– Какво различно представяш пред публика сега? Каква е Моника Тошева на този творчески етап?

– Изложбата, която представям в галерия „Дориан“, е като продължение на успешната ми изложба „МОТО“, която открих през месец април в софийската галерия „Нирвана“ със собственик Николай Младжов. Исках да покажа голяма част от картините в Плевен, но също така нарисувах специално серия от седем картини за повода, които са с обединяващ елемент тъмен фон. Новите платна са в стил поп арт, който много обичам. Някои от тях са поп арт пейзажи, при които експериментирам с формата на платното – тя е триъгълна. Заглавната работа, която е и на плаката на експозицията, е една торта в стил поп арт, създадена специално за моя 30-годишен юбилей. Тя кореспондира с провокиращите сетивата сладоледи, пици и палми, вдъхновени от пътешествието ми в Италия. В същия стил е и картината морско дъно. Има различна Моника, така че хората, които познават моето творчество, могат да видят нещо ново.

– Тоест ти си артист, който обича да изненадва аудиторията и себе си.

– Да, смятам, че един творец трябва да се развива, винаги да бъде интересен, да бъде провокативен – нещо, което аз винаги търся в моите изложби.

– А защо реши да останеш в България? Знам, че си имала предложения и в Турция, и в Испания да се занимаваш с дейности, свързани с твоята професионална реализация?

– Аз съм много голям патриот, което е свързано с датата, на която съм родена – 18 юли. Това е рожденият ден на Васил Левски, с което се гордея от дете. Смятам, че това съвпадение не е случайно. Има съвпадение и на имената на моите и на неговите родители. Израснала съм с това патриотично чувство у себе си и така се развива моята съдба. Не съжалявам, че съм останала в Родината си. Нищо не се знае в бъдеще, но до момента това е моят път и се боря тук, в България, да се развивам като творец.

– Чувстваш ли специална връзка с Васил Левски при всичките тези изумителни съвпадения?

– Аз наистина чувствам връзка. Много е странно. Винаги, когато съм посещавала музей още като дете, съм настръхвала при срещата с документи, вещи и снимки, свързани с Апостола. Нося в себе си голяма отговорност като човек, защото с пример като неговия смятам, че трябва да допринеса със своята личност и творчеството си за България.

– С какво най-много те впечатлява той?

– С това, че е дал всичко за България – и най-ценното, живота си. Той е бил вдъхновение за много хора още приживе, но и вече 181 години след смъртта му. Имаме такъв велик българин, който трябва да ни бъде винаги стимул да бъдем по-добри и да се борим като лъвове.

– Това означава ли, че си рисувала негов портрет или ти предстои?

– До момента не съм се чувствала готова да нарисувам портрет на Левски. Но може би това ще се случи скоро, защото миналата година получих подарък за рождения си ден – един много стар плакат с образа на Васил Левски и с едно много силно послание, което ме вдъхнови. И не е далеч моментът, в който ще се осмеля да го нарисувам.

– Следиш ли тенденциите в изобразителното изкуство – и при българските автори, и по света? Какво ти прави впечатление, какво ти е интересно?

– Следя ги, да, но аз съм насочена в живописта. За съжаление, ми прави впечатление, че все по-малко се използва живописта като такава. Това е проблем, който засягам и в моя научен труд, който много скоро ще бъде достъпен за хората – след предстоящата му защита. Аз като творец мога да избирам какво подкрепям. Подкрепям живописта и продължавам да я правя. Следя световните тенденции дотолкова, доколкото могат да ми бъдат полезни. Понякога има прекалено много информация, която може да влияе и негативно, затова човек трябва да бъде много избирателен и да отсява това, което му е необходимо. Надявам през есента да посетя бианалето във Венеция, защото всяка година то събира най-известните артисти от целия свят и всеки уважаващ себе си художник трябва да го посети. Тогава вече ще мога да бъда и по-актуална с най-новите тенденции в световното изкуство.

– Знам, че се интересуваш от спорт. Как поддържаш прекрасната си визия и оставаш енергична и заредена, въпреки многобройните ти ангажименти през деня?

