беше звездата на столичната сцена

първата любимка на публиката, при това в обкръжението на немалко талантливи и изявени певци.
Родена е на 21 януари 1924 година под духовния знак на Водолея в Плевен, градът дал немалко талантливи певци на България – Христо Бръмбаров, Асен Селимски, Гена Димитрова, Иван Димов… Родителите й са учители, влюбени в операта. Израства с тази музика, седемгодишна вече свири на пиано, в гимназията е солистка на самодейни оперети, дори изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър. През 1944 година се явява на конкурс в Консерваторията и постъпва в класа на проф. Мара Маринова – Цибулка. Завършва през 1947 година с отличен успех и златна значка. По това време в Операта се обявява конкурс за лирично сопрано. Повече от 70 млади таланти се състезават за мястото – спечелва го Катя Попова. Следва дебют в епизодичната роля на цирковата танцьорка Есмералда от „Продадена невеста“ на чешкия класик Сметана – 3 ноември 1947 година. Художественият съвет решава, че дебютантката има всички качества да поеме големия лиричен сопранов репертоар. 

Започва с Микаела от „Кармен“ 

на Бизе, Керубино от „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и Адина от „Любовен еликсир“ на Доницети. Три отговорни роли, които я утвърждават сред групата на лиричните сопрани, а в нея са такива отлични и опитни певици като Катя Георгиева – Узунова, Нели Карова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Юлия Кираджиева, Людмила Максимова…
През 50-те години, един особено плодотворен творчески период, в Операта работи диригентът Асен Димитров (1894-1960). Той отделя специално внимание на певците и работи индивидуално с много от тях. Оценил високо таланта на младата Катя Попова, маестрото я взема под своето крило и така тя изработва музикално под неговото вещо ръководство всяка своя нова роля.
Първият връх в кратката кариера на Катя Попова е ролята на сляпата принцеса Йоланта от едноименната опера на Чайковски, поставена от диригента Асен Димитров и режисьорът Михаил Хаджимишев. На 14 февруари 1952 година тя очарова публиката на Театър „Балкан“, Софийската опера още е в строеж. Неин партньор в ролята на принц Водемон е блестящият тенор Димитър Узунов. 

Този великолепен дует 

ще спечели възторзите на публиката и критиката и ще се помни задълго като звезден миг в историята на българския оперен театър.
След Йоланта й поверяват голямата и трагична роля на Маргарита от „Фауст“ на Шарл Гуно –  1955 година, поставена от Асен Димитров и Драган Кърджиев. Това е вторият връх в кариерата й. За щастие във фонда на БНТ е съхранен запис с нейното участие, който може да увери и онези, които не са виждали и чували Катя Попова на сцената, какъв е нейният талант. С изящество и лирична топлота, а и с драматизъм, с вътрешна съсредоточеност и безспорен усет към драматургията на образа и цялата творба, тя изгражда своята героиня. Пее изключително изразително и музикално, с богата, нюансирана фраза, с перфектна дикция.
След Маргарита е Ана Райх от „Веселите уиндзорки“ на Ото Николай, роля, решена в лирико-комедиен план. Зареждат се: Памина във „Вълшебната флейта“, Ема в „Хованщина“ и Ксения в „Борис Годунов“ на Мусоргски, Половецката девойка от „Княз Игор“ на Бородин, Лаурета в „Джани  Скики“ на Пучини, Софи от „Вертер“ на Масне…

Идва ред и на Мими от „Бохеми“

Роля, която представя пълноценно големия й талант на лиричка, като певица и артистка. С Мими гостува на българските оперни театри, а също и на ред чужди сцени в Европа. 
1957 година е сред най-силните й години. Превъплъщава се в две различни по стил и характер роли в две мащабни постановки: Манон от едноименната опера на Жул Масне и Наташа Ростова във „Война и мир“ на Сергей Прокофиев. С първата триумфира в спектакли на Парижката Опера Комик. Изпълнението й е блестящо. За превъплъщението й в тази роля в.“Фигаро“ пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която й даде втори живот!“ Внукът на композитора Масне споделя пред артистите от Опера комик, че не бил слушал такава Манон на парижка сцена!… За втората получава голямата благодарност на постановчика – именитият режисьор Борис Покровски. С този импозантен, мащабен спектакъл, първата ни оперна сила гостува с голям успех на редица сцени в Западна Европа. В края на петдесетте години Катя Попова се изявява с някои от своите роли, а също и с рецитали на редица чужди сцени. След неин солов концерт в Рим критиката я определя като 

