Чрез богата и атрактивна програма ще бъдат показани обичаите, характерни за празниците. Ще участват Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“, Дружество на рускоговорящите „Възход“ – Плевен, НУ „Христо Ботев” – Плевен.

Съорганизатор на събитието е Община Плевен.

Граждани напълниха джоба на традиционната сламената кукла Масленица с листчета с негативни послания, които иска да си отидат от живота им, а на финала чучелото беше изгорено ритуално. Домакините на празника се бяха подготвили с вкусни блини, палачинки и други лакомства, с които почерпиха гостите.

„Палачинките са символ на слънцето. На този ден, който е последният от цяла празнична седмица, всички си пожелават да са здрави, да дойдат добротата и пролетта и хората да се пречистят“, разказа Светлана Бейдова, председатл на дружеството на рускоговорящите „Възход”, което организира проявата със съдействието на Община Плевен. Тя добави, че приветства предложенито на кмета Георг Спартански догодина българите и руската общност да отбележат заедно светлия празник, известен с имената Масленица, Сирни заговезни, Прошка и др.

Най-доволни от днешния ден бяха децата, които демонстрираха бързина и събразителност в игрите скачане с чували и хвърляне на метла, а след това хапнаха от вкусните изкушения.

Масленица (Сирни заговезни) е древен славянски празник, дошъл до нас от езическата култура и запазил се след приемането на християнството. Църквата добавила Масленица към останалите празници в календара и го нарекла Сирни заговезни или Безмесна седмица, защото Масленица се пада в седмицата, предшестваща Великия пост.

В продължение на векове Масленица е народно веселие с песни, танци и игри, като всички традиции са свързани с това да се прогони зимата и да се пробуди пролетта. Символ на Масленица било сламено чучело, облечено в женски дрехи, заедно с което се веселили, а после запазвали или изгаряли на огъня заедно с блин, който чучелото държало в ръка.