„Не мислех да взимам участие в поста на сина ми, но след всичко, което се изписа в последните няколко часа, се чувствам длъжна да поясня. Водя детето си на стадионите от 10 години. Не участваме във фракции и агитки, а го правим от любов към отбора и към спорта като цяло. Така съм израснала аз и го предавам и на Алекс.

В неделя отново пропътувахме 100 км, за да бъдем на стадиона. И на всичкото отгоре бях взела още 2 деца с нас. Подчертавам деца, защото на 13, 15 и 16 години – те са деца. Паркираме винаги на един и същи паркинг, и винаги се губим в малките улички, както и този път.

Завивайки в една уличка, видях, че на нея имаше няколко човека от Левски. Нямаше как да върна обратно, а казах на децата да стоят спокойно и ще минем, но, уви. Видяха, че съм с червен шал, а синът ми с червена тениска, и единият направо застана на предния капак, а другите отвориха моята и на сина ми вратите, и започнаха да бият!

Другото ви го е показал вече. Тръгнах някак си и завих в първата възможна пряка и видяхме полиция. От появилите се коментари, че едва ли не сме ги предизвикали, само ще кажа – евтините опити за оправдания няма да им минат, защото са пошли. Никой нормален човек не би постъпил неразумно в такава ситуация.

Колкото и клиширано да звучи, полицаите реагираха на момента. Да, наистина има задържан, но той не е единственият отговорен за случилото се и очаквам всеки един от участниците да си понесе отговорността, защото това е безумие, това е неандерталско поведение – да душиш майка пред детето й, да биеш с юмруци дете пред майка му.

Благодаря ви за подкрепата на всички, но моля ви, умолявам ви никога не правете като тях, защото това е футбол, това е спорт, а за децата ни това е начин на възпитание, а ние, червените, не сме нито наркомани, нито малоумни, нито изверги. Ние сме ЦСКА, а това означава достойнство и чест! И случилото се няма да ни пречупи, следващият път ще бъдем отново на стадиона!„, каза Галя Стефанова пред „bgsportnet“.

А тъкмо от неговия дом  в Турну Мъгуреле Апостолът тръгва към България да посява семената на свободата в българските земи. По идея на Попов през 1869 г. Левски създава в Плевен първия в страната местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО). Именно на него Дякона  поверява цялата си кореспонденция с Българския революционен централен комитет (БРЦК), Русия, Румъния и Сърбия. Той единствен има право да чете всички получавани от и до Левски  писма и да прави техни копия. 

През годините на общата  борба, доверието между двамата нараства до там, че Апостолът на свободата се обръща в писмата си  към него с „братовчед”. Кой е човекът, който става толкова доверен другар на Левски и се превръща в негова дясна ръка във всичките му дела. 
Данаил Попов се ражда в Плевен на 1 януари 1840 г. в семейството на свещеник Христо Дунчев, наричан свойски от своите съграждани поп Хино. Той  е известен книжовник и един от най-ревностните патриоти по време на Възраждането. Взема участие в борбите срещу Гръцката патриаршия в Плевен и е един от първите, които притежават книги със светски характер. 

Майката на Попов – Елица, е запомнена като будна българка. Тя насърчава децата си да тръгнат по съдбовния път на революционното дело. В рода на Попхинови, освен Данаил, в борбата срещу поробителя се включват и братята му Атанас и Кирица. Помага им и сестра им Катерина. Често заедно с майка си двете жени пренасят оръжие от Румъния в България, като всяка препасва по 10-15 револвера около кръста си и преминавайки така нагиздени река Дунав, стигат до Плевен. 

Данаил завършва класното училище в родния си град през 1856 г. Това е време на съдбоносни  промени в развитието на българското общество. Той става свидетел на много от неволите, които преживяват българите в разлагащата се Османска империя, свързани с борбата им за извоюване на самостоятелна българска църква и непосилното данъчно бреме, с което ги потиска османската власт. Всичко това го прокужда от родината и през 1859 г. той заминава за Румъния. 

Тук, в Букурещ, започва работа като словослагател в българската печатница „Романов – Расидеску“. По време на пребиваването си в северната ни съседка Попов усвоява немски, руски, френски и гръцки език. А покрай печатането на вестник „Българска звезда” се среща за първи път с Георги Раковски. 
По заръка на Васил Левски Данаил Попов напуска печатницата и е изпратен в Галац. Там посреща пристигащите от Русия  български изселници и урежда пътуването им до родните места, като им помага материално и морално. Така той ревностно изпълнява първата си патриотична задача и проявява качествата си на бъдещ революционер, който не се страхува от трудностите и преследванията. 

