Според разказа на член от нацисткото паравоенно подразделение СА (SA) или както е пълното му наименование „Щурмабтайлунг“ („Щурмово отделение“), копие от който бе видяно днес от ДПА, в нощта на пожара той е закарал до Райхстага холандския комунист Маринус ван дер Любе, който по-късно е екзекутиран от нацистите.

Очевидецът, идентифициран като Ханс-Мартин Ленингс, пише, че когато той и колегите му пристигнали там с Ван дер Любе, усетил „странна миризма на изгоряло, а из помещенията се носели облаци дим“.

Пожарът в Райхстага от 27 февруари 1933 г. е приписан на Ван дер Любе, който е екзекутиран за палеж. Но след края на нацисткия режим вината му започва да се поставя под съмнение.

Нацистите обвиняват комунистите, че те са запалили пожара и се възползват от случая, за да въведат извънредни правомощия, с които на практика е суспендирана конституцията и това отваря пътя за диктатурата на Хитлер. Официално все още остава мистерия кой всъщност е подпалил пожара.

Ленингс допълва, че той и колегите му впоследствие протестирали срещу ареста на Ван дер Любе. „Бяхме убедени, че няма как Ван дер Любе да е бил подпалвачът, тъй като по наши наблюдения Райхстагът вече гореше, когато го оставихме там“, заявява Ленингс.

През 1955 г. Ленингс, който умира през 1962 г., поискал разказът му да бъде нотариално заверен, в случай че делото за пожара в Райхстага някога бъде възобновено – нещо, което в миналото е обсъждано, за да бъде изчистено посмъртно името на Ван дер Любе.

Вчера съдът в Хановер потвърди пред ДПА автентичността на документа.

Николай  II управлява от 1894 до принудителната абдикация през 1917 г.

Неговото управление е белязано с много социални и политически противоречия, революционни движения и две революции – 1905 – 1907 г. и 1917 г., война с Япония и Първата световна война.

Николай II е принуден да се отрече от престола по време на Февруарската революция през 1917 година. 

След Февруарската революция царят Николай II Романов и цялото му семейство са поставени под домашен арест в двореца „Царско село“ край Санкт Петербург.

Няколко месеца по-късно, през август, са преместени в Тоболск, Урал.

През април 1918 г. следва ново преместване, този път в Екатеринбург, Урал. Краят на семейството и тяхната свита е тук, в Ипатиевата къща.

Обръщаме поглед към една от най-парещите теми и до днес – убийството на руското царско семейство и най-вече към мистерията, в която е обвита една от царските дъщери – Анастасия, която е едва на 17 години, когато е убита.

Когато Анастасия се ражда, нейните родители и разширеното семейство са разочаровани, че тя е момиче. Те се надяват на наследник на трона, но това се случва по-късно. Децата на царя са отглеждани строго.

Спят на твърди легла, студена баня на сутринта, топла вечерта, живеят в спретнати стаи и изработват бродерии, които продават за различни благотворителни цели. Титлите им не се използват. Анастасия дели стая със сестра си Мария. Двете са много близки, разменят си дрехи и прекарват много време заедно. 

Анастасия получава домашно образование. Изучава френски, немски и английски език, както и аритметика, география, история и други най-различни предмети, но не е била отлична ученичка.

По време на Първата световна война Анастасия шие бинтове, купува лекарства за войниците и заедно със сестра си Мария посещава ранени войници в частна болница в района на Царское село. Дори в самия дворец императрицата превръща някои стаи в болнични помещения. Двете девойки, твърде млади, за да станат медицински сестри от Червения кръст като майка си и по-големите си сестри, играят на с карти с войниците, четат им на глас, пишат писма под диктовка и се опитват да повдигнат духа им.

Момичето има лъчезарен и весел характер, обича да играе с топка и на криеница. Лесно се катери по дърветата и често отказва да слезе на земята. Тя е с неизчерпаема енергия и вечно измисля нови игри и закачки.

Великата княгиня Анастасия Николаевна, въпреки че е на седемнаседет години, е все още дете, поне такова впечатление оставя с външността и веселия си характер. 

Майка ѝ разчита на съвета на Григорий Распутин, руски селянин и скитник, или свещен човек, който счита че молитвите му спасяват многократно страдащия Царевич. Анастасия и нейните сестри, както и брат ѝ са обучавани да гледат на Распутин като на приятел и да му се доверяват.

През есента на 1907 г. лелята на Анастасия Олга Александровна от Русия е придружена от царя за да се срещне с Распутин. Анастасия, сестрите ѝ и брат ѝ Алексей са с дългите си бели нощници. „Всички деца като че ли го харесват“, спомня си Олга Александровна. „Бяха съвсем спокойни с него“.

Негово влияние обаче все повече се засилва. Дори започват да се появяват слухове, че Распутин има връзка с царицата. Въпреки всички скандали и опасения, той остава близо до царското семейство, а според много историци влиянието му е пагубно. 

Въпреки слуховете, връзката на императорското семейство с Распутин продължила до убийството му на 17 декември 1916 г.

След революцията от февруари царското семейство е премествано на различни места, накрая всичко приключва в прословутата Ипатиева къща. 

В мазето на къщата в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година е разстреляно цялото царско семейство заедно сприслугата. Спорът за отговорността кой е виновен за масовата екзекуция на царското семейство и последвалото изгаряне на труповете продължава в Русия. 

Сред причините за разстрела съветските власти са посочвали заговор с цел освобождаване на бившия цар от монархистите, които наближават района, в който се намира семейството. По спомените обаче на участници в операцията по ликвидацията на Романови този заговор всъщност е провокация, организирана от уралските болшевики с цел да получат основание за убийството.

Яков Юровски е един от главните участници в убийството. 

Бележки съобщават, че след като се вдига димът от изстрелите, те откриват, че куршумите са рикоширали от корсетите на две или три от великите княгини. Те ги доубиват. Палачите по-късно разбират, че това се дължи на факта, че бижутата и диамантите на семейството са пришити в корсетите, за да ги скрият от похитителите. Корсетите служат като броня срещу куршумите. 

Екзекуцията се извършва без съдебен процес.

Телата им са обезобразени, за да не бъдат разпознати и след това са хвърлени в общ гроб. Останките им са открити през 1991 г., идентифицирани с ДНК анализ и погребани с държавни почести през 1998 г. Две от телата липсват, което поражда спекулации, че може би най-малката дъщеря, Анастасия, успява да се спаси. Но телата им са намерени през 2007 г. и са идентифицирани.

Много преди този анализ обаче се появява слух, че Анастасия е жива. 

След 1920 година множество дами в Европа и САЩ претендират върху правото да се наричат Анастасия Романова. Предполагаемото бягство на Анастасия и нейното евентуално оцеляване е една от най-популярните исторически легенди на 20 век, за която са създадени много книги и филми. Най-малко десет жени твърдят, че са Анастасия, разказвайки различни истории за това как оцеляват. Ана Андерсън, най-известната от тях, се появява публично за първи път между 1920 и 1922 г. Тя твърди, че е спасена от състрадателен пазач, който забеляза, че все още диша и се смилява над нея. 

Когато Андерсън умира през 1984 г. е направен ДНК анализ, който потвърждава, че тя няма нищо общо с царското семейство.

През 2007 г. когато са намерени последните две тела, става ясно, че няма оцелели от царското семейство.

Ипатиевата къща е разрушена през 70-те години, но през 2003 г. на нейно място е построен православен храм – „Храм върху кръвта“.