– Когато ми предстои изложба, малко игнорирам спорта, колкото и да не ми се иска, защото аз съм много съвестна в това отношение. Но винаги избирам изкуството пред всичко друго и му се отдавам изцяло. За сметка на това, ако има момент, в който за кратко спирам да спортувам, спазвам определен хранителен режим. Храня се малко и предпочитам салати и риба. Винаги агитирам познатите си да спортуват. Аз лично практикувам фитнес и канго джъмп от няколко години и това ме кара да се чувствам добре.

– И стреляш.

– Да, стрелям. Стрелбата ме разтоварва психически.

– А отношението ти към спорта свързано ли е с това, че баща ти е бивш футболист на „Левски“?

– Да, това е свързано с моя баща Иван Тошев, който от малка ме възпита да обичам спорта. Не само футбол, а тенис, Формула 1, стрелба. Това е заложено в мен и ме е изградило като характер – винаги да се стремя да давам най-доброто от себе си. Понякога отстрани това може да изглежда прекалено амбициозно, но аз смятам, че човек винаги трябва да се стреми към най-доброто, иначе няма смисъл да го прави. Това ми помага много и в изкуството. То в никакъв случай не е спорт, но един творец трябва да дава всичко от себе си, ако иска то да бъде искрено, а това за мен е най-важното. Една картина трябва да е искрена и да има позитивна енергия.

– Ти как се насочи към изобразителното изкуство?

– Тук вече майка ми Гинка Тошева се намеси. Тя откри у мен този талант още като бях дете. В детската градина рисунките ми са били предпочитани от учителките. Майка ми е видяла потенциала ми и ме насочи. Това е моето призвание, това е моята мечта и всеки ден я сбъдвам. Защото всеки ден се боря, всеки ден е трудно, пред мен има препятствия, но това е нещото, което е моята цел в живота.

– Кои бяха първите ти преподаватели?

– Първият човек, който ми подаде ръка и ме запозна с изкуството, е г-н Зарлиев в Първо СУ „Пенчо Славейков“ в София – специализирано училище с рисуване и испанки език. От там е и моята страст към испанския език. Учителят, като ме видя, каза: „Това дете ще стане художник, защото гледа с особен поглед и със смръщено чело, което показва, че мисли“. А изкуството е мисъл най-вече. След това много хора са ми помагали. Моят професор Божидар Бояджиев в Националната художествена академия, при когото завърших „Живопис“, най-активно ме разпозна като творец и ми показа пътя, по който да вървя, така че съм му много благодарна.

– Освен че създаваш картини, ти и пишеш. Какво точно?

– Стихотворения предимно, понякога и разкази и имам идея вече да ги събера в една книга. Пиша, когато съм много вдъхновена, най-вече когато съм влюбена.

– Консултирала ли си се с хора, които биха могли да оценят стойността им?

– Да, търсила съм мнения от компетентни хора и те оценяват творбите ми като интересни. Това ще оставя и публиката да прецени. Аз в крайна сметка съм творец – може да бъдеш харесван, нехаресван, но важното е да се изявяваш. Умерено, разбира се. Ако аз не чувствам, че една творба е достатъчно добра, няма да я покажа. Много съм самокритична.

– Вече си представих едно откриване на твоя изложба, съчетано с представяне на първата ти книга. И в допълнение на атмосферата – изпълнение на класическа музика.

– Страхотно предложение! Надявам се да се сбъдне в най-скоро време. Може би в Плевен.

– Ти беше близка с твореца и енциклопедист акад. Светлин Русев, който ни напусна внезапно неотдавна. Какви спомени остави той у теб завинаги?

– Неговото влияние върху мен като творец е много силно. Той живее във всички нас, които осъзнавахме каква космополитна личност е той. Чувствам се много привързана към неговата личност, към творчеството му и нося в себе си едно обещание към него, което искам да изпълня. Винаги ще се боря да споменавам личността му, да правим събития в негова чест, които да носят спомена за него и неговото изкуство. А сега нека да кажа, че това е част от решението ми да направя тази изложба в Плевен. Първо, аз не исках да правя изложба заради рождения ми ден, въпреки че е юбилей – това си е голям празник. Второ, имах много успешна изложба преди два месеца в галерия „Нирвана“ в София и смятам, че след такова събитие трябва да има период на отзвук. Но нещата се наредиха по друг начин. Когато загубихме Светлин Русев, аз получих предложения да направя изложба в Русе, в Обзор и в Плевен. И нещо вътре в мен ми каза, че трябва да избера Плевен – града на Светлин Русев. По някакъв начин и заради него направих тук експозицията. Една от картините в нея е пейзаж на Художествената галерия в Плевен, в която се намира колекцията с творби, дарена от него на града. Така че всяко нещо, което правя, особено когато е свързано с Плевен, винаги ми напомня за Светлин и е като едно послание за него. Той беше и ще остане завинаги велик човек за мен. Усещам присъствието му в Плевен – всичко напомня за него.

