Завършва за агроном в София и това става негово професионално поприще, но голямата му любов завинаги си остава писането. Първото му стихотворение е публикувано през далечната 1946 г. във вестник “Друм”. След това се зареждат изявите му във вестниците “Септемврийска победа”, “Работническо дело”, “Кооперативно село”. Не закъсняват и книгите му със стихове – “Олтар”, “Завръщане”, “Вдигни очи нагоре”, “Среднощни стихове”, както и сатиричните “С камък в пазвата”, “Зевзеци”, “От чучура”, „Детишарница”, “Въпреки всичко”.

Излиза и мемоарната му творба „През овразите на времето“, която създава въз основата на дневниците, които си води години наред. Поетичната му книга “Копнежи” е издадена за 85-годишния му юбилей.

През последните над двадесет години Петко Спасов е един от най-активните сътрудници на хумористичните издания в страната, като годишно отпечатва по 200 епиграми, анекдоти и вицове.

В своето творчество Петко Спасов е всеотдаен, открит, раним и непреклонен, когато трябва да защити чистата и висока цел и нейните носители. За себе си той казва: „Аз съм много земен човек. Държа на връзката си с хората. Обичам хората, познавам ги. Познавам живота им, ценя ги. От тяхното поведение, постъпки, случки черпя вдъхновение. Аз съм човек на духа.“ И добавя, че независимо от многото години, които е преживял, биологичното остаряване не важи за духа. Духом той остава млад, въпреки времето. И не го прави нарочно, а просто защото така е устроен.

Снимка: в. „Посредник“