С текстовете се цели изрично да се запише в закона правомощието на митничарите да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или равностойността им в друга валута, през границата на страната за трета страна, в случаите когато е получена информация по служебен път, че лицето има публични задължения.

Вдигат се и санкциите при недеклариране на пари на границата. На деклариране подлежат суми в размер над 10 000 евро, благородни метали и скъпоценни камъни.

При нарушение глобата е в размер на 1/5 от стойността на недекларираните пари или скъпоценности.

Ако предметът на нарушението е укрит, пък глобата скача в размер на 1/4 от стойността на недекларираното.

Актовете за установяването на нарушенията ще се съставят от митническите органи, а наказателните постановления ще се издават от директора на Агенция „Митници“.

Целта на закона е да се осъществи законосъобразен и ефективен валутен контрол, пише в мотивите на проекта на финансовото министерство.

Също така идеята е да се въведат ефективни и възпиращи санкции, както и привеждането на националното законодателство към европейското в областта на контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз.

„На 2 януари се яви на работа. Направихме инструктажи, както си е в трудовото законодателство. Обаче към 10 часа ми се оплака, че има болки в коляното и ме помоли да я освободя, за да отиде на лекар и да види какво се случва“, каза бившият работодател на Диана Иванова – Панайот Дишков.

„Наложи се да бъда оперирана през януари, тъй като скъсах вътрешен и външен менискус. В продължение на 4 месеца бях по болест и не можех да използвам болничен, защото се оказа, че фирмата фалира и бях съкратена и пратена на борсата“, каза още Иванова. Докато е по болест, от НОИ изплащат редовно обезщетение на Диана. След това одобряват тя да получава 10 месеца, т.нар. „борса“.

„Първата борса си я взех и когато отидох за втората, установих, че няма такава – беше спряна“, заяви Диана Иванова. От НОИ-Плевен обясняват на жената, че борсата й е спряна, защото на 2 януари – денят, в който постъпва в болница, нейният работодател не й е платил осигуровката и дължимото за деня.

„Казаха ни, че трябвало да я водим във ведомостта, че е дошла на работа и да платим осигуровка в този ден, но тя ми се обади, че от 2-ри е болничен. Няма как в един и същи ден хем да си на работа, хем да си в болничен“, обясняват от фирмата на Диана.

Държавата кара жената и вече бившият й работодател да върнат сумата от 1600 лв. – малка за едни, но жизнено необходима за 51-годишната жена. Въпреки обжалването на постановлението, то е потвърдено.

На запитване към НОИ получихме отговор, в който се казва, че Диана Иванова реално нямала нито един работен ден при осигурителя и не попада в групата на осигурените лица. В същото време пък е установено, че не ставало дума за неплащане на осигуровки от страна на работодателя, а за неистинност на подадените от него данни. Затова и искът за възстановяване на средствата е към него, а не към жената.

От тези противоречия между държава и работодател страда само Диана, която е лишена от цялата си борса. „Как да живея, като аз съм на квартира, с 250 лв. наем? Отпускат ми някаква пенсия, която не е готова още и е 180 лв. Имам болна майка на 87 години – инвалид с чужда помощ. Нейната пенсия е 360 лв., а като платя 250 лв. квартира. Четвърти месец съм без лекарства. Лошото е, че не се оправям, а се влошавам“, заяви Диана Иванова.

„Този съдия – Калин Каплапкчиев, и хората около него са политически пристрастни. Затова тяхното място не е в съда. Там няма място и антибългарският Хелзинкски комитет, а именно той плаща на адвоката на Полфрийман.

Той плаща защитата на всеки един дегенерат. Политика на тази организация е, който убие българин, да си остане на свобода”, заяви Джамбазки.

Той коментира и предстоящия местен вот.

„Излизам на тази битка, за да стана кмет на София. Ще я водя заради хората, които стоят зад мен”, заяви Джамбазки.

На въпрос защо се отказва от евродепутатската си заплата, за да стане евентуално кмет на столицата, той отговори, че за него политиката никога не е била пари. „Имам политически принципи и ги спазвам”, категоричен бе Джамбазки.

Всеки , който претендира, че е изгубил голяма сума пари, трябва да се обади на телефон 064-864-202.