българската Рената Тебалди

През 1960 и 1961 година Катя Попова работи упорито над нов репертоар: Марженка от „Продадена невеста“, Лиу от „Турандот“ на Пучини, Татяна от „Евгений Онегин“… И трите роли, при които пеенето и сценичната игра са в пълна хармония и синтез, й носят голям успех и признание. Става лауреат на Държавната (Димитровската) награда. Преди това е спечелила два трудни певчески конкурса – в Букурещ и Прага. 
Двама от нашите водещи композитори – Парашкев Хаджиев и Марин Големинов, я избират за първа изпълнителка на главните сопранови роли за първите изпълнения на своите опери: „Луд Гидия“ – 1960 г. и „Ивайло“- 1959 г. Нейното участие също допринася за успеха на тези абсолютни премиери на двете бъдещи репертоарни български творби.
За съжаление полетът й бива прекършен рано, в началото на апогея й. На 24 ноември 1966 година тя загива при самолетна катастрофа край Братислава, където й предстоят гастроли. Нейната братовчедка, талантливата музикантка Драга Мачуганска, която е суфльор в Софийската опера, си спомня, че преди да загине в самолетната катастрофа Катя Попова изнася оперен рецитал с Плевенския симфоничен оркестър. Концертът е в зала „Г. Димитров“. Катя е облечена в светлосиня копринена рокля. След края я обграждат десетки приятели, близки, роднини, почитатели на нейния талант. Присъства и класният й ръководител, вече на достолепна възраст. Щастието на певицата е пълно. Тя изглежда като принцеса от приказка. Всички млади момичета мечтаят да са като нея – оперни богини…
През 1966 година тя е сред учредителите на международния музикален фестивал „Лауреатски дни“ в родния си град. От следващата година той приема нейното име и днес е един сериозен форум за изява на младите музикални таланти.

Огнян Стамболиев, duma.bg

Родителите й уважават нейните увлечения. Особено след като печели бурни аплодисменти като певица на училищно тържество в ролята на Пролетта. От 7-годишна Катя ходи на уроци по пиано и солфеж. През април 1942 г., вече като абитуриентка от девическата гимназия, тя се превъплъщава в принцеса Минехаха в оперетата “Хиавата” от Лонгфелоу. Не след дълго става студентка на проф. Мара Цибулка в Консерваторията. Специализирала е в Болшой театър.
Изключителният й глас е забелязан и оценен, но не без усилия от нейна страна. На конкурса за солистка на Софийската опера се класира първа сред 70 кандидати. Назначена е на 29 юли 1947 г.

За 12 години Катя Попова изиграва 20 роли в над 600 представления, гастролира в повече от 20 държави на 3 континента – Европа, Азия, Америка. Тя създава цяла плеяда от образи с неповторима артистичност и индивидуалност. Италианската преса я нарича „Българската Тебалди”. Певицата триумфира на сцените на световните оперни театри в ролите на Наташа от „Война и мир” на Сергей Прокофиев, Маргарита от „Фауст” на Шарл Гуно, Йоланта от едноименната опера на Пьотр Илич Чайковски, Мими от „Бохеми” на Джакомо Пучини, Микаела от „Кармен” на Жорж Бизе, Татяна от „Евгений Онегин” на Чайковски, а нейната Манон от едноменната опера на Масне, покорява и възхищава взискателната парижка публика в „Опера Комик”.

Френската музикална критика сипе суперлативи за дебюта й в Париж. “Една чудесна Манон. Блестящ успех! Щастливи сме да покажем на френската публика най-вярната, неповторима и очарователна Манон!”, твърди публикация в “Юманите” от 1958 г. “Това е истинската Манон, създадена от двама гении и претворена от една чудесна българска певица, която вдъхна втори живот”, присъединява се “Фигаро”. “20 години не съм чувал такава Манон”, възкликва внукът на Масне, музикалният критик Крушон.

Създава неповторими образи и от българския оперен репертоар – Милкана от „Майстори”, Зорница от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, Кремена от „Ивайло” на Марин Големинов.

Името на Катя Попова се почита и днес в родния й град Плевен. На нея са кръстени концертна зала в центъра на града и улицата, където е била родната й къща. Скулпторът Владимир Гиновски я е изваял от бронз в ролята на Татяна от “Евгений Онегин” на Чайковски. Катя Попова е сред основателите и първите участници в Международния музикален фестивал в Плевен (1966), наречен по-късно на нейното име Лауреатски дни „Катя Попова”. Броени дни след първото издание оперната прима загива в самолетна катастрофа. Поетът Павел Матев й посвещава стихотворението „Сън ли си, или те има“, което придобива голяма популярност като шлагер на примата на българската поп музика Лили Иванова.

Снимки: Лауреатски дни „Катя Попова“