– Лео, кой си ти?

– Аз съм толкова прозрачен, че мисля, че няма нужда да обяснявам – очите ми казват всичко. Но с няколко думи: роден съм в Албания през 1981 година. Живял съм в Гърция, а от 11 години живeя в България. Занимавам се с това да помагам на хората от 2 години. Не искам да го наричам благотворителна кауза, защото, за жалост, думата благотворителност се приема все още за лоша дума. Аз съм един прозрачен човек и справедлив.

Лео с майка си, родила и възпитала 7 деца.

– Защо реши, че трябва да се занимаваш именно с това?

– Аз съм роден в много бедно семейство, в къща без покрив. В момента имам покрив, имам работа, храня се нормално, имам всичко и съм много щастлив и мога да си позволя да помогна на хора, които имат нужда. Преди 2 години започнах с една баба Недка, на която продължавам да помагам и до днес. После на чичо Митко от Хасково. Ние не ги оставяме хората. На този човек му намерихме и работа – за 5-6 дни му променихме живота. Той сега е щастлив. Още не е получил първата си заплата, затова преди 2 дни му дадох 50 лева да си има. На 23 деца с увреждания от Дом в София помогнахме – подарихме им пералня, печки и др. И те вече имат абсолютно всичко необходимо.

– Смяташ, че доброто живее в душите на българите – виждам го в коментарите на твоята страница „Приятели, помагайте“ във Фейсбук. Защо се получава така, че много хора чакат някой да ги провокира и да ги мотивира да се отворят към добротворчеството?

– За жалост има много хора, които имат много, и такива, които нямат, но мечтаят да имат. И тук е необходим един човек, който да бъде посредник между тях. Аз точно това правя – обръщам се към хората с възможности да помогнат на останалите. У българина живее много доброта, повярвайте ми! Но за жалост този народ се сблъска с много проблеми в последните години, които породиха някакъв страх и нестабилност у хората. Затова българите се страхуват много често да направят първата крачка – притесняват се да не бъдат измамени. Хората са много предпазливи и така би трябвало да бъде. Аз съм човекът, който трябва да им докаже, че няма от какво са се страхуват. Щом съм се хванал на това хоро, аз трябва да го играя и да има резултат. Искам да има повече усмивки, повече добри хора.

– Стотици хора ти пишат ежедневно за помощ. Как се справяш?

– Получавам по 500-600 сигнала за помощ на ден. Реагирам много бързо на сигнали за гладни хора. Но физически не мога да се справя с толкова информация и тук на помощ идват приятелите, които моля да бъдат част от мен, да поемат случаите. Проверявам всички сигнали за достоверност, защото когато заставам с името си, с лицето си и призовавам хората да ми имат доверие, не искам да ги подвеждам. Затова правим клипове на всичко – не за да се показваме, а за да е прозрачно всичко. Също така мотивираме и хората, изпаднали в беда, да застанат пред камерата и да помолят за помощ, а не да се срамуват или да се притесняват. Не е срамно да помолиш за помощ – така даваш пример на останалите. С това, което правим, даваме пример на децата си – да не забравят възрастните си роднини, да не забравят от къде са тръгнали. Няма значение колко богат или успешен ще стане човек, той трябва знае миналото си, за да може да изгради здраво бъдеще.

– За колко време успя да помогнеш със съмишлениците си на семейството с 5 деца от град Кнежа, чиято къща изгоря?

