След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнството.

На Кръстовден се спазва строг пост

Светата Православна Църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните.

Усилията ѝ се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.

Традиции и поверия на днешния празник

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.

Народът вярва, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци

Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

Хиляди вярващи се събраха и тази нощ край манастира „Света Троица” в Кръстова гора, за да се помолят за здраве. Вярва се, че там има частица от Кръста Господен и всяка молитва ще бъде чута.

Според поверието Господ слиза на Земята веднъж в годината и това е именно в нощта на 13 срещу 14 септември. Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса.

Вярва се, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути, тъй като ази нощ Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.

На празника най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Спазва се и строг пост – не се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други.

На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.

На Кръстовден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

На този ден се вярва че се приключва цикъла на т.н „мръсните дни“, започващи на Коледа/25 декември/.

Християните наричт „Мръсни“ дните между рождеството Иисусово до неговото Кръщение.

Та този ден сутрин в църквите се провежда служба и се освещава вода. На сутринта свещеника пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек.

Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои.

С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.

Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.

Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната трапеза на Кръстовден е постна. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.