 60 – годините ми не са малко…

– Как се чувствате на 60?

– Не бих казал помъдрял, но малко по-различен. Леко тъжен, кривата все пак отива надолу. Биологията се усеща – човек не може да избяга от биологичната възраст. Приемам го по-абстрактно. Човек трябва да гледа философски на всичко.

– В онкологията при първия преглед знаете докъде ще успеете. Казвате го очи в очи на болната. Не се ли опасявате, че страхът може да я срине?

– Първо преценявам психиката ѝ. Ако е боязлива и притеснителна, обяснявам по-дълго. Научи ли диагнозата си, тя се мобилизира докрай.

Жената е най-ценният капитал на нацията, защото дава живот. И трябва да знае, че лекарят насреща се отнася с голямо уважение към нея.

– За над 30 г. в онкологията как понасяте загубите?

– Винаги се разстройвам. Ядосвам се на системата, но най-вече на себе си, че болестта е победила. Приемам го като лично поражение.

Винаги признавам грешките си. Самокритичен съм и се стремя да потискам егото си.

Държа да възпитавам същото и у колегите. Успява този, който контролира егото си. За мен изграден специалист е, който може да признае, че в работата има по-добри и по-компетентни от него.

– Преди 2 г. са ви канили да работите с робота “Да Винчи” в САЩ, а по-рано и във Франция. Съжалявате ли, че отказахте?

– Не. Взех правилното решение. Най-лесно е да абдикираш и да напуснеш държавата. Отиваш в планирано общество, следваш матрицата и ти остава само да работиш. Нищо повече. Работата не ме плаши. Но в чужбина не можеш да развиваш това, което искаш – много са факторите над тебе. А българката има нужда от високотехнологична медицина.

– Как приемате наградите, които идват накуп?

– Изненадах се, когато научих, че в парламента е гласувано удостояването ми с орден “Стара планина” и се чака указ на президента. Както и за наградата на братя Евлоги и Христо Георгиеви.

Приемам признанието като висока оценка за това, че Плевен се превърна в център на високотехнологичната медицина, за създадената школа и екипа, с който работя.

Но и съм

задължен.

Не спирам

Медицината е сред най-променливите професии и лекарят трябва да е постоянно в час с новостите – да ги познава и въвежда. Длъжни сме да лекуваме българите съвременно.

– И жена ви е лекар. Как се допълвате като характери?

– Зорница е прекрасна съпруга. Аз съм по-затворен, тя е контактна, лъчезарна. Много позитивна, дори се събужда с усмивка. Характерът ѝ е в контраст с работата ми – срещам се само с тежки съдби. Като се прибера вкъщи, Зорница ми дава невероятен душевен комфорт. За почти 10 г. заедно веднъж не сме си повишили тон. Връзката ни е хармонична, симбиоза между мен и нея.

– Какво обичате да правите заедно?

– Пътуваме, когато съм свободен, но за жалост, рядко се случва. Много обичаме зимните спортове –

балканджия съм,

на ските съм се

качил 8-годишен,

Зорница също кара много добре. Покрай бременността пропусна, но през следващата зима ще навакса.

– Иначе се увличате от планинското колоездене и подводното гмуркане?

– Спрях временно спускането с велосипеда. Паднах лошо, докато карах по каменните стъпала в Кайлъка, и направих сериозни усложнения.

– За какво не ви стига времето?

– За децата. Дъщеря ми е на 25 г., живее в чужбина, има собствен живот. Липсва ми близостта с големия ми син Григор, той е копие на майка си – постоянно усмихнат. Синовете спят и сутрин като излизам, и вечер, когато се прибирам. Остават събота и неделя, но ще правя корекции, за да съм повече с тях.

– На какво искате да научите вашите момчета?

– Това, което са ми дали родителите. Баща ми повтаряше: “Прави добрини. Никога зло. Доброто е двигателят на човешкото развитие. Лошото дърпа света надолу към бездната и нанася непоправими поражения.”

В живота си нямам спомени да съм направил зло на някого. Винаги съм се стремял да помагам и да правя добрини.

– Какви семейни реликви пазите?

– Две стаи, препълнени с хиляди томове книги в старата наследствена къща в родната Трявна. Любовта към книгите е от покойните ми родители, майка ми Недка беше директор на градската библиотека, баща ми Ангел Николов – гимназиален учител по френски.

– Искате ли да промените нещо у себе си?

– Малко да отслабна. Напоследък понапълнях, но заради работата не мога да си организирам режим за хранене. Ще се справя.

Слабост ми е и че съм много доверчив. Бих искал да ревизирам малко това качество. Заради него съм преживявал доста лични разочарования. А и животът показва, че доверчивите хора по-често губят. Искам да запазя това, че не мога да мразя – ампутиран съм от подобно чувство.

– За какво мечтаете?

– Моля се да бъда здрав, за да помагам чрез професията си на болните хора. И най-вече да помагам на семейството си.

Здраве, спокойствие – нищо повече не искам.

CV

Роден на 15.V. 1956 г.

1982 г. – завършва МУ – Плевен, от 2003 г. е професор

Почетен ректор на МУ-Плевен, след два мандата ректор

Единственият гинеколог – член-кореспондент на БАН

Внедрява робот-асистираната хирургия

Прави за първи път в България операция на жена с рак на маточната шийка I стадий със запазване на детеродните органи, 2004 г.

Извършва първата в Източна Европа роботизирана радикална хистеректомия с лимфна дисекция на жена с диагноза рак на шийката на матката

Изтозник: 24 часа