Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже. Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.

На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.

В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Нейният двойствен образ – ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието, на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет – да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.

Източник: Дарик

Децата подариха на Спартански ръчно изработена от естествени материали мартеница. От своя страна кметът също дари на всяко от малките гостенчетата мартеничка.

Те напомнят, че 1-ви март е близо – само след 5 дни, тъй като февруари приключва на 28-мо число. Красивите и уникални български символи в бяло и червено се подаряват за здраве и предвещават настъпващата пролет.

Снимки: Община Плевен

Това е още едно шеговито намигване към динамичното ни ежедневие и повод за добро настроение и повече оптимизъм преди настъпващата пролет.

Според една легенда Пижо и Пенда живели много отдавна по нашите земи. Тя била най-красивата мома, а той – напет и трудолюбив. Щом Пижо видял Пенда, веднага се влюбил в нея. В чест на тяхната силна любов хората направили бели и червени фигурки от конци, с които се закичвали при настъпването на пролетта.

Пижо и Пенда за първи път са триизмерни анимационни герои във филма „Червено и бяло“. Негови автори са Никол Николова и Йоанна Иванова. Двете завършват компютърна анимация във Великобритания и мечтаят да работят в професионалното кино.

“Идеята ни беше да създадем проект, който пряко ще докосне всеки българин и същевременно ще покаже една интересна, различна, и не толкова позната на света традиция и култура”, коментира Никол.

По визуализирането на историята Никол и Йоанна работили 7 месеца. И получили високи оценки не само от преподавателите си: „Това се прие много добре от чужденците, което пък на нас ни даде голямо удовлетворение и мотивация да работим занапред”, категорична е Йоанна.

Източник: Труд