– Какво лято те очаква?

– Доста ангажименти ми предстоят. Няма да успея да намеря време за почивка, но пък изкуството ми помага и да си почивам. Ще участвам в Международния симпозиум по живопис и скулптура в Самоков, който се провежда от 2015 година. На 3-ти август от 18:30 ч. в Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ ще бъде открита изложбата “Terra culta“, която по традиция ще представи творбите на участниците. Благодарна съм, че съм поканена да се включа в събитието. Радостина Доганова е организатор – изключителна жена. Ще рисуваме, ще имаме и социални дейности, с които предстои да запознавам моите приятели и последователи. След това ще участвам в една практика в Обзор, която също ще завърши с обща изложба. А до края на годината вероятно ще имам още събития.

– А защо испанският език ти е страст, а обичаш Италия?

– Влюбих се в този език в гимназията. Испания винаги много ми е харесвала като държава. След това имах едно лично преживяване, което още повече ме мотивира да уча този език и тогава дойде и предложението да живея в Испания, но се разминаха нещата. Продължавам да го практикувам, имам много приятели от там, но след като се запознах с Италия, определено тя измести малко Испания.

– С какво те покорява Италия?

– С абсолютно всичко! С културата си, с изкуството, с хората, с начина, по който са възпитани. Те са много слънчеви и имат това самочувствие, което на нас, за съжаление, ни липсва. Много е хубаво, когато отидеш там и осъзнаеш, че трябва да цениш това, което имаш, защото ние също имаме история, но явно за нас това не е достатъчно да имаме самочувствие. Когато човек има самочувствие, значи, че вярва в себе си и може да бъде разбран от хората и те да го усетят, да усетят неговата сила. Иска ми се повече хора да пътуват, защото това обогатява. И виждаш къде какво ни липсва, къде трябва да се развиваме повече, кое трябва да съхраним, кое да променим. Един съвременен човек трябва да оценява правилно нещата в живота.

– Виждаш ли се в тази страна след време? Да се установиш?

– Един от бъдещите ми планове е да направя следващата си самостоятелна изложба в Италия, и по-конкретно в Рим. Както казват, Рим е центърът на света.

– За теб така ли е?

– Да, така е.

– А би ли живяла там?

– Трудно бих живяла някъде извън България. Просто съм много привързана към мястото, в което съм родена, към родителите си, приятелите си. Може би бих направила временна саможертва, но да остана постоянно там – много трудно. Трябва да се случи нещо много невероятно, за да остана там. Но ако живея навън, би било в Италия.

– Планираш ли да посетиш някоя интересна държава, в която още не си била?

– В последно време нещо ме дърпа към Китай. Имах някои интересни проекти и предложения, които биха могли да бъдат реализирани. Това би бил един повод да посетя и Китай, защото това е различна култура, която може би ще ме вдъхнови и за много нови неща. Все пак аз съм творец и новото ме вдъхновява.

– Какво си пожела на 30-тия си рожден ден?

– Когато човек става на 30, явно наистина узрява. В последно време се замислих какво ми се е случило и осъзнавам кое е най-важното нещо. А то е хората, които обичам, да са живи и здрави. Това си пожелах на първо място. Всичко останало аз вярвам, че бих могла да постигна.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Завършила е Националната художествена академия, а в момента приключва и своята докторантура там. Работи като арт мениджър на галерия и преподавател в София, пише разкази и поезия и посвещава част от времето си на благотворителни изяви. Моника събуди любопитството на медиите покрай срещата си с пилота от Формула 1 Кими Райконен, който има в дома си портрет, нарисуван от нея. Тя обича да твори на спортни теми, вероятно защото баща й е бивш футболист на „Левски“, а тя от малка е почитателка на Формула 1, както и на стрелбата, която практикува редовно. Картина на Моника е сред официалните подаръци за Ричард Брансън по време на гостуването му у нас.

