Още в най-старите български ръкописни книги, запазени до днес, е отбелязана паметта на Светите братя – 14 февруари за Св. Кирил и 6 април за Св. Методий. За техния общ празник – 11 май, най-ранният запазен спомен е от XII век. Тази дата се чества и през следващите векове като църковна прослава, а през годините на българското възраждане се превръща и в гражданско тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна и политическа независимост, просвещение и национално въздигане.

През 1857 година започва редовното отбелязване на празника на Светите братя Кирил и Методий в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Първото честване е организирано от Найден Геров през 1851 г. в Пловдив.

От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата Свети братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

Светите братя Константин и Методий – създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.

На 11 май имен ден празнуват Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий.

Източник: http://dariknews.bg

През 1997 г., по инициатива на Историческо дружество – клон Плевен, на сградата на Окръжен съд – Плевен е монтиран барелеф на Св.Св.Кирил и Методий. Разрешението за монтажа е получено от Министерството на правосъдието, което се явява собственик на сградата. Автор на барелефа е плевенският скулптор Димитър Цонков, който избира и мястото за монтирането, независимо, че първоначалната идея е била барелефът да бъде поставен именно в градинката между улиците „Полтава“ и „Бенковски“. С времето става ясно, че мястото на барелефа – върху фасадата на Съдебната палата, не е най-удачното за този паметен знак, където всяка година плевенчани честват Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Стига се до предложение за преместване на барелефа, като проектът за преместването е изработен безвъзмездно. Положително становище за преместването има и от Групата на СБХ – Плевен. На основание Наредба №15 Експертен съвет при Община Плевен е приел схема за поставяне и проекта на паметник /колона/ на Св.Св.Кирил и Методий.

След кратък дебат предложението за поставяне и проект на паметник /колона/ с барелефа на Св.Св. Кирил и Методий бе прието единодушно от съветниците. Средствата за преместване на барелефа и изграждането на паметника ще бъдат осигурени от общинския бюджет.

Сегашното място на барелефа на стената на Съдебната палата е неподходящо както заради ограничената площ пред него, която не позволява събирането на много хора при честванията, така и заради изградената там рампа за хора с увреждания, са мотивите на кмета Спартански.

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.

Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък – Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“, а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.

„Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 година, той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Изображения на св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации. /БГНЕС/