„Ръстът на средния осигурителен доход отчитан от НОИ дава основание да се завиши прогнозата, която е заложена в три годишната бюджетна рамка и нашите очаквания и нашите очаквания, без да мога да кажа конкретно число е, че темпът на осъвременяване на пенсиите от 1 юли ще бъде по-висок от заложения и ще бъде над 6%“, каза министърът. Той обаче уточни, че точният процент ще стане ясен по-късно.

„При темпът на нарастване на минималната заплата в рамките на този управленски мандат има предвидимост и яснота“, обясни още социалният министър.

„През следващата година тя трябва да 610 лв. Синдикатите винаги искат по-висок ръст на минималните заплати, а работодателските организации смятат, че минималната заплата не трябва да нараства. Този дебат ще се води докато нямаме яснота върху факторите, от които зависи минималната заплата и начина, по които тя да се определя“, обясни още Петков.

Най-много са запорираните пенсии в София, на второ място по възрастни длъжници се нарежда Перник. Следват длъжниците в Пловдив, информира NOVA.

Защита от запори върху пенсиите ползват около 1,8 млн. души. По закон не могат да бъдат запорирани доходи под размера на минималната работна заплата. А минималната заплата е 560 лв., т.е. ако пенсионер получава 561 лева и е осъден от частен съдебен изпълнител, ще му бъдат удържани до 185 лв.

На близо 5000 мъже и жени в страната пенсиите им са със запор. „Пенсията с размер до минималната работна заплата, т.е. до 560 лв. по настоящем е абсолютно защитена от закона, т.е. върху нея не могат да се правят запори и не могат да се правят удръжки”, обясни Красимира Атанасова, началник на отдел „Правно обслужване” в НОИ.

Но има и изключение.

Няма прошка за тези пенсионери, които имат да плащат издръжка.

Ако обаче взимате двойна на минималната работна заплата пенсия, то 1/3 от нея може да бъде спряна.

„Тогава, когато размера на пенсията е от двукратния до четирикратния размер на минималната работна заплата, върху 1/2 част не може да се посегне”, поясни Красимира Атанасова.

Вдигането на запора на пенсията става само тогава, когато е изплатен дългът.

Три електрически автомобила „Тесла“ вече са паркирани край тротоара. Изведнъж към тях се присъединява и четвърти. От колата слиза Руне Фарбьорг, който от две години е пенсионер. Но може ли един пенсионер да си позволи толкова скъп електрически автомобил? „Да, установих, че мога. Тук, в Норвегия, токът е евтин“, обяснява Руне и влиза в супермаркета.

Какви са цените в Норвегия?

Но и бензинът в Норвегия не е толкова скъп – на фона на високия стандарт на живот. Норвежците плащат (статистика от 2017) около 1,60 евро за литър дизел и близо 1,65 евро за литър супер. В  супермаркета Руне Фарбьорг също няма да похарчи кой знае каква голяма сума, имайки предвид размера на пенсията му. В повечето магазини в Норвегия литър мляко струва 1,90 евро, килограм картофи – 2,45 евро, един хляб – около 3,50 евро. Цигарите обаче са доста скъпи – 12,50 евро за кутия. Високите са цените и на алкохола.

А колко струва паркирането в Осло? Половин час – 3 евро, един час – 6 евро, два часа – 14 евро. Още в началото на 1990-те години норвежката столица започна да се пази от наплив на прекалено много автомобили – именно с високите такси за паркиране. Но иначе токът наистина е много евтин – факт, който радва собствениците на електрически автомобили. Евтин е и градският транспорт, а социалната система е изключително щедра. Средният доход на глава от населението в страната възлиза на 70 000 евро. За сравнение: в Германия е 36 000 евро, около два пъти по-малко.

Норвегия се смята за една от най-богатите страни в света. Държавата отдавна вече се старае да оползотвори по най-добрия начин огромните приходи от петрол, газ и ток от ВЕЦ. Нагледно доказателство намираме на уебсайта на Държавния пенсионен фонд. Там цъка електронен брояч, който показва нарастването на парите във фонда. В момента те са над 9 314 807 748 613 крони – или близо един трилион евро. Норвегия, която няма почти никакви външни дългове, се оказва в една много луксозна дилема: какво да прави с толкова много пари?

