– Джими, защо реши да предложиш на плевенчани да препишат „Историята“ на „Паисий Хилендарски“, с която започва Българското Възраждане?
– С наближаването на този голям български празник – Деня на народните будители, реших, че сега му е времето да реализираме идеята „Плевенчани преписват „История славянобългарска“, която отдавна ми се върти в главата. Самият Паисий Хилендарски е повелил: „Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!“ Тази инициатива е реализирана на много места в България, но аз реших да я направя по по-атрактивен начин – в центъра на града, в една подходящо оформена шатра с материали от нашето историческо минало, с портретите на автора Паисий Хилендарски, на първия преписвач поп Стойко Владиславов, известен като Софроний Врачански, на Петко Рачов Славейков, на проф. Йордан Иванов, който е открил оригинала на „Историята“ в Зографския манастир.

– До момента колко хора успяха да се включат?
– До вчера 413 души участваха, всеки преписа, колкото желаеше, и остави името и заниманието си под текста. За днес останаха десетина странички от книгата. Завършения препис ще подвържа в една хубава корица, заглавките ще ги направя с по-украсен шрифт, с орнаменти, винетки, както Софроний Врачански е направил – неговият препис е много по-пищен от оригинала на Паисий. Когато я подвържа, ще я внесем в Регионалния исторически музей в Плевен, където ще остане за вечни времена. Така всеки плевенчанин, който е оставил името си под своя препис, остава в историята като един от преписвачите на Паисий.

– Какво ти направи впечатление – какви хора се включиха в инициативата?
– Това събитие се превърна за мен и в социален експеримент, защото наблюдавах какви хора идват. Радостно е, че участват млади родители с децата си, на които беше обяснено в какво ще участват. Идват цели класове от училища. Спират се граждани – някои съвсем целенасочено, с голям ентусиазъм. Много пенсионирани учителки дойдоха и преписваха с истинско човешко вълнение, като ми споделяха, че изпитват някакво странно чувство, участвайки в това важно дело. Други ми признаха, че откъсът, който им е се паднало да препишат, сякаш е тяхно чувство, тяхно усещане.

– Жените повече ли са?
– Да, повече са жените. Онзи ден ме зарадва нещо – няколко момчета на 15-16-годишна възраст търпеливо си изчакаха реда. Попитах ги някой дали ги е изпратил, а те отговориха, че сами са решили да се включат в преписването. Попитах ги защо, а то отговориха: „Ние сме българи и искаме да участваме в това дело.“

– В духа на празника бих искала да те попитам ти чувстваш ли себе си будител, защото за много от хората, които те познават, си точно такъв?
– Да, много хора ми казват, че съм съвременен будител. Не може това да не ме ласкае и смятам, че след като запознавам хората с факти от нашата история и това, което разказвам, може да ги докосне и да им направи впечатление, или да ги мотивира да прочетат поне няколко реда допълнително, значи с основание съм наречен будител. Много деца ме питат: „Защо в училище не ни преподават по този начин? Защо не ни станете учител? За няколко минути от Вас научихме повече, отколкото от 1 до 5 клас.“

– Реализира една своя мечта – да създадеш уникалната Творителница О’Писменехъ. До тук всичко е прекрасно, а как виждаш нейното развитие?
– До тук всичко съм направил сам, с двете си ръце, с много желание и любов. Преминах през някакви перипетии – имаше проблеми със собствеността на сградата, която аз съм наел от читалище – тя е общинска. За щастие имаме затопляне на отношенията с Община Плевен и имам усещане, че може би ще се предприемат някакви стъпки към разширяване на помещенията за Творителницата. Моето желание е да бъде там, където съм започнал – на ул. „Петко Каравелов“ 8 А. При подходяща реконструкция и дострояване на някакво помещение Творителницата може да се превърне в притегателно място и за млади хора, и за хора с интереси в областта на историята, културата, науката от цялата страна, а и не само.