– Щом разбрах, че има деца в беда, запалих веднага колата, защото и аз съм родител. Отидох там, взех и 5-те деца, както и родителите им, и ги закарах в болницата. Прегледаха ги, купихме с моите приятели лекарства за 30 лева и храна за около 150 лева – ще публикувам бележките по време на отчета, купихме храна, подарих дрехи на семейството и бях щастлив, че тези хора имат какво да ядат днес, топло им е и се лекуват. Създадохме организация и за по-малко от 48 часа изгорялата къща стана чисто нова – с нови прозорци, нов ламинат, нов гипсокартон, с течаща вода – преди инцидента в тази къща нямаше вода! Представяте ли си?! Как се къпят децата в двора с леген и кофа?! Ужасна гледка! И пожарът е дошъл като капак в живота на тези хора. А сега децата им имат топла водичка, имат готварска печка, кухня – знаете ли какъв лукс е за тях всичко това? Докато бяхме в Кнежа и работехме, получих сигнал от майка с две деца от същия град, че няма какво да ядат. Веднага изпратих моята колежка да занесе пълен кашон с храна. Вчера получих нов сигнал от Кнежа, че е изгоряла нова къща. Всичко това е възможно да се е случило, но може и сигналът да е фалшив, затова винаги проверявам информацията от всички страни. Знам, че много хора ме мислят за ненормален, но аз съм си добре, чувствам се страхотно, ще продължавам да помагам до края на живота си и ще има все повече хора около мен! Нека да не ме мислят за луд и че могат лесно да ме излъжат, защото аз съм минал през много тежки ситуации, за да стигна до това положение, и знам как да разбера истината.

– От къде намираш сили да не спиш дни наред, да шофираш из цяла България – често нощем, да организираш толкова хора?

– Щом се събудя сутрин и се погледна в огледалото, и си казвам: „Аз днес избирам какъв човек искам да бъда! Лош, несправедлив, измамник, убиец или добър.“ Всеки човек избира сам – никой не го кара насила какво да направи със себе си. Намирам сили, защото аз помня от къде съм тръгнал – не съм имал хляб и покрив. В момента виждам колко е хубаво да имаш жилище, да влезеш в красивата си кухня, да си направиш кафе и да имаш хубава гледка. А какво му трябва на човек, за да бъде щастлив? Най-много му трябват верни приятели, защото с тях може да стигне много далеч. В момента мога да вдигна телефона на много хора и те ще ми помогнат, защото са видели добро от мен. Не всичко е пари. Кога искаме да станем добри хора? Като станем на 70 години ли, примерно? А кой ни гарантира, че ние ще стигнем тази възраст? Някой има ли договор с Бог за това?

– Не, никой няма такъв…

– Ето, за това говоря. Затова бързам, затова намирам сили и много енергия, защото всеки ден го живея, като за последно. Това ме прави щастлив.

– А как възпитаваш детето си?

– Всичко започва от думата желание. Ако един родител няма желанието да се грижи за детето си, както би трябвало да бъде, за да има по-добър свят, да има по-добри хора, които да са полезни на обществото и да се грижат за своите родители, от там се обърква всичко. Много родители пращат децата си на училище с последен модел смартфон, от който те си пускат неподходяща музика, вместо да учат. Родителите трябва да бъдат внимателни какъв личен пример дават на децата си и какво правят за тях. Аз съм против насилието – никога не съм удрял детето си, но съм много за респекта. А той се формира в резултат на личния пример. Какво им пречи на другите хора да помагат? След мен, със мен или без мен – мисля, че нищо не им пречи. Всичко е въпрос на желание.

– Как се виждаш след една година?

– Ако успеем на 50% да променим мисленето на хората, ще живеем в страхотна страна! Мисля, че ще се промени светът, ако не той, поне България. Ако не България, поне нашият град, ако не нашият град, поне нашето село. Ако не нашето село, поне ще се променя аз (смее се, бел. р. ). Знаете ли какво е човек от чужбина, който не те е чувал никога, на доверие да ти прати 400 евро? Това за мен означава много. Този човек знае защо го прави. Защото е сигурен, че всичко, което ще бъде направено с парите, ще бъде полезно и ще бъде показано, ще бъде прозрачно. Винаги има начин, когато има желание. Всичко друго са оправдания. Аз обръщам еднакво внимание на всеки човек – както на милионера – имам такива приятели, така и на този, който няма хляб. Аз съм човек с голямо Ч – човек съм преди всичко.

– Благодаря ти, Лео! Благословен да си – в мислите, в думите и в делата си! Нека имаш успехи и повече последователи, съмишленици и хора, които да вярват в доброто!

– И аз благодаря на Plevendnes.com за вниманието и за желанието да популяризира тази дейност, защото много са нуждаещите се. Много е важно да бъдем ангажирани повече хора с доброто, за да можем да откликнем на всички съобщения и молби за помощ. Благодаря ви много за вниманието! Бъдете живи и здрави, поздрави на Плевен и на всички мои приятели там!

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

– Джими, защо реши да предложиш на плевенчани да препишат „Историята“ на „Паисий Хилендарски“, с която започва Българското Възраждане?
– С наближаването на този голям български празник – Деня на народните будители, реших, че сега му е времето да реализираме идеята „Плевенчани преписват „История славянобългарска“, която отдавна ми се върти в главата. Самият Паисий Хилендарски е повелил: „Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!“ Тази инициатива е реализирана на много места в България, но аз реших да я направя по по-атрактивен начин – в центъра на града, в една подходящо оформена шатра с материали от нашето историческо минало, с портретите на автора Паисий Хилендарски, на първия преписвач поп Стойко Владиславов, известен като Софроний Врачански, на Петко Рачов Славейков, на проф. Йордан Иванов, който е открил оригинала на „Историята“ в Зографския манастир.

– До момента колко хора успяха да се включат?
– До вчера 413 души участваха, всеки преписа, колкото желаеше, и остави името и заниманието си под текста. За днес останаха десетина странички от книгата. Завършения препис ще подвържа в една хубава корица, заглавките ще ги направя с по-украсен шрифт, с орнаменти, винетки, както Софроний Врачански е направил – неговият препис е много по-пищен от оригинала на Паисий. Когато я подвържа, ще я внесем в Регионалния исторически музей в Плевен, където ще остане за вечни времена. Така всеки плевенчанин, който е оставил името си под своя препис, остава в историята като един от преписвачите на Паисий.

– Какво ти направи впечатление – какви хора се включиха в инициативата?
– Това събитие се превърна за мен и в социален експеримент, защото наблюдавах какви хора идват. Радостно е, че участват млади родители с децата си, на които беше обяснено в какво ще участват. Идват цели класове от училища. Спират се граждани – някои съвсем целенасочено, с голям ентусиазъм. Много пенсионирани учителки дойдоха и преписваха с истинско човешко вълнение, като ми споделяха, че изпитват някакво странно чувство, участвайки в това важно дело. Други ми признаха, че откъсът, който им е се паднало да препишат, сякаш е тяхно чувство, тяхно усещане.

– Жените повече ли са?
– Да, повече са жените. Онзи ден ме зарадва нещо – няколко момчета на 15-16-годишна възраст търпеливо си изчакаха реда. Попитах ги някой дали ги е изпратил, а те отговориха, че сами са решили да се включат в преписването. Попитах ги защо, а то отговориха: „Ние сме българи и искаме да участваме в това дело.“

– В духа на празника бих искала да те попитам ти чувстваш ли себе си будител, защото за много от хората, които те познават, си точно такъв?
– Да, много хора ми казват, че съм съвременен будител. Не може това да не ме ласкае и смятам, че след като запознавам хората с факти от нашата история и това, което разказвам, може да ги докосне и да им направи впечатление, или да ги мотивира да прочетат поне няколко реда допълнително, значи с основание съм наречен будител. Много деца ме питат: „Защо в училище не ни преподават по този начин? Защо не ни станете учител? За няколко минути от Вас научихме повече, отколкото от 1 до 5 клас.“

– Реализира една своя мечта – да създадеш уникалната Творителница О’Писменехъ. До тук всичко е прекрасно, а как виждаш нейното развитие?
– До тук всичко съм направил сам, с двете си ръце, с много желание и любов. Преминах през някакви перипетии – имаше проблеми със собствеността на сградата, която аз съм наел от читалище – тя е общинска. За щастие имаме затопляне на отношенията с Община Плевен и имам усещане, че може би ще се предприемат някакви стъпки към разширяване на помещенията за Творителницата. Моето желание е да бъде там, където съм започнал – на ул. „Петко Каравелов“ 8 А. При подходяща реконструкция и дострояване на някакво помещение Творителницата може да се превърне в притегателно място и за млади хора, и за хора с интереси в областта на историята, културата, науката от цялата страна, а и не само.

– Може би много важно е това помещение да може да функционира целогодишно.
– Да. Сам се убедих, че начинът, по който го направих, не е много практичен за представяне, защото съм зависим от атмосферните условия. Буквално правя представлението на двора, който съм аранжирал подходящо, но може да се желае още повече. Добре е да има помещение, в което да се събират 30-40 човека, за да мога да разстановам добре реквизита. В моето представление обхващам период от началото на човешката цивилизация до съвремието. Спирам се на няколко основни епохи в развитието на човешката цивилизация. Разказвам за появяването на писменостите, на средствата, начините, материалите за писане през различните епохи и цивилизации. От древността, през шумери, египтяни, китайци, гърци, римляни и Средновековието до великото откритие на Йоханес Гутенберг – печатарската машина, която прави революция в развитието на човешката цивилизация. Защото тиражирането на човешката мисъл, на човешките знания в книга, дава мощен тласък на цивилизацията напред.

– Колко време си събирал материалите, които показваш в Творителницата? За мен лично там има изненадващо много неща, които човек, може би, няма къде другаде да види?
– Наистина няма къде другаде да се видят нещата. Смея да твърдя, че Творителницата е уникална по своите замисъл и реализация, защото съм събирал материалите и темите в продължение на 10 години. От 5 години съвсем целенасочено вече започнах да ги подреждам, да създавам материалната база. Всичко, което показвам, са реплики на артефакти, които сам съм изработил, защото няма как да притежавам оригиналите. Преминавайки с повествованието си през различните епохи, сменям 9 костюма за около час и половина. Преобличам се като китаец, грък, римлянин, евреин, средновековен монах, Гутенберг, български възрожденски учител. Желая да разширя още много материалната база, за да мога да показвам още повече неща от всяка една епоха. Творителницата започна плахо да функционира с публика от 2 години.

– Съмишленици имаш ли в това дело?
– Всичко съм си направил сам. В последно време имам подкрепа от един приятел – Найден Найденов.

– Докато работи по този проект, получи ли за себе си отговори на важни въпроси, свързани с нашето богато минало, което в едни отношения е непознато, в други – целенасочено фалшифицирано?
– Преди години събирах материали, като бях се опазил от глобалното пространство Интернет. Но когато го включих, стана страшно, защото информацията беше безкрайна. Започнах да систематизирам и подреждам цялото повествование за няколко години. Открих интересни неща. Задавах си непрекъснато въпроси, намирах различни отговори и трябваше да ги избистря, за да говоря истината. Наблягам на любопитни факти, които малко хора знаят, и това е интересно. Историята си върви напред, независимо от историческите превратности и междуособици. Будните хора във всяка една цивилизация са движели прогреса напред и това се е случвало точно благодарение на образованието, на знанието, на информацията в днешно време. Някога древните са казали, че знанието уби мъдростта. Сегашната констатация е, че информацията уби знанието, защото днешните млади хора не искат да знаят нищо. Те казват: „Информацията ми е на един клик разстояние.“ Така е, да, но не е лошо и да се знае, да има натрупани трайни познания в главата на един млад човек.

– А какво ни е съхранило като българи, според теб?
– Точно това, което Паисий в своята „История“ е повелил: „Помнете и знайте българската история“. Той е намерил точно този тънък момент, който докосва всеки един човек – гордостта от миналото му. И с написването на „Историята“ наистина променя съдбите на мнозина българи. Един от тях е Петко Рачов Славейков, който преписва книгата още на 12 години по нареждане на баща му. Той толкова я харесва, че на 15 години я преписва отново по собствено желание. Самият Славейков казва в своята автобиография, че тази „История“ го е променила – до тогава той е мислел само за спасението на собствената си душа, ходейки на църква, а след това е започнал да мисли за спасението на българския народ. И това го оформя като голяма личност – писател, поет, държавник, политик. Мнозина поемат правилния път именно под въздействието на „Историята“ на Паисий.

– Можем ли да кажем, че и днес тази гордост от миналото ни и богатата ни духовна култура са нещата, на които трябва да стъпим, за да продължим като българи?
– Днес сме патриоти повече на маса – като седнем на кебапчета и на червено вино. Като ходят на футболен мач, българите са най-големи и Господ е българин. Но реалните факти говорят друго. Наблюдавайки как доста интелигентни плевенчани, които лично познавам, отминаваха „килията“ на Паисий, както аз съм нарекъл шатрата, в която преписваме „Историята“, си мисля, че патриотизмът ни е повече на думи, за пред медиите и за пред хората. В същото време е радостно, че на големи празници Панорамата „Плевенска епопея 1877“, Костницата и Параклиса-мавзолей „Свети Георги Победоносец“ са посещавани от много млади семейства с малки деца.

– Как ще отбележиш днешния празник – Деня на народните будители?
– Аз вече една седмица съм в духа на празника, защото посветих преписването на „Историята“ на 1 ноември, както и на 255 години от написването й и на 295 години от рождението на Паисий Хилендарски. Ще присъствам на ритуала пред паметника на Иван Вазов, а после се връщам в „килията“, на Паисий, за да довършим преписа на „История славянобългарска“. Народните будители не са Богоизбрани! Те не са извънземни! Те са Хора, като всеки от нас. И всеки от нас може да бъде Будител. Достатъчно е да не пропуснем първите седем години. Достатъчно е да запознаем децата си с историята на България. Достатъчно е да ги заведем в музей. Достатъчно е да ги запознаем с българските традиции. Достатъчно е да им обясним, че виковете „Българи юнаци!“ от дрогирани фенове по стадионите не означават любов и признателност към онези българи, които съградиха България от пепелището след онези мрачни 500 години. Достатъчно е да им обясним по такъв начин защо поставяме цвете пред паметниците на Кирил и Методий, Климент Охридски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и стотиците още БЪЛГАРИ, че те да го осъзнаят и с гордост да отбележим, че на следващата година нашите наследници са се лишили от един хамбургер, за да купят цвете и да го положат пред нечий паметник или гроб (пък било то и нашия)! Специално за плевенчани думите на Паисий говорят много повече от всичко, което аз бих могъл да кажа: „О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе.“ Тази слава на българската държава, която я е имало преди векове, не трябва да бъде забравяна. И не трябва, както казва Паисий, да се „влачим“ по чужд език, по чужда вяра и по чужди обичаи. Трябва да помним, че сме българи, трябва да уважаваме историята, за да я има България и да пребъде! И нине и присно и во веки веков! Амин!

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

– Г-н Спартански, как се промени животът Ви, след като седнахте в този горещ кметски стол на Община Плевен?

– Прекарвам по 12 часа в тази сграда, което ме лишава от възможността чисто физически да мога да се движа, а това е от голямо значение, за да имам пряк поглед какво се случва в града. Затова се стремя да намирам някакво време в денонощието, за да обикалям с личния си автомобил улиците, да се отзовавам на срещи по сигнали и да контактувам с хората, извън това, което ми пишат в Интернет. Всяка вечер отговарям по 3 часа във Фейсбук, защото съм обещал на плевенчани. Някои от сигналите са много комични, но това ми е ежедневието. Времето не ми стига – най-вече за почивка.

– Може да издадете мемоари някой ден.

– Със сигурност имам доста материал, събран за година и половина кметуване. Отправяни са ми молби, които граничат с екзотиката, така че те биха били добра основа за един сборник с фейлетони. Отнасям се със симпатия дори към такива очаквания към мен като това да изгоня гларусите над Плевен, защото пречат на някого да спи, или да убедя на друг комшията да не храни гълъбите, защото са причинители на зарази, а и човекът има фобия от гълъби. Имаше и случай, когато една жена ме срещна на входа на Общината и много убедено ми каза, че е сънувала Юлия Вревская, която й е казала, че Доналд Тръмп ще разпространи тиф и чума в Плевен и аз следва да издам заповед гражданите в глинени делви да закопаят зърното и храната, за да предотвратим разпространението на заразата.

– Вие сте човек с доста широки интереси. Освен да ходите за гъби с какви други хобита релаксирате в малкото си свободно време?

– Единствената възможност е в съботите и неделите да открадна малко време. Зимата правя разходки в Кайлъка – до Големия язовир и обратно, а от април до октомври ходя в една стара къща в село Батолци, наследена от баба ми и дядо ми, където кося двора, ремонтирам постройката и ходя за гъби или на риболов по Малкия Искър. Обичам и спорта, но вече не го практикувам, основно го гледам.

– Имате ли любим футболен отбор?

– Е, естествено „Левски”! Отборите се делят на два вида: „Левски” и всички останали. Потомствен левскар съм – дядо ми беше левскар, баща ми – също, аз съм такъв, брат ми, както и моите синове. Четири поколения.

– Като говорим за спорт, къде се намира плевенският?

– Плевен има стотици проблеми, но за мен един от най-големите е със спортната база на града, защото тя е в трагично състояние. Полагаме усилия да я възстановим, да я върнем към живот. Имаме стадион, който е в руини не от вчера. Направихме идеен проект за пълната му реконструкция, който е доста скъп. Той е готов и отговаря на всички изисквания на УЕФА за провеждане на футболни състезания. Надяваме се на помощ от правителството. Друг голям проект, който се надявам да бъде завършен отново с помощта на правителството, е условно казано Арена „Плевен” – става въпрос за многофункционалната Спортна зала на мястото на колопистата. Първият етап на проекта включваше разрушаване и изчистване на площадката, изградени са и основите. Сега съм подал искане за подкрепа във финансово отношение. Плевен все пак е седмият по големина град на България и седмата по големина община от 265 български общини и не ни прилича много по-малки градове от нас, като Ботевград и Самоков да имат големи спортни зали, а ние да не можем да предложим нищо на нашите деца и младежи. Направихме ремонт на покрива на зала „Балканстрой”, тъй като течеше. Сега подменяме изцяло подовата настилка. Направихме ремонт и на зала „Спартак”. Шеста година в Министерството на младежта и спорта отлежава проектът ни за Спортен комплекс, който ще е на гърба на стадион „Плевен”. Там трябва да има затревен футболен терен с трибуни, лекоатлетическа писта, сектори за хвърляния. Надявам се и той да бъде финансиран. За да говорим за спортни успехи, първо трябва да имаме спортна зала. Като има къде да тренират децата, естествено, че ще го правят. По този начин ще се върнат и спортните ни традиции, които в последно време са силно редуцирани като постижения. Но имаме с какво да се гордеем – имаме таланти и футболни, и баскетболни, и лекоатлетически, и шахматни. Имаме добра треньорска школа с дълголетни традиции. Надявам се, че където е текло, пак ще потече.

– Путин или Тръмп? Кой е политикът, който Ви впечатлява с определена позиция или качества?

– Политиката трябва да бъде колективно дело, защото не може всичко да бъде в ръцете на един човек. Аз съм твърде малък, за да оценявам Тръмп или Путин, но мога да кажа, че каквото и да говорим за Америка или за Русия, те са велики държави и в този смисъл ние трябва да гледаме нашата политика, тя трябва да бъде достойна – да не се люшкаме от едната крайност в другата. За да те уважават другите, трябва да имаш собствено достойнство и да уважаваш себе си. Не е добре да разделяме нацията на „фили” и „фоби”. Трябва да намерим собственото си място. Ние не сме толкова малки – това е една невярна мантра, която ни се повтаря постоянно. От близо 50 държави в Европа ние сме по средата като население и територия. По-малки държави от нас водят независима, достойна външна политика, която не се основава само на това: „Този е казал, ние трябва да го изпълним”, а отчитайки собствения си национален интерес. Така че аз се отнасям еднакво уважително и към Русия, и към Америка, и към всички останали големи държави, но предпочитам да се определям като българин и българският интерес трябва да бъде определящ при вземане на външнополитически решения – пак с уговорката, че съм твърде малък, за да давам съвети на големите политици на жълтите павета в София.

– Филмът „Роден на 4-ти юли” сякаш има някакво отношение към Вас.

– Дотолкова, доколкото и аз съм роден на 4 юли. Просто съвпадение на дати. Аз дори нямам самочувствието да кажа, че говоря английски език, макар че го ползвам. Ползвам и испански, и сърбохърватски, но писмено и говоримо владея немски и руски. Не съм англофил. Има много хора, които харесват САЩ, без да харесват Тръмп, и също много хора, които харесват Русия, без да харесват Путин. И не е необходимо, защото това са държави, които са съществували и преди тези президенти, ще съществуват и след тях. Така че от един човек да не си правим изводи за цялата държава. Нека да съдим с по-широк поглед върху нещата, а не концентрирани върху една личност или върху един епизод.

– Спорт, политика, музика. Имате ли любими изпълнители, или предпочитан стил музика?

– Аз съм от поколението на рокендрола – „Бийтълс”, „Роулинг стоунс”, „Канзас”, „Уайтснейк”, „Юрая Хийп”, „Назарет”, „Кис”, „Пинк Флойд”, „Алфавил” – въобще тази генерация състави. Обичам и италианската поп музика, хубавата българска музика. Виждам и възроден интерес към българския фолклор и към българските традиции в цялата страна. Всеки стил музика е достоен за уважение, затова по празниците на Плевен се стремим да предложим за всеки по нещо – има и джаз, има и популярна музика, и фолклор, и по-модерни изпълнители и звучене. Мисля, че така е по-правилно – да дадем възможност за избор, но между добри изпълнители.

– Театър или кино предпочитате?

– Те са несравними. Театърът е друга атмосфера. Там има пряк контакт между артиста и публиката и силата на внушението е по-голяма. Киното пък е по-богато с визуалните си ефекти, с техниките, които се използват, така че те не могат да се противопоставят. Обикновено тези, които обичат киното, обичат и театъра. Стремя се да следя изявите на нашите театрали в Плевен, защото съм на мнение, че политиката на Общината, която дълги години е в подкрепа на ДКТ”Иван Радоев” – всяка година отделяме по 200 хил. лева за съфинансирането му, е правилна. Не може да се разчита само на столичните театри – трябва да се правят изкуство и култура и в градовете. Затова отделяме и по 265 хил. лева за съфинансиране на Плевенската филхармония. И се надявам, че Откритата оперна сцена ще се случи, защото има интерес към това изкуство и ние имаме традиции в него и ще бъде жалко и срамно град, който е родил Асен Селимски, Гена Димитрова, Катя Попова, Христо Бръмбаров да остане без филхармония или пък да не се възстанови Откритата оперна сцена. В това отношение поздравления за работата на Филхармонията, Хор „Гена Димитрова”, Северняшкия ансамбъл и Духовия ни оркестър!

– Пречи или помага житейският опит да мечтаете?

– На 54 години е трудно човек да е изцяло мечтател. По-скоро би трябвало да е умерен реалист. Но това не ми пречи да имам и аз своите мечти. В личен план всеки мечтае той, близките и приятелите му да са здрави, защото когато си здрав, другото се постига. А за Плевен и България мечтая да не бъдем все последния вагон на влаковата композиция на Европа, а да издърпаме напред мястото си, за да имаме по-високо самочувствие като българи и като граждани на Европа и света. Мечтая градът ни да стане по-красив, за да има смисъл от усилията, които полагаме. Това зависи и от ново строителство, и от реновиране на градската среда, но и от промяната в съзнанието ни, която е още по-важна, защото не можем да претендираме, че сме европейци, ако си изхвърляме боклука през терасата, ако чупим това, което е създадено с европейски пари. Силно демотивиращо е да вложиш сили, старание и желание, за да реализираш детска площадка за 200 хил. лева и на сутринта да я намериш помляна. А това струва пари на плевенския данъкоплатец, защото трябва да възстановим това, което ни е дадено от Европа безплатно, за да не понесем санкции. И когато някой под прикритието на тъмнината руши, за да демонстрира, че е велик, тогава това е силно демотивиращо и обезсърчаващо. Но пък аз съм имал интересни разговори с мои колеги от партньорски градове на Плевен, които са ми казвали, че и при тях нещата не са се случвали от първия път. Най-важното е човек да има мотивация да продължава и да не се отказва. Надявам се силите да ми стигнат във времето на мандата да свърша повече работа.

