България подкрепя започването на преговори за членство в ЕС Република Северна Македония и Албания при поставените от България ясни условия, каза вицепремиерът.

Захариева подчерта, че разделянето на двете държави би било грешка, която може да доведе и до нестабилност в региона. По отношение на Република Северна Македония българското правителство и държава, признавайки първа новата държава, тогава Република Македония, държавата ни винаги е подкрепяла европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани.

„Същевременно обаче България винаги е поставяла пред Република Северна Македония и не само спазването на добросъседски отношения. Това е ясно още от декларацията от 1999 година, след което с Меморандума за подкрепа на евроатлантическата и евроинтеграцията и кулминацията: подписването на Договора за добросъседство през 2017 година“, посочи още външният министър.

Реакцията му идва в отговор на интервю, дадено от македонския президент Стево Пендаровски за тамошна медия, в което той си позволява да злоупотребява с историческата истина относно произхода на Гоце Делчев и да дава нееднозначни сигнали към Комисията по исторически и образователни въпроси, че трябва услужливо да тупа топката, а не да води разговори по същество. Така разкрива замисъла на Скопие всъщност да саботира процеса, смята Каракачанов.

Аз пък казвам, че на 17 октомври България също не трябва да бърза да дава зелена светлина за започване на преговори с Македония да еврочленство, докато не бъдат изчистени всички фалшификации от историята на българския народ в Македония, категоричен е Красимир Каракачанов.

Действията на македонския президент противоречат на духа на добросъседство, както и на категоричната позиция от наша страна, че напредъкът в разговорите относно общата история и нейното представяне в образователната система на съседна Македония трябва да бъде ускорен.

На 17 октомври предстои Европейски съвет, на който се очаква лидерите на страните от ЕС да вземат решение за начало на преговори за членство на Македония и Албания в ЕС. България трябва да реши дали да подкрепи Македония, за да бъде дадена дата за начало на преговори за членство в Съюза. Това решение зависи както от всички държави членки, така и от всяка от тях поотделно. Решението ще се вземе само с абсолютно мнозинство. Дори и само една държава да бъде против, решение не може да бъде взето. Дни преди това – на 14 и 15 октомври, предстои и поредното заседание на съвместната Комисия между България и Македония по историческите въпроси, която бе създадена съгласно подписания Договор за добросъседство между двете държави. 

Дни по-късно обаче точно тези негови думите предизвикаха остра реакции от Северна Македония. Тамошният колега на Борисов – Зоран Заев, обяви, че ще изпрати нота. Причината – според Преспанското споразумение държавата се казва Северна Македония, но в нея живеят македонци.

Според евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки това поведение е израз на цялата политика на съседите ни.

Велизар Енчев – бивш посланик в Хърватия и преподавател по балкански проблеми, е категоричен, че България трябва да втърди тона си с Македония.

Пендаровски заявява, че това са два безспорни исторически факта и ги предлага като компромисен подход към личността и работата на революционера, дефинирането, на които доведе до напрежение между България и Македония през последните дни и заплашва да влоши отново отношенията между двете страни.

Според Стево Пендаровски, „няма документ, който да казва, че Гоце Делчев се е бил за Велика България или за Санстефанска България, или изявление, в което той казва, или поне позиция, макар и преразказана от неговите съвременници, че Гоце Делчев се е борил за присъединяване на тогавашната провинция в Османската империя Македония към България“.

До сблъсъците се стигна, след като за председател на македонския парламент беше избран етнически албанец.

Около 200 души нахлуха снощи в македонския парламент, след като мнозинство от 67 депутати от Социалдемократическия съюз на Македония и някои от етническите албански партии избраха за председател на събранието етническия албанец Талат Джафери.

Полицията разпръсна нахлулите в сградата и множеството протестиращи пред нея със зашеметяващи гранати.
Тълпата дори успя да се барикадира в пресцентъра на парламента и временно полицията не можеше да овладее положението. Това стана едва след употребата на зешеметяващи гранати, а акцията по извеждането на протестиращите в парламента приключи малко преди 23:00 часа местно време.

Талат Джафери е първият албанец – шеф на парламента в Скопие от обявяването на независимостта на Македония през 1991 година. От ВМРО-ДПМНЕ оспорват редовността на избора му.Около 15 привърженици на партията на бившия премиер Никола Груевски останаха цяла нощ пред сградата на събранието. Днес там отново се очаква многолюден митинг с цел да не бъдат допуснати депутатите в парламента.
Президентът Георге Иванов призова гражданите да не се поддават на провокации и да не прибягват до насилие.

По-късно днес той събира на среща парламентарно представените партии, за да обсъдят извънредната ситуация.

В специално обръщение към нацията президентът призова за разум: „На лидерската среща да обсъдим ситуацията, както и всички възможности за успокояване на ситуацията и намиране на изход от кризата. Депутатите носят главна отговорност за възстановяване на положението в съответствие с конституцията и законите, които бяха нарушени. Никой отвън няма да ни реши проблемите, ако ние самите не ги решим, съгласно държавните интереси на Република Македония“, каза Иванов.

От организацията „За единна Македония“, които са основните протестиращи, нахлули в парламента обявиха, че самите те са „защитили демокрацията и законодателния дом“.

„Ние оставаме пред парламента до окончателна развръзка. Народът показа мъдрост, трезвост, не се огъна и отговори по подобаващ начин на провокациите. Ще стигнем до край“, се казва в в публикация на сдружението във „Фейсбук“.

Източник: http://www.cross.bg