– Може би много важно е това помещение да може да функционира целогодишно.
– Да. Сам се убедих, че начинът, по който го направих, не е много практичен за представяне, защото съм зависим от атмосферните условия. Буквално правя представлението на двора, който съм аранжирал подходящо, но може да се желае още повече. Добре е да има помещение, в което да се събират 30-40 човека, за да мога да разстановам добре реквизита. В моето представление обхващам период от началото на човешката цивилизация до съвремието. Спирам се на няколко основни епохи в развитието на човешката цивилизация. Разказвам за появяването на писменостите, на средствата, начините, материалите за писане през различните епохи и цивилизации. От древността, през шумери, египтяни, китайци, гърци, римляни и Средновековието до великото откритие на Йоханес Гутенберг – печатарската машина, която прави революция в развитието на човешката цивилизация. Защото тиражирането на човешката мисъл, на човешките знания в книга, дава мощен тласък на цивилизацията напред.

– Колко време си събирал материалите, които показваш в Творителницата? За мен лично там има изненадващо много неща, които човек, може би, няма къде другаде да види?
– Наистина няма къде другаде да се видят нещата. Смея да твърдя, че Творителницата е уникална по своите замисъл и реализация, защото съм събирал материалите и темите в продължение на 10 години. От 5 години съвсем целенасочено вече започнах да ги подреждам, да създавам материалната база. Всичко, което показвам, са реплики на артефакти, които сам съм изработил, защото няма как да притежавам оригиналите. Преминавайки с повествованието си през различните епохи, сменям 9 костюма за около час и половина. Преобличам се като китаец, грък, римлянин, евреин, средновековен монах, Гутенберг, български възрожденски учител. Желая да разширя още много материалната база, за да мога да показвам още повече неща от всяка една епоха. Творителницата започна плахо да функционира с публика от 2 години.

– Съмишленици имаш ли в това дело?
– Всичко съм си направил сам. В последно време имам подкрепа от един приятел – Найден Найденов.

– Докато работи по този проект, получи ли за себе си отговори на важни въпроси, свързани с нашето богато минало, което в едни отношения е непознато, в други – целенасочено фалшифицирано?
– Преди години събирах материали, като бях се опазил от глобалното пространство Интернет. Но когато го включих, стана страшно, защото информацията беше безкрайна. Започнах да систематизирам и подреждам цялото повествование за няколко години. Открих интересни неща. Задавах си непрекъснато въпроси, намирах различни отговори и трябваше да ги избистря, за да говоря истината. Наблягам на любопитни факти, които малко хора знаят, и това е интересно. Историята си върви напред, независимо от историческите превратности и междуособици. Будните хора във всяка една цивилизация са движели прогреса напред и това се е случвало точно благодарение на образованието, на знанието, на информацията в днешно време. Някога древните са казали, че знанието уби мъдростта. Сегашната констатация е, че информацията уби знанието, защото днешните млади хора не искат да знаят нищо. Те казват: „Информацията ми е на един клик разстояние.“ Така е, да, но не е лошо и да се знае, да има натрупани трайни познания в главата на един млад човек.

– А какво ни е съхранило като българи, според теб?
– Точно това, което Паисий в своята „История“ е повелил: „Помнете и знайте българската история“. Той е намерил точно този тънък момент, който докосва всеки един човек – гордостта от миналото му. И с написването на „Историята“ наистина променя съдбите на мнозина българи. Един от тях е Петко Рачов Славейков, който преписва книгата още на 12 години по нареждане на баща му. Той толкова я харесва, че на 15 години я преписва отново по собствено желание. Самият Славейков казва в своята автобиография, че тази „История“ го е променила – до тогава той е мислел само за спасението на собствената си душа, ходейки на църква, а след това е започнал да мисли за спасението на българския народ. И това го оформя като голяма личност – писател, поет, държавник, политик. Мнозина поемат правилния път именно под въздействието на „Историята“ на Паисий.

