Най-младите анкетирани – на възраст между 18 и 25 г. (или тези, родени след преломната 1989 г.) изглежда в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата, за проблемите в живота си.

68% от участвалите в проучването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон, 19% казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценят. Това мнение се подкрепя от различни демографски групи. Според социолозите Ясно личи, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво  усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли.

Мнението на другите е традиционен регулатор на поведението на голяма част от хората – 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях, за 38% твърдят, че то не е от значение.

На фона на останалите институции у нас Църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие. След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.

Данните са част от ежемесечната изследователска програма на „Галъп интернешънъл“.  Изследването е проведено лице в лице в периода между втори и девети август 2019 г. сред 839 души и е представително за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове.