Вярва се, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути, тъй като ази нощ Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.

На празника най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Спазва се и строг пост – не се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други.

На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.

На Кръстовден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

Тази година православният и католическият Великден съвпадат. Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта – победата на Исус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича „страстна седмица“, означаваща страдание. Нарича се още и „велика седмица“. Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи.

Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава „Христос Возкресе“. Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.

Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.

Източник: Darik

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата „страст“ означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Исус Христос – на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

В богослуженията през Страстната седмица постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени наставления.
Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.

Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, и тази за десетте девици. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“.

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: „да бъде милостта Му вечна, алилуя!“

Източник: Darik

Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни“. В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

На този ден празнуват всички, които носят името Мария, Mариaнa, Mариянa, Mариo, Деспинa.