Влиятелният пенсионен фонд

През 1990 година, когато беше поставено началото на Държавния пенсионен фонд с 200 милиона евро, никой не можеше и да мечтае за такъв успех. През 2008 година, когато избухна световната финансова криза, фондът вече разполагаше с много повече пари – цели 200 милиарда евро. По онова време много държави по света се бореха с големи дългове, така че с изобилието от пари Норвегия се превърна във важен политически фактор. А Държавният пенсионен фонд можеше да си позволи лукса да инвестира своите натрупвания където пожелае. И започна да изтегля инвестициите си от акции за ядрени оръжия, от тютюневи изделия и от производства, които вредят на природата или пък за които се използва детски труд.

Наскоро норвежкото правителство реши постепенно да се изтегли и от добива на въглища, петрол и газ. Това означава, че и Държавният пенсионен фонд ще изтегли инвестициите си от такива браншове, където дивидентите са особено привлекателни. На пръв поглед такъв ход се вписва в онази „морална инвестиционна политика“, която фондът провежда след 2008 година. Всъщност обаче правителството твърди, че решението е взето не толкова заради опазването на климата и световните климатични цели, колкото по чисто прагматични причини: инвестициите във фосилни горива в бъдеще ще стават все по-несигурни.

Независимо от това Държавният пенсионен фонд има чудесен имидж по цял. И дали се изтегля от пазарите на фосилни горива само заради стратегическите финансови оценки на правителството, или пък заради благородната идея за опазване на климата – това сякаш няма значение.

Източник: Deutsche Welle

Освен пенсиите за стаж и възраст, от 1 юли се увеличават и другите видове пенсии, свързани с трудова дейност – пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, поради трудова злополука и наследствените пенсии. Минималните им размери се повишават изпреварващо, по аналогия на по-високото вдигане на минималната пенсия. Така минималната пенсия за инвалидност поради общо заболяване при намалена работоспособност над 90 процента става 207 лева, от 71 до 90 процента размерът й става 189 лева, а за инвалидност между 50 и 70 процента става 153 лева.

При трудова злополука или професионална болест минималните размери също са обвързани с процента загубена работоспособност. За най-високия процент минималната пенсия става 225 лева, а за най-ниския процент – 180 лева. Колкото до наследствените пенсии, те се определят като процент от личната пенсия на починалия човек и този процент зависи от броя на наследниците. Минималният размер за всеки от наследниците, считано от днес, е 135 лева.

Новият размер на социалната пенсия за старост, който от днес е 121 лева, ще увеличи размерите на пенсиите за военна и гражданска инвалидност, социалната инвалидна пенсия и персоналната пенсия.

Източник: dariknews.bg

„Това, което предстои, е влошаване на така наречения „Коефициент на зависимост”, тоест делът на пенсионерите спрямо броя на осигурените лица – тези, които работят и които финансират изплащането на пенсиите, ще се сближава. Съгласно прогнозите, които са в актюерския доклад на Националния осигурителен институт, към 2060 година съотношението между тях ще бъде близко до единицата – тоест всеки един работещ ще осигурява пенсията на един пенсионер”, заяви Петков.

По думите му през 2018 година осигурителната вноска, която плащат работещите в България, ще бъде увеличена с още 1 процентен пункт и ще достигне 19,8%.
От Министерството на труда и социалната политика готвят изменение на начина на отпускане на инвалидни пенсии.

„Броят на пенсионерите с водеща инвалидна пенсия е 518 000 души в края на 2016 г. Броят на инвалидните пенсии е 945 000. Разликата идва от това, че един пенсионер може да получава повече от една инвалидна пенсия. Тук разликата се дължи на социалните инвалидни пенсии, които се получават от хората с процент на загубена работоспособност над 71%. Тези пенсии се отпускаха като втора и трета пенсия до 2015 година. Техният брой е 435 000. Важно уточнение е, че те не се изплащат в пълен размер, а 25 на сто от размера, така че от това основно идва голямата разлика между броя на пенсионерите с водеща инвалидна пенсия и общият брой на инвалидните пенсии“, каза Петков.

Министърът е категоричен, че не може да се ангажира с оценка каква част от инвалидните пенсии са фалшиви. Той увери, че инвалидните пенсии се отпускат законосъобразно, след като се предоставят необходимите документи.

Източник: http://dariknews.bg