– Можем ли да кажем, че и днес тази гордост от миналото ни и богатата ни духовна култура са нещата, на които трябва да стъпим, за да продължим като българи?
– Днес сме патриоти повече на маса – като седнем на кебапчета и на червено вино. Като ходят на футболен мач, българите са най-големи и Господ е българин. Но реалните факти говорят друго. Наблюдавайки как доста интелигентни плевенчани, които лично познавам, отминаваха „килията“ на Паисий, както аз съм нарекъл шатрата, в която преписваме „Историята“, си мисля, че патриотизмът ни е повече на думи, за пред медиите и за пред хората. В същото време е радостно, че на големи празници Панорамата „Плевенска епопея 1877“, Костницата и Параклиса-мавзолей „Свети Георги Победоносец“ са посещавани от много млади семейства с малки деца.

– Как ще отбележиш днешния празник – Деня на народните будители?
– Аз вече една седмица съм в духа на празника, защото посветих преписването на „Историята“ на 1 ноември, както и на 255 години от написването й и на 295 години от рождението на Паисий Хилендарски. Ще присъствам на ритуала пред паметника на Иван Вазов, а после се връщам в „килията“, на Паисий, за да довършим преписа на „История славянобългарска“. Народните будители не са Богоизбрани! Те не са извънземни! Те са Хора, като всеки от нас. И всеки от нас може да бъде Будител. Достатъчно е да не пропуснем първите седем години. Достатъчно е да запознаем децата си с историята на България. Достатъчно е да ги заведем в музей. Достатъчно е да ги запознаем с българските традиции. Достатъчно е да им обясним, че виковете „Българи юнаци!“ от дрогирани фенове по стадионите не означават любов и признателност към онези българи, които съградиха България от пепелището след онези мрачни 500 години. Достатъчно е да им обясним по такъв начин защо поставяме цвете пред паметниците на Кирил и Методий, Климент Охридски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и стотиците още БЪЛГАРИ, че те да го осъзнаят и с гордост да отбележим, че на следващата година нашите наследници са се лишили от един хамбургер, за да купят цвете и да го положат пред нечий паметник или гроб (пък било то и нашия)! Специално за плевенчани думите на Паисий говорят много повече от всичко, което аз бих могъл да кажа: „О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе.“ Тази слава на българската държава, която я е имало преди векове, не трябва да бъде забравяна. И не трябва, както казва Паисий, да се „влачим“ по чужд език, по чужда вяра и по чужди обичаи. Трябва да помним, че сме българи, трябва да уважаваме историята, за да я има България и да пребъде! И нине и присно и во веки веков! Амин!

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

В Плевен малчуганите посетиха Панорамата и Параклиса-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, от които си тръгнали развълнувани и вдъхновени. „Научихме и за тази прекрасна инициатива – плевенчани да препишат „История Славянобългарска“ в навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, и децата пожелаха с огромна радост да се включат“, добави преподавателката на учениците.

Всички ученици изчакаха търпеливо реда си, за да препишат по изречение от вечната книга на българите.

Второкласниците пък вложиха огромно старание и желание при преписването на части от „История славянобългарска“, които оформиха в книжка. Третокласниците посетиха Регионалния исторически музей в Плевен, където представиха пред своите съученици информация, свързана с живота и делото на Паисий Хилендарски, запознаха се с други народни будители и видни възрожденци от Плевен. Тяхното посещение завърши с участие в организираната от музея игра “Познаваме ли народните будители?“.

Четвъртокласниците и учениците от групите по целодневно обучение припомниха за огромната роля на будителите като пазители на българските духовни и културни традиции, като презентираха постери за живота и делото им и ги подредиха в изложба в библиотеката на училището.

С празнуването на Деня на народните будители в НУ „Отец Паисий“ започна поредица от инициативи, посветени на 120-годишнината от основаването на училището.

Преписът на свещената за българите книжка започна на 23 октомври, в който 47 плевенчани дадоха своя принос в делото. Още 37 граждани се включиха в преписа на следващия ден. Бурята, която се изви вечерта на 24 октомври, разруши павилиона, наподобавящ монашеската калия на Паисий Хилендарски. С възрожденски плам и отдаденост Джими възстанови постройката за ден и вчера желаещите отново имаха възможността да преписват от „История славянобългарска“. Равносметката е: 146 души изживяха до момента прекрасното усещане да препишат част от текста, поставил началото на Българското Възраждане. Вече е преписана една трета от Историята и ако работата върви със същото темпо, до 31 октомври може да приключи – точно в навечерието на 1 ноември, Деня на народните будители, пресмята Джими.