След кратко завръщане в родния Плевен, отново избира емигрантския живот в Румъния. През 1863 г. се установява в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и успява да натрупа прилично състояние. Занимава се с продажба на воденични камъни и дърводелски материали. Внася от белгийския град Лиеж оръжия и боеприспаси. 

Но Попов не забравя основната си цел в живота – да помогне с каквото може за освобождението на своето отечество. Според оскъдните исторически извори през 1866 -1868 г. се проявява като енергичен член на Тайния български революционен комитет (ТБЦК), като подкрепя  финансово организирането и изпращането в България през 1867 г. на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов. През 1868 г., със свои средства той подпомага и четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.  

През 1869 г. в дома му в Турну Мъгуреле идват Дякона, Христо Иванов – Големия и Иван Македончето, които заедно с други будни българи в румънския град, основават бунтовен комитет. За негов председател е избран Данаил Попов. Това става повратен момент в неговата съдба. 

По това време той вече е добре запознат с идеите и революционната дейност на Раковски, на ръководителите на ТБЦК, на редица видни емигрантски дейци, просветители и революционери. Натрупаният опит и качествата му помагат бързо да възприеме новия замисъл на Апостола за „самостоятелно действие”, със силите на народа, без да се разчита на външна помощ. От своя страна Васил Левски засвидетелства голяма вяра в него и за кратко време той става „посредник на ВРО с външния свят” и „най-довереното лице“ на Апостола във Влашко, като взима участие във всички дела на революционната организация. 

На него Левски поверява  изработването на проектоустава и препращането на документи на известни дейци в чужбина. Той създава първите псевдоними на патриотичните  дейци и организира сложната схема за тайната поща на българската национална революция. В свое писмо до комитета в Орхание (Ботевград), датирано към края на 1872 г., Левски  споменава за употребата на шифър, наричайки го „лозинка“ или „скара“. 
Турну Мъгуреле се превръща в централна „пощенска“ станция за връзка между революционната емиграция и вътрешността на страната, а самият Данаил Попов поема ролята на главен експедитор на тайната презгранична кореспонденция, за което свидетелства  един друг съвременник на Апостола – Кирияк Цанков. 

Особено важен е безопасният канал за пътуване на кореспонденцията от Ловешкия комитет до Румъния. Благодарение на Данаил Попов през него се пренасят много писма и оръжия. Той организира и безопасното преминаване през Дунава в двете посоки на редица дейци на БРЦК като Ангел Кънчев и Сава Младенов. 

Следващата задача, която Левски възлага на верния си помощник, е изработката на печата на ВРО, с което Попов се справя блестящо. Покрай търговските си дела в Румъния той продължава да снабдява с оръжие бъдещото въстание, като сам закупува 50 револвера и 15 000 патрона, поръчани му от БРЦК – Ловеч. От Лиеж, Белгия, пък доставя три пушки от най-усъвършенстваната система, две от които подарява на Васил Левски и на Ангел Кънчев. 

През 1870 г. отношенията между лидера в ВРО и Попов се помрачават за кратко от действията на брат му Атанас Попхинов, който е член на Плевенския  таен комитет. Той заплашва ВРО с разцепление. Но приятелят на Левски не се колебае и порицава брат си. 

В запазено писмо до Дякона той го нарича „най-добрия българин”, а брат си Атанас – „човек с куха глава”. Този неприятен епизод така и не хвърля сянка върху дружбата му с идеолога на българската революция. Плевенчанинът продължава да  споделя всички идеи на Левски и вярва, че пътят, избран от него, е най-верният за извоюване на националната свобода. За съжаление от тяхната кореспонденция са запазени около по-малко от половината писма, като само 2 от тях са написани собственоръчно от Попов. 

Залавянето и обесването на Апостола е много тежък удар за него. Въпреки това продължава да помага с каквото може за възстановяването на комитетската мрежа. 
Разногласията в българската емиграция след гибелта на Левски  обаче го кара да се отдръпне от активна дейност. На събранията на БРЦК през 1874-1875 г. той настоява да се следва замисъла на Левски за въоръжено въстание. И въпреки че в един момент се отказва от председателството на комитета в Турну Мъгуреле, продължава финансово да подпомага закупуването на оръжие. Неговият дом е един от сборните пунктове на четата на Христо Ботев. Редица писма от това време показват, че Данаил Попов взема активно участие в нейната подготовка и преминаването й на българска земя. 

