„Проблемът не е с моите неправомерно разкрити лични данни, защото данните за публичните фигури и политиците така или иначе са публични, известен е и номерът на телефона ми и финансовото и имущественото ми състояние, но по този начин НАП не помага на българските граждани да се информират до каква степен са „похитени” техните данни”, коментира Манолова начинът, по който Националната агенция по приходите информира гражданите за това, дали са жертви на хакерската атака.

„Най-големият проблем е липсата на информация и липсата на желание и смелост от страна на институциите и държавата да информират гражданите и да ги предупредят за последствията. Има мерки, които вчера е издала НАП, с които се прехвърля отговорността на нотариуси, на банки, но в крайна сметка институциите не поемат никаква отговорност. Проблемът не е толкова дали ще трябва да си платим нови лични карти, а проблемът е дали няма да се появи някой друг Виктор Николаев или Мая Манолова някъде в Европа или извън Европа, и да извърши по-опасни неща от това да се кандидатира за кмет. Хората наистина са притеснени”, смята Манолова.

Омбудсманът вече се е сблъскала с измама, свързана с удара срещу НАП. Гражданка е съобщила, че с нея са се свързали по телефона, представяйки се за представители на банка, искайки да потвърди ПИН кода на дебитната ѝ карта заради хакерската атака. А банките нямат право да изискват такава информация от клиентите си.

„Въпрос на късмет е, че не е пробита някоя друга система от данни. Представете си, ако бяха пробили компютрите на АЕЦ „Козлодуй” например. Намерението, след като бяха „похитени” личните ни данни, НАП да бъде глобена с 20 млн. лв., които отново да платим ние, наистина звучи цинично по отношение на българските граждани”, счита Мая Манолова.

Според нея е необходимо да се организира външен одит на системите с бази от данни, които касаят българските граждани.

„Оказва се, че маса институции и висши държавни служители не са си свършили работата. В момента отново се опитват да избягат от отговорност с това, че не казват цялата истина”, каза Манолова и добави: „Това е удар срещу националната сигурност, удар срещу правата на българските граждани”.

Манолова обяви, че волята на гражданите ще определи окончателното ѝ решение дали да се кандидатира за кмет на София. Тя посочи, че има натиск към нея, но не се страхува. 

„Решението ще бъде мое. Опитват се да ме сплашат, да ме предупредят, да ме накарат да не се кандидатирам. Ясно е, че някой много се притеснява от моята кандидатура. Тези, които държат на статуквото, тези, които не искат ситуацията да се променя и тези, които се притесняват от овластяването на гражданите. Не съм изплашена от тези атаки, не са познали човека, сбъркали са случая”, каза Манолова.

Тя подчерта, че ако реши да се кандидатира за кмет, ще го направи само с подкрепата на гражданите, а не като партиен кандидат: „В момента приличам ли ви на Румен Радев?”

По отношение на Закона за личния фалит Мая Манолова обяви, че проектът му ще бъде обявен на страницата на омбудсмана. „Ако искаме да стимулираме иновациите, високите технологии, ако искаме да стимулираме младите хора да проявят кураж и да започнат частен бизнес, законът е едно от средствата за това”, заяви тя.

„Гражданите са гневни, защото никой не обяснява по разбираем начин защо се налага това шоково увеличение“, обяви омбудсманът Мая Манолова пред „Нова телевизия“ по повод планираното поскъпване от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

„Според мен то е необяснимо. Когато цената на природния газ падаше, тогава КЕВР обясняваше, че няма пряка връзка между нея и тази на парното и топлата вода.

През последните две години намалението на природния газ е в рамките на близо 87%. Приемаме, че разходите на природен газ в топлото са между 52 и 57%, както твърди КЕВР. Това означава, че парното би трябвало да поевтинее по време на намалението с 49%. Само че то намаля с 21% – тоест има един буфер от 27%. Обяснението на КЕВР беше, че този буфер ще бъде ползван, когато природният газ тръгне нагоре, обясни Манолова.

„Бих приела, че има някаква целенасочена политика за това да бъде подкрепена „Топлофикация“, но загубите, които дружеството трупа и се оставят такива буфери е впечатляващо“, каза още омбудсманът.

Тя отново повтори, че по този начин се запушват дупки в енергийни дружества от джобовете на гражданите.

„Въпросът е как и в чий интерес работи КЕВР. Тя трябва да работи публично и прозрачно. Тоест трябва да е ясно защо вдига цената на природния газ с 30%, като с 15% е на световните пазари. Трябва да обясни защо вдига парното и топлата вода, при положение че е оставила буфер в размер на 27%. КЕВР трябва да съблюдава баланс между интересите на потребителите и на енергийните дружества. В момента имаме диктатура на бюрокрацията в лицето на КЕВР – те работят изцяло за силните на деня“, заяви Мая Манолова.

Източник: CROSS