Сред хората, оставили името си под малкото си, но значимо дело, са кметът на Плевен Георг Спартански, зам.-кметът Стефан Милев, виолончелистката Лора Табакова от „Destiny Quartet“, актрисата Бориса Сарафова, диригентката на Детски хор „Звъника“ Ваня Делийска, много учители, много малки ученици, дошли с родителите си и др. Сред най-радостните факти, които отчита Джими, е появата на група ученици от 9-10 клас, организирали се самостоятелно и изчакали нетърпеливо да дойде редът им.
Преписването на „История славянобъгарска“ ще продължи до 3 ноемри. След това екземплярът ще бъде изложен в експозицията на зала „Възраждане“ на Регионалния исторически музей в Плевен.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Днес интересът към кампанията продължава. Текстът, който ще бъде пренесен на специална хартия, е копие на творбата на съвременен български език.

Идеята на художника Диян Павлов – Джими, подкрепена от Община Плевен, е чрез преписа плевенчани, най-вече младите хора, да научат и да спазват завета на Паисий към българите да преписват и пазят „Историята“.

Инициативата е по повод 295 години от рождението на Паисий Хилендарски и 255 години от написването на историята, поставила началото на Българското Възраждане. Преписът ще продължи до 3-ти ноември.

На финала листовете с преписа ще бъдат подвързани красиво, като книгата ще бъде предоставена на Регионалния исторически музей в Плевен.

Снимки: Ива Стоянова

Инициативата по преписване на „История славянобългарска” в Плевен ще продължи в специалната шатра, поставена в близост до надписа „Плевен“ в центъра на града. Всеки ден до 3 ноември, от 11.00 до 18.00 часа, желаещите ще могат да се включат в нея.

Преписът се реализира върху специално изработена хартия, с паче перо, завършващо обаче с химикалка, като на финала листовете ще бъдат подвързани в общо книжно тяло, декорирано красиво, и ще бъде изложено в Регионалния исторически музей.
Зам.-кметът Стефан Милев призова всички плевенчани да се включат в това дело и да докажат, че помнят и пазят заветите на предците.

Джими припомни исторически факти, свързани със създаването на „История славянобългарска“ от отец Паисий, който се заел с мисията да издири от всички достъпни източници късчета от българската история и да ги събере на едно място. Той завършва богоугодното си дело през 1762 година и призовава сънародниците си да я пазят и четат, да я преписват, или да платят да им я препишат, да я разпространяват и да помнят заветите й. Делото му вдъхновява и първия преписвач на важната книга за българите – поп Стойко Владиславов, който по-късно става епископ Софроний Врачански. Самият той по-късно извършва втори препис на творбата. Поръченията на Паисий продължават да живеят и след смъртта му. Известно е, че книгата му е преписана 80 пъти. До днес са оцелели половината копия – от XVIII в. и XIX в. Диян Павлов изрецитира изразително и въздействащо силни моменти от „История славянобългарска“. С подходящи изпълнения се включи и Хор „Гена Димитрова“.

Плевенчани ще имат възможност да оставят имената си в историята, ако участват в поредния препис на книгата. Шатрата ще е отворена всеки ден до 3 ноември от 11 до 18 часа.

Прекрасната идея е в чест на 1 ноември, Денят на народните будители, на 255 години от написването на „История славянобългарска“ и на 295 години от рождението на будителя отец Паисий Хилендарски. Чудесната инициатива е и оригинален начин децата да се докоснат до свещената за българите книжка и до нейното съдържание.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Стартът на кампанията ще бъде даден официално в центъра на Плевен (до Водната каскада) на 23 октомври, понеделник, в 11 часа. В него ще се включи с подходящи изпълнения и Хор „Гена Димитрова“. Прекрасната идея е в чест на 1 ноември, Денят на народните будители, на 255 години от написването на „История славянобългарска“ и на 295 години от рождението на будителя отец Паисий Хилендарски.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com