През Руско-турската война сърцатият плевенчанин е един от хилядите българи, които стават информатори на руското разузнаване. Той е много полезен заради богатия си опит и връзки с революционните дейци. Разпокъсването на българските земи след Берлинския конгрес не го оставя безразличен. Попов  разпространява специално издадено възвание, озаглавено „Към австрийските народи”. То е написано и отпечатано на български и немски език в Турну Мъгуреле на негови разноски. В него той изразява гневния протест на българския народ срещу несправедливите решения на този форум и отравя апел към съседните народи да помогнат за нашата кауза. 

След Освобождението Данаил Попов не се завръща в България. Причина за това е доброто му материално положение в Румъния, където се жени за Елена Мирасчиева. Двамата имат три дъщери. Завръща се в родния Плевен едва през 1898 г. по повод кончината на брат си. Там той е тържествено посрещнат и обявен за почетен гражданин. Тогава Попов подарява редица документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Народната библиотека и местния музей. 

Убеден в необходимостта от образование, използва всичките си връзки и познанства, за да помогне на ученолюбиви българи да се образоват в чужбина. Подпомага и издаването на редица български вестници. Прави щедри дарения на читалища, училища и библиотеки, като с това дава своя принос за формирането на българската интелигенция. 

На 12 април 1909г. умира в дома си, в град Турну Мъгуреле. Макар че остава да живее в чужбина, до последния си час Данаил Попов остава истински българин и живее с името на родината в сърцето си. Българската държава обаче почита този сърцат патриот и родолюбец чак през 2010 г., когато е поставена паметна плоча на една от къщите му в Търну Мъгуреле. „Не съм никогаш нито помислувал, чи като се старая за общия интерес на Отечеството си, то трябва да искам и награди”, е мотото на неговия бурен и изпълнен с превратности живот.  Живот, всецяло отдаден на свободата на България. 

Георги Ваташки, desant.net

Цветан Вълчев работи в рекламния отдел на „сините“. Веднага след побоя е откаран в болница.

На този етап не е ясна причината за посегателството. Не са известни и лицата, които са извършили побоя.

Всички в Левски са потресени и се надяват извършителите да бъдат открити.

„Идеалите и мечтите на Левски, неговият пример и днес живеят в сърцето на всеки един истински българин. Винаги съм смятал, че на днешната дата всички ние честваме безсмъртието на личността и делото на Апостола на свободата! Левски е в нас, винаги и на всякъде. Той пробужда съвестта ни, носим го в умовете и сърцата си. Той е мяра за нашите постъпки“, сподели по повод днешната дата Мартин Митев.

Васил Кунчев е роден в Карлово на 18 юли 1837 г. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята ще го запомни с още дузина имена, две от които ще останат безсмъртни – Васил Левски и Апостола. Започнал учението си в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си станал послушник и в продължение на 3 години обикалял из селата, за да събира помощи за Хилендарския манастир. За кратко време имал възможност да продължи образованието си в Стара Загора, но след това приел монашеството в Сопотския манастир (1858 г.) под името Игнатий. През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски се отправил за Белград, където става част от Първата българска легия. В Белград получил и бойното си кръщение, и името Левски.

Левски става един от идеолозите на българската национална революция. Негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Апостолът на свободата е убеден, че „нашето дело зависи от нашите собствени усилия“. Той е заловен в Къкринското ханче край Ловеч в края на 1872 г. Процесът срещу Левски е в София, а присъдата му – смърт чрез обесване, изпълнена на 6/18 февруари 1873 г.

За похода през изминалите 25 години и за тези, които тази година ще преминат Балкана по пътя до Карлово, разказа д-р Галя Цветкова – председател на Общински комитет „Васил Левски”. „На добър час” на участниците пожела и Васил Копчев – един от основателите на похода и почетен председател на комитета. Той и карловецът Васил Чардаклиев, родственик на Левски, тази година са и най-възрастните походници. Най-малкият участък е Йордан, който през август ще навърши 4 години.

Част от юбилейното издание на похода са представители на Плевен, Карлово, Видин, Никопол, София, Шумен и Левски.

Сред учениците най-много традиционно са представителите на плевенската Математическа гимназия „Гео Милев”.

За първа година масово се включват и деца от началния курс – осмият лъч е съставен изцяло от ученици от ОУ „Йордан Йовков” и СУ „Иван Вазов”. Заявка за участие в следващото издание дадоха и от Начално училище „Христо Ботев“ – Плевен.

Тържественото влизане на походниците в Карлово ще бъде на 18 юли, когато се навършват 182 години от рождението на Апостола на свободата.  

Празничната програма започва на 17 юли с икономически форум „Перспективи за развитие на град Левски, като част от Северозападен икономически регион“  от 10.00ч.в сградата на общинска администрация.

