Премиерът ще се качи на парламентарната трибуна точно в 11.00 часа, за да отговори на актуален въпрос на лидера на БСП относно избора на делегирани български прокурори в Европейската прокуратура, която оглави румънката Лаура Кьовеши.

След като започне да функционира, Европейската прокуратура ще има правомощия да разследва престъпления, свързани с измами, корупция, изпиране на пари и трансгранични измами с ДДС, засягащи финансовата сигурност на Съюза.

С промени в НПК пък депутатите вече решиха делата, върху които Европейската прокуратурата работи, да бъдат гледани у нас от Специализирания наказателен съд.

Полицията е отцепила района като е затворила известните порти на парламента.

Според сведенията, неизвестен мъж е бил арестуван, след като се е залял с бензин. Снимки от събитието показват човек, застанал до стена в близост до парламента.

Депутатът Хю Мериман туитва: „Човек близо до мен до портите на парламента изля бензин върху себе си. Невероятно смел отговор от полицията, които сега му помагат“.

Мъжът е бил задържан съгласно Закона за психичното здраве след инцидента. Спешните служби са пристигнали на мястото скоро след инцидента.

Предвид злободневността на творбата от 2009 г., от аукционна къща „Сотбис“ очакват за нея да бъде платена сума между 1,5 милиона и 2 милиона лири (между 1,84 милиона долара и 2,46 милиона долара).

Картината „Devolved Parliament“, в която политиците са заменени с шимпанзета, е с размери 2,67 метра на 4,46 метра. Това я прави най-голямото известно платно на Банкси, отбелязват от „Сотбис“.

С 99 гласа „За“, 29 „против“ и 4 въздържали се“ парламентът реши да няма пленарни заседания от 16 до 25 октомври включително. Ще продължи обаче работата на парламентарните комисии.

В приетото решение е записано още, че транспортните разходи на депутати през ваканцията ще се признават, само ако са свързани с участието им в заседанията на комисиите.

Обикновено народните избраници излизат в предизборна ваканция дни преди вота, като се мотивират с ангажиментите си покрай изборите.

Върховният съд в Братислава се произнесе срещу крайнодесния депутат екстремист Милан Мазурек и с това сложи край на съдебна процедура, която е в ход от 2017 г.

Мазурек е член на парламента от 2016 г. от листата на крайнодясната Котлеба-Народна партия „Наша Словакия“. Той беше осъден да плати глоба от 10 000 евро за последователно унизяващо отношение към ромската общност.

Законът предвижда словашките депутати автоматично да губят мястото си в законодателния орган, ако бъдат осъдени за умишлено престъпление.

В радиопредаване през 2016 г. Мазурек заклейми „циганския терор срещу почтени хора“ и нарече членове на ромската общност паразити.

„Те не правят нищо за народа ни и нямат никакъв принос към държавния бюджет или културата ни, а вместо това водят антисоциален живот и пресушават нашата система за социално подпомагане“, каза тогава Мазурек.

През 2018 г. той беше осъден на глоба от 5000 евро. Мазурек обаче обжалва присъдата, която неговата партия нарече „политизирано правосъдие“.

Върховният съд, който е последна инстанция, не само потвърди, но и увеличи присъдата.

Откакто стана депутат, Мазурек многократно поставя на изпитание съдебната система. Освен другите си изказвания, във Фейсбук той отрече и Холокоста.

Други депутати от Котлеба също многократно са правили расистки и антисемитски изказвания и открито са пропагандирали нацизма, но предишни дела завършваха без осъдителни присъди.
Съдебна процедура за забрана на Котлеба беше прекратена, добавя ДПА.

Мястото на БСП в ръководството на парламента остана празно повече от година,след като Народното събрание гласува оставката на Валери Жаблянов заради думите му, че „Народния съд е необходимо зло“. В знак на протест срещу това решение, социалистите оставиха заместник-председателското място празно от февруари 2018 година досега.