На 26 август две жени посетили дома на 72-годишна жена на ул. „Ал. Стамболийски“. Тя ги поканила в дома си, след като чула от тях, че имала направена магия и те могат да я развалят.

Непознатите са поискали наличните й пари, които щели да използват за развалянето и тя ги извадила. Спестените й 6000 евро, едната измамничка завила в парче плат и й казала да ги сложи под възглавницата, където да престоят една нощ. 10 минути след като си тръгнали обаче жената установила, че валутата й липсва.

Работата по образуваното досъдебно производство продължава.

Най-висок дял в месечните приходи формира работната заплата (57.8%), следват пенсиите (27.6%) и самостоятелната заетост (6.2%).

Статистиката отчита същевременно и увеличение на общия месечен разход, който през второто тримесечие е 1 402 лева, или с 5.3% спрямо същото тримесечие на 2018 година.

В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (31.4%), следвани от разходите за жилище (15.5%), данъци и социални осигуровки (14.2%) и разходите за транспорт и съобщения (11.7%).

Данните показват също, че през това полугодие се наблюдава увеличение в потреблението на месо – от 8.6 на 8.9 кг, и яйца – от 39 на 40 броя.

До 30 дни България трябва да получи още 11 млн. евро за компенсация на вече ликвидирани огнища на Африканската чума в свинекомплексите.

Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 612,15 лева.

Данните бяха представени на пресконференция днес от президента на КНСБ Пламен Димитров и от експерта Виолета Димитрова.

Това са необходимите средства за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство.

Общият ръст на издръжката спрямо предходното тримесечие е 6 лева, а спрямо юни миналата година 87 лева.

КНСБ ще настоява за 15-преоцентно увеличение на заплатата на ветеринарните лекари, работещи в областните дирекции на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), обяви още Пламен Димитров.

Оказва се, че именно тези, които се борят на първа линия срещу разпространението на Африканската чума по свинете у нас, взимат начална работна заплата в размер на едва 700 лв. На някои места тя е малко по-висока и може да достигне 1000 лв., но от КНСБ са убедени, че трудовото възнаграждение на ветеринарните лекари трябва да бъде повишено до размер 1200 лв.

В Агенцията за безопасност на храните има общо 267 държавни ветеринарни лекари, колкото е броят на общините, но те не успяват да покрият всички населени места и малки общини. В страната обаче има и 914 частно практикуващи лекари, които според КНСБ, ако не в работата по огнищата, то поне могат да се включат в разяснителната кампания.

Пламен Димитров обяви още, че синдикатите ще настояват и държавата да предприеме конкретни мерки за възстановяването на фермите, засегнати от Африканската чума по свинете.

В срещата с медиите участваха Атанас Данаилов, Иван Нинов, Иван Иванов и Татяна Божинова – зам.-областен управител на Плевен. 78 000 левс с ДДС е общата сума, необходима за завършване на изработката и монтиране на паметника на Девета пехотна Плевенска дивизия на площад „Свобода“ в град Плевен. Фигурата на ген. Владимир Вазов е вече готова, а в момента се изработват три от общо 4-те войнишки фигури на пехотинец в атака, знаменосец, войник с противогаз и тръбач.

Автор на паметника, който ще бъде монтиран в центъра на Плевен е архитектът Борис Борисов от Велико Търново.

От Управителния съвет на Сдружение „Героите на Дойран“ обясниха, че необходимите гилзи за фигурите са вече получени. Иван Нинов отбеляза бързата реакция на ОбС-Плевен, кмета Георг Спартански и служителите в общината, ангажирани с организацията.
Около 15 тона е общото тегло на гилзите, получени от Военното министерство. В случай че останат гилзи след изработката на паметника, остатъкът ще се използва за заплащане на труда и други разходи, уточниха от Сдружение „Героите на Дойран“.

35 000 лева са нужни още обаче за довършването и монтирането на монумента. Освен тях ще са нужни и над 7000 лева за подготовка на площадката, както и за поставяне на осветление и видеонаблюдение на монумента. От сдружението призоваха плевенчани, общински съветници и депутати да дарят средства за събирането на необходимите средства.