Община Левски е изпратила покани за участие във форума до министъра и зам.министъра на Министерството на икономиката,зам.министъра на МРРБ, Национална компания индустриални зони ,народни представители от 15-ти  Плевенски многомандатен избирателен район и представители на местния бизнес.

В празничния ден на 18 юли децата на град Левски ще поздравят жителите и гостите на община Левски в 10.30ч. на откритата сцена пред Община Левски.

След тържествената церемония за издигане знамето на Община Левски ,гражданско шествие ще се отправи към паметника на Васил Левски на гаровия площад.

 Жителите на единствения град в България с името Левски и гостите на празника ще изразят своята почит и признателност към Апостола на свободата .С великата си  духовна висота и гениални прозрения ,  гореща  обич към Отечеството и воля за Свобода той преодоля времето и остана съкровен пример за поколения българи .

Васил Найденов , един от легендарните  поп изпълнители  на вечните български песни ще участва в празничния концерт вечерта от 20.00ч. задно с Георги Николов,Виктория Куприна и Владо Димов-Влади.По традиция, заря ще озари празничната вечер.

Децата на град Левски ще рисуват своите мечти на 19 юли от 10.00ч. в парковата зона на централния площад, а на спортния комплекс по това време ще се проведат спортни състезания.  По традиция на общинския плувен комплекс в 11.30ч. ще започне състезание  по плуване и най-добрите плувци ще получат награди.

Откритата практика пред родители „Да играем на сезони” е номинирана и отличена от престижно академично жури в състав доц. д-р Емил Бузов – директор на Педагогически колеж в Плевен, доц. д-р. Йосиф Нунев, проф. Пламен Макариев и проф. д-р Янка Тоцева.

Севдие Алиева разказа, че в постерната сесия всеки участник е имал възможност да сподели ключови постижения, иновативни моменти и предпоставки за устойчивост и мултиплициране на авторската си практиката. Представените добри практики ще бъдат публикувани в електронен сборник в сайта на МОН в раздел „Добри практики за образователна интеграция”.

Във форума участват представители на националната и местната власт, неправителствени организации, представители на РУО на МОН и водещи експерти от МОН, директори, учители и други педагогически специалисти, работещи по темата за интеркултурното образование.

Тя извоюва първо място на кумите в категория над 55 кг, първо място на ката при девойки старша възраст, първо място на ката при жени и купата за „Най-техничен състезател“. През месец април Мариела Любенова ще участва и в Световно първенство в Япония, информират от клуба.

Светослав Стилиянов от СКК „Киокушин” се класира на трето място на Държавно първенство – в категория до 70 кг. Ивайло Цанков и Атанас Атанасов от клуба се представиха достойно и показаха своите умения и висок боен дух.

Успехи бележат и малките състезатели от Клуба. Инджи Реджеб, Бранимир Киров и Дани Гърков заеха трето място в своите категории на турнира за Купа „Верея“ за деца до 12 г. и до 14 г., който се проведе на 1 април в Стара Загора.

Събраните 300,70 лв., от които продадени билети за 147 лв. и 153,70 лв. от дарения. Сумата ще бъде внесена по сметката на Община Левски за нуждите на пострадалите. „Искам да благодаря на всички добри хора, който отделиха от личните си средства за благотворителната инициатива на нашите самодейци. Нека бъдем добри хора и пазим българщината в сърцата си“, коментира Йорданова.

Изключително навременната реакция на Община Левски за обявяването на кампаниите за набиране на средства и цигли в помощ на пострадалите дава резултат. От 5 юли започна масовото раздаване и над 4000 цигли вече са по домовете на хората, за да затворят разбитите покриви на къщите в Левски, Асеновци и Градище.

Кметът на Павликени инж. Емануил Манолов докарва за два дни над 5 000 цигли. Кметът на Сухиндол Пламен Чернев осигурява 5000 цигли. В началото на следващата седмица ще бъдат получени още 1000 цигли. „Има много загрижени хора, които се опитват да помогнат, и това ми дава надеждата, че ще сме максимално полезни”, коментира кметът на Левски Любка Александрова.

Голям интерес има и към дарителската сметка. Вчера е получено първото дарение от 5000 лв.от фирма. Дарение са направили и Стефан Данаилов и Васил Антонов, депутати от Плевенска област. Община Левски ще осигури транспорта и доставката на цигли и стъкла на всички хора, които не могат да си го позволят.

Общинско предприятие БКС –Левски ще работи и в почивните дни събота и неделя, за да могат гражданите да получат нужното количество цигли.