Кристиан Вигенин сяда на високата трибуна и по този начин освобождава мястото си като председател на комисията за европейските въпроси. На негово място там отива Драгомир Стойнев.

Предложението е в резултат на референдума, който се проведе заедно с президентските избори през ноември и на който надз 2 млн. българи поискаха промяна в избирателната система.

Законопроектът обаче изглежда ще се яви и като първи разнобой в коалицията на двете управляващи партии. Мажоритарният вот беше заложен в предизборната платформа на ГЕРБ, но Обединени патриоти са твърдо против подобна промяна.

„Първият законопроект, който ще внесе партия ГЕРБ в Народното събрание наистина ще е за мажоритарния вот. Той всъщност е готов още от края на миналия парламент, но тогава не получи достатъчна подкрепа“, обяви Цветан Цветанов.

„Убедени сме, че това трябва да се направи. Общественото одобрение към сегашната система не е много позитивно. Хората искат личности. 2.5 млн. души са дали гласа си за промяна на системата и ние трябва да се съобразим с това, което направиха българските избиратели.

Обяснихме на патриотите, че не можем да отстъпим от тази позиция. Те ни казаха да не разчитаме на подкрепа от тяхна страна. Надяваме се, че други парламентарни групи биха подкрепили въвеждането на мажоритарна система“, шефът на ПГ на ГЕРБ.Депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов внесе малко повече яснота за самия законопроект пред БНТ.

„Предложили сме разделяне на страната на 240 едномандатни избирателни райони. Това е сериозно деление, свързано с изборния процес и промяната в системата. То предполага и извършването на райониране. По този въпрос ни продължаваме да поддържаме позицията районирането да се извърши от орган, който е максимално отдалечен и обективен спрямо участниците в политическия процес. Предложихме това да се извърши от президента“, каза Кирилов.

„Разбира се, не непременно лично и непосредствено, тоест той може да ползва цялата администрация на държавата, включително служба ГРАО, Националния статистически институт, ЦИК. Те могат да използват целия държавен ресурс, но решението следва да бъде негово. Ние предвиждаме районите да са в България, да няма едномандатни райони извън страната, коментира още депутатът.

„Предложили сме по-модерния и гъвкав способ на гласуване. Разчитаме вече да имаме в чужбина електронно гласуване. Ако го имаме, тогава имаме възможност за адекватен подбор. Това ще премахне необходимостта да се изпращат в чужбина 240 различни бюлетини. Би следвало там да има алтернативните способи за гласуване“, коментира още Кирилов.

Източник: http://www.cross.bg

Вярвам, че ключовата дума в работата на това Народно събрание ще бъде обединение, заяви Димитър Главчев, след като беше избран за председател на парламента. Важно е да намираме решения по приоритетни сфери, като здравеопазване, образование, социални дейности и сигурност, посочи той.

Главчев отбеляза, че гласуваното доверие от страна на избирателите задължава народните представители да работят по дневен ред, който избирателите им диктуват, независимо за кого са дали своя глас.

Очакват ни важни моменти, приоритетни законодателни решения, за които съм сигурен, че ще намерим общ език, каза още той.

Депутатите избраха и заместник-председатели на 44-то Народно събрание. Това са Цвета Караянчева от ГЕРБ, Валери Жаблянов от „БСП за България“, Явор Нотев от „Обединени патриоти“, Нигяр Джафер от ДПС и Веселин Марешки от „Воля“.

Предложенията бяха гласувани заедно и единодушно одобрени с 235 гласа „за“.

Парламентът одобри състава и ръководството на временната комисия за изработване на Правилника за работа на 44-то НС. Неин председател е Данаил Кирилов от ГЕРБ.
В комисията влизат 22 народни представители, сред които от ГЕРБ – 9 депутат, от „БСП за България“ – седем избраници, от Обединени патриоти – трима народни представители, от ДПС – двама депутати, и от „Воля“ – един народен представител.

Източник: http://dariknews.bg