Голяма част от творбите, които авторката представя в Плевен, вече бяха аплодирани от софийския арт елит, който се събра през месец април тази година в галерия „Нирвана“ със собственик Николай Младжов, за да поздрави авторката за експозицията й „МОТО“. Интересна е историята на това заглавие, което е игра с първите срички от името й – Моника ТОшева, но всъщност главната концепция е свързана с академичното. Когато прави едно от проучванията си за своята докторска дисертация, се оказва, че е имало група художници класици, които още в началото на създаването на Държавното рисувално училище в България – днешната Национална художествена академия, са правели такива академични задачи и са се подписвали със заглавието „МОТО“.

В Плевен Моника Тошева показва част от творбите от експозиция „МОТО“, между които завладяващи пейзажи от Тоскана. Специално за изложбата в развитие в галерия „Дориан“ тя създава серия от 7 нови картини с обединяващ елемент – тъмен фон. Заглавната работа, която е и на плаката на експозицията, е една торта в стил поп арт – любим за Моника. Нежна и свежа като мента, преливаща в пастелните тонове на лятото, тортата кореспондира с провокиращите сетивата сладоледи, пасти и палми, вдъхновени от пътешествие на авторката в Италия. В същия стил е и картината морско дъно. Много оригинални са пейзажите й „Четири сезона“. Те са в триъгълна форма, каквато използва за пръв път, и съчетават любимия й поп арт и експресивността.

Особено място в експозицията заема картината, наречена ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев“. Тя е един нощен поглед към уникалната сграда на архитект Никола Лазаров, която през 1984 година става дом за безценната колекция от живопис и скулптура, която академик Светлин Русев дарява на родния си Плевен. Едно от последните неща, които написа маестрото приживе, беше рецензия за изложбата „МОТО“ на Моника Тошева, публикувана в съпътстващия експозицията каталог. Академик Светлин Русев си тръгна от този свят внезапно и разтърсващо и не успя да закрие спомената изложба, както трябваше да се случи. Но Моника Тошева затвори тази нереализирана възможност, като предпочете града на маестрото и галерия „Дориан“ със собственик Ивайло Станев, за да сподели с плевенската публика своята празнична експозиция живопис.

Специален поздрав от екипа на галерията за художничката беше красив дует за флейти, който изпълниха талантливите възпитанички на Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен Божидара Ивайлова и Ина Александрова. Рожденичката почерпи гостите с вкусна торта и благодари за прекрасното представяне на изложбата й и за добрата организация на специалния й личен празник. В заключение добави, че винаги идва в Плевен с неповторимо чувство, тъй като това е градът на световноизвестния творец и ерудит академик Светлин Русев, за когото винаги трябва да си спомняме с признателност и благодарност.

Експозицията на Моника Тошева може да бъде видяна в галерия „Дориан“ (на ул. „Цар Симеон“ 12) до 1 август.

Тя включва 28 работи, които представят серията „Target“, която беше представена в НДК, серията „ФИТ(н)ЕС“ и пейзажи от изложбата на авторката в Турция, информира Тошева.

„В серията от картини „Target“ изследвам силата на художника и на твореца, който борави с най-силното оръжие, а именно изкуството. Той има дарбата да бъде стрелеца и мишената едновременно, рисувайки платното на своя живот, а посланията, които отправя към публиката често пъти попадат право в целта”, пояснява авторката.

В каталога към изложбата й акад. Светлин Русев пише: “Една знакова изложба, в която мишената е извадена от нейната буквална реалност и поставена в смислово многозначително арт пространство. Едно лично откритие на авторката, което я отвежда в опасни зони на живота – там, където всичко и всички са мишена. Мишената!!! Опасно предупреждение за всеки, който се цели в десетката! Днес съм аз, утре си ти! Внимание! Опасно за свободната, воля, за чувствата и мислите, за илюзиите и надеждите! … ”

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com