Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици – Петър, Яков и Йоан.

Когато Иисус Христос проповядвал сред хората, мнозина проявили съмнение в неговата божествена същност. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот.

За да укрепи вярата на учениците си в своя божествен произход,

Иисус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Таворската планина в Галилея. След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил – лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стояли библейските пророци Мойсей и Илия.

Тогава светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте“. При тези слова апостолите в силен страх паднали ничком на земята. 

Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до днес празникът е свързан с промяна и с нова надежда. 

Преображение Господне е и времето, когато настъпва трайно преобразяване в природата – дните видимо намаляват. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.

Според вярванията на този ден се отваря небето

и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.

На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.

В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за „освещаване на гроздето“. Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата.

В следващите две седвици – от 1 до 14 август, църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна. Във вторник и четвъртък – варени без олио ястия, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

Източник: pravoslavieto.com