През есента на 1636 г. инвеститорите в Холандия не се интересували от индекса Доу Джоунс, а следели внимателно цените на лалетата. Лалето станало истинска страст в тази страна на градинари и търсенето далеч надхвърлило предлагането. Холандия скоро била излязла от криза и хората имали купища ненужни пари. Купуването и продаването на луковици на лалета се превърнало в най-популярната сделка в онези дни. Когато цените тръгнали нагоре – понякога скачали дори двойно 3а седмица – зидари, занаятчии, свещеници и адвокати се включили в тази търговия с надеждата да извлекат печалба.

Цените бързо достигнали главозамайващи нива. Към края на тази финансова лудост някои от най-редките луковици се продавали на стойност, равна на 100 000 днешни долара. След това, през февруари 1637 г., дошъл логичният спад. Борсовите агенти били обхванати от паника и цените на лалетата паднали до 1% от предишните си нива, а понякога и още по-ниско. Фиктивните печалби се стопили и манията по лалетата си отишла почти толкова бързо, колко то била дошла.

Най-ценните лалета били почти изцяло бели или жълти с ярки червени или виолетови ивици. Любопитно е да се отбележи, че тези цветя всъщност били болни и по-точно заразени с рядък вирус, характерен само за лалетата.

Цена от 3000 гулдена не била необичайна за особено ценните лалета. Един писател от 1637 г. изтъкнал, че с тази сума по онова време може да се купят всички неща от списъка по-долу:

8 прасета
4 вола
12 овце
24 т жито
48 т ръж
240 л вино
1 кораб

4 бурета бира
2 т масло
500 кг сирене
1 сребърна лъжица
1 кат нови дрехи
1 легло