Предложението за преместване е след смяна на статута на католическата църква в Плевен от енорийски храм в епархийно светилище и постъпила молба от тях.

Композицията се състои от четири фигури в бял мрамор и конзола – Дева Мария, Луция, Яцинта и Франциск, техен автор е проф. Кирил Мескин.

Дворът пред храма е общинска собственост, но се поддържа от църквата.

Всички разходи по преместването на скулптурната композиция „Дева Мария от Фатима” ще се поемат изцяло от Католическата църква. 

С писмо от храма информират, че поради промяна в статута на Католическата църква от енорийски храм в епархийно светилище от 01.07.2017 г., се налага скулптурната композиция „Дева Мария от Фатима“, която е монтирана в олтарното пространство, състояща се от четири мраморни фигури с автор проф. Кирил Мескин, да бъде преместена в двора пред храма, поддържан от църквата, който е общинска собственост.

„Обръщам се към Вас с молба да разрешите Вие и компетентните общински органи, ползването на част от общинската площ за монтиране на скулптурната композиция – покровител на светилището ни в гр. Плевен и част от българската история. Фигурите ще приветстват всеки влизащ в града от пътя за Ловеч и от бъдещата автомагистрала. Също така биха представлявали огромна атракция за всеки гражданин и гости на Плевен. Вземайки предвид цялостното творчество на проф. Мескин, това негово дело заслужава да бъде поставено на достойно място в града“, се казва в писмото, адресирано до кмета на Общината Георг Спартански и разпределено за разглеждане в Комисията по култура от председателя на Общинския съвет Мартин Митев. В текста се посочва още, че всички разходи по преместване на скулптурната композиция ще се поемат изцяло от Католическата църква.

Заседанието на ПК “Култура, вероизповедания и международна дейност” с председател Петя Василева е насрочено за 26 август /понеделник/, от 17,00 ч. в Заседателната зала на Община Плевен.

„През 1517 г. Мартин Лутер заковава на портата на катедралата във Витенберг своите 95 тезиса – един акт, който е считан за началото на Протестантската реформация. 501 години по-късно посланието, което носи Реформацията към всички нас, е учудващо актуално – всички ние имаме нужда от промяна, независимо колко малка ще е тя“, поясняват организаторите.

По време на събитието ще бъдат изнесени лекциите „Исторически аспекти на Реформацията“, „Реформация и контрареформация“ и „Делото на протестантите в България през 19 век“.

Тържествено въведение в музикалния празник под диригентската палка на Славей Тинчев беше изпълнението на „Joy to the world“. Програмата продължи с „O little town of Bethlehem“ и „Ding dong merrily on high“. Прозвучаха още „Adeste fideles“, „Ave Maria“ от Шуберт и едноименното произведение от Бах – Гуно, „Panis angelicus“, „Cantique de Noel“, „Тиха нощ“, „O Tannenbaum“, „Алелуя“ от Хендел и др. Солисти бяха Анелия Дечева, Боряна Бешева, Виолета Боянова, Виолета Велчева, Милена Йотова и Снежана Димитрова.
Концертът приключи с емблематичната за Коледните празници „Jingle bells“.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Под умелите ръце на диригентката Анелия Дечева за начало прозвучаха вълшебно няколко прекрасни акапелни произведения от Аркаделт, Гуно, Григ и други композитори. Пътуването в света на безмерната красота продължи със „Sаncta Mаria“ от Виралдини и „Laudate Dominum“ от Моцарт.

Подобно сакрално откровение не може да мине без вълнуващата ефирност на солистичните изпълнения. Милена Йотова извая солото си в „Ave Maria“ от интермецото на „Cavalleria Rusticana“ (П. Маскани), а хорът подплати с многогласното си звучене общата музикална магия. „La vergine degli angeli“ от Верди със солист Виолета Велчева и „Ave Maria“ от Качини със солист Боряна Бешева поведоха притихналата публика в други селения на духа.

Прозвучаха и известни хорове от от оперите „Трубадур“ (Верди) и „Тоска“ (Пучини), както и „Agnus dei“ от Бизе. Финал на преживяването в това музикално безвремие постави „Pie Jesu“ от Уебър със солисти Боряна Бешева и Дани Меса. Прекрасния клавирен съпровод в концерта създаде Росица Дяковска.

Отец Венцислав Николов от католическия храм „Дева Мария от Фатима“ благодари за красотата и духовната светлина, които създадоха с изкуството си изпълнителите, и покани публиката на предстоящия Коледен концерт, който ще се състои на 22 декември, от 19 часа, на същото място.

Снимки: Панайот Йорданов

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Празникът ще предложи на слушателите сакрална музика в изпълнение на солистите от Хор „Гена Димитрова“ Боряна Бешева, Виолета Боянова, Виолета Велчева, Даниел Меса и Анелия Дечева. На пианото ще е Росица Дяковска.

Концертът е с вход свободен и ще се състои на 14 октомври от 16 часа в храма „Дева Мария от Фатима“.

Празникът Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки.

Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с палмови клонки и го прославят като месиански цар с възгласи „Осанна“. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършва множество изцеления на слепи, хроми и недъгави.

Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната, но и най-наситената с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Исус Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот. Дните след Цветница до Възкресение Христово се наричат Страстна седмица и означават мъка и страдание. Затова на Цветница християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.

Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие. Лазарувалите предишния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб /кукла/ и изпълняват обичая „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

Главно в Североизточна България на този ден се извършват и обреди, свързани с вярването, че на Връбница „разпускат умрелите“, т. е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява /или царевични стъбла/, кандило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата запалват огън.

Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.

Източник: Darik