Според очевидец взривът е повредил фасадата на черквата и околните сгради. Сирийската телевизия съобщи за 11 ранени, а базираният в Лондон Сирийски център за наблюдение на човешките права обяди за 7 ранени, трима от които са в критично състояние.

По-рано пък бе съобщено за атентат с кола бомба в град Африн в северната провинция Алепо, в който са загинали най-малко 14 души, сред които осем цивилни. Ранени са били 35 души. Африн и околностите му, населени предимно с кюрди, са под контрола на протурски бунтовници.

По данни на Сирийския център над 80 бойци са били убити от сряда вечерта при ожесточени боеве между правителствените войски и доминирани от джихадисти сили в северозападната провинция Идлиб, която все още се контролира от групировката „Хаят Тахрир аш Шам“ (бивш клон на Ал Кайда в Сирия). В тези боеве са загинали и седмина цивилни.  

Празникът Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки.

Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с палмови клонки и го прославят като месиански цар с възгласи „Осанна“. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършва множество изцеления на слепи, хроми и недъгави.

Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната, но и най-наситената с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Исус Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот. Дните след Цветница до Възкресение Христово се наричат Страстна седмица и означават мъка и страдание. Затова на Цветница християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.

Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие. Лазарувалите предишния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб /кукла/ и изпълняват обичая „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

Главно в Североизточна България на този ден се извършват и обреди, свързани с вярването, че на Връбница „разпускат умрелите“, т. е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява /или царевични стъбла/, кандило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата запалват огън.

Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.

Източник: Darik

От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце. В желанието си да Му угоди, той тайно си налагал лишения, спазвал строг пост, носел на тялото си груба власеница. Горейки все повече и повече от любов към Бога, той пожелал да се отрече заради Него от всички световни радости и да му служи в иночески чин.

Почти целия си съзнателен живот светецът, в името на своето обещание към Бога, прекарал в мълчание и укривал своята самоличност. Наказанията и лишенията, на които сам се подложил заради колебанието си, били прекалено жестоки и забулени в мълчание. Званието „Божи човек“ той получил след смъртта си, поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога, предава БГНЕС.

Имен ден празнуват всички, които носят името Алекси, Алекса, Алеко, Алексей. Името означава помощник.

Източник: Darik

След смъртта на патриарх Тарасий, Никифор е избран за константинополски патриарх. Когато при Лъв V Арменец отново иконоборците вземат връх, Никифор влиза в конфликт с императора. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, през май 815 г. е свален от патриаршеския престол и изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.

През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и е погребан в храма „Св. Апостоли“. За заслугите му в борбата с иконоборците е канонизиран. До нас са достигнали няколко съчинения на патриарх Никифор, от които за българската история са особено важни неговата Хронография и Кратка история.

Източнк: Darik

Анастасия е известна с това, че се е опитвала да помага на страдащите – носела е храна и дрехи на затворниците, на просяците е давала хляб, лекувала е болестите на болните, превързвала е кървящите рани на ранените.

Макар и популярна сред хората, тя е осъдена на смърт по време на масовите преследвания на християните при император Диоклециан. Около 204 година войници на управителя на Илирия я връзват на четири стълба и я изгарят в Сирмиум (днес Сремска Митровица). В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта.

Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали. Имен ден празнуват: Анастас и Анастасия.

Българите наричат празника „Едрей“, „Едринден“ или „Мечкин ден“. Според народните възгледи на този ден започва нарастването на деня. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна.

От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.

В българските земи на север от Балкана, Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името „Мечкин ден“. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител.

Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: „На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“

Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.На Свети Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.

На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка

Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител.

Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.

През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г.

Св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.