Пирогов е роден на 25. 11. 1810 г. Руската императрица, която оглавява руския Червен кръст, кани Николай Иванович Пирогов да участва в медицинското осигуряване на бойните действия в България. 67-годишният Пирогов се отзовава като истински патриот и тръгва веднага, като получава неограничени права на действие.

На 10 октомври 1877 г. той пристига в България, в Горна Студена – в Главната квартира на руската армия. По късно Пирогов заминава за с. Бохот, на 15 км югоизточно от обсадения Плевен, във военновременната болница № 69, която започва да действа дни след началото на боя за село Горни Дъбник. В нея работят 16 милосърдни сестри, а броят на лекарите понякога достига и до двайсет души. Пирогов не само участва в работата на бохотската военна болница, но и обхожда руски и румънски дивизионни лазарети около Плевен.

Пирогов организира цялостно медицинско осигуряване на сражението за превземането на силно укрепения Горни Дъбник. Съставен е конкретен план за разположението на превързочните пунктове. Създава се нова единица, наречена централен превързочен пункт, който се разполага на 6 км от фронта в село Чирково (днес Садовец). Така се осигурява бързо придвижване на ранените до военновременната болница № 69 в Бохот. Лично той лекува двама от тримата генерали, ранени при Горни Дъбник – генерал-майор Зеделер и генерал-майор Розенбах.

Императорът специално моли Пирогов да дойде в Пордим, където се взимат стратегическите решения за освобождението на България. Там е бил най-големият лазарет, където Пирогов разгръща целите си организаторски и лекарски способности.

При своя престой в България от 10 октомври 1877 до 17 декември 1877 г. Н. И. Пирогов е посетил десет от тринайсетте руски военновременни болници, десет дивизионни лазарета и три аптечни склада, разположени в деветнайсет населени пункта, като изминава близо 700 км. Н. И. Пирогов е работил и на трите направления на руската армия: в Източното направление – с главен хирург Кадацки, в Южното направление – с главен хирург професор Склифософски, ученик на Пирогов, и в Западното направление в Плевен и около Плевен, където е бил най-дълго време от престоя си по време на Руско-турската освободителна война.