– Кои са силните Ви качества, които винаги Ви дават самочувствие и възможност да се облегнете на тях, дори в нестандартни ситуации?

– Големият български треньор Иван Абаджиев беше казал за своите щангисти, че резултатите им са функция на възможностите им. В този смисъл и самочувствието идва с покритието. Аз нямам прекалено самочувствие, че съм всезнайко. Знам си възможностите – никога не съм мислел, че съм гениален, но и никога не бих се самоопределил като човек от края на опашката. Важното е да имаш собствената си преценка, защото има популярен израз, че можеш да лъжеш всички за определено време, някои за цялото време, но няма как всички за цялото време. А пък най-малко човек може да лъже себе си. Когато имаш реална преценка за възможностите си, е трудно да бъдеш изненадан. За мен е достатъчно като се бръсна сутрин и се гледам в огледалото, да не ме е срам. Мога да кажа, че съм правил достатъчно грешки в живота си, като всеки човек, но никога не съм правил нещо, от което да ме е срам. Най-трудно е да убедя в това своите политически опоненти, когато ми преписват част от мисленето си и нещата, които те биха правили на мое място. Чувството за хумор със сигурност ми помага, защото в този стресов ритъм, при който година и седем месеца не съм излизал в отпуск, няма как да оцелея. Практическият опит като юрист също ми помага, защото имам 25-годишна практика, а добрият юрист трябва да може да комуникира с хората, да убеждава, но и да изслушва. И ако е умен, да прави анализ и да приема и критиките.

– С какво Ви радват децата Ви? Дъщеря Ви върви по вашия професионален път.

– Те и тримата следват този път. Дъщеря ми завърши право и трета година работи в една много малка адвокатска кантора в София. Живее на квартира. Синовете ми са 5-ти курс право в Софийския университет и живеят в общежитие. Доволен съм, че са здрави и че не се е налагало до сега да им оказвам някаква помощ в критични конфликтни ситуации. Надявам се да са достатъчно добре възпитани, за да знаят как да си изживеят живота, без да създават проблеми на себе си и на останалите. Родителите ми не са се месили в моя избор, аз също не съм се месил в техния.

– Как си представяте Плевен след 10 години?

– Плевен е част от България и ако искаме той да е добре, трябва цялата държава да е добре. България – това са общините. Работейки за Плевен, ние всъщност работим за България. Моето желание е да има смисъл хората да живеят, да работят, да отглеждат деца и внуци в Плевен. Да намират достатъчно основание да реализират житейските си планове тук. Това много зависи от всички нас. Ако само чакаме този над нас да ни реши въпроса, няма да стане. Дайте да се хванем за ръце и да действаме, защото голямото започва от малките неща. И в този смисъл по-лесно е да не цапаме, отколкото да чистим.

– Как бихте завършили изречението: „Плевен днес…”?

– Плевен днес със сигурност е по-добре от Плевен вчера, но е добър повод да мислим от сега за Плевен утре.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Защо се стигна до тук? Чия е вината? Какво е бъдещето на клуба? По тези и други въпроси разговаряме със спонсора Иван Динов.

– Господин Динов, защо изпадна Спартак (Плевен) от Втора професионална лига?

– Основно заради слабите игри пред втория полусезон. Те доведоха до загуба на точки най-вече в домакинските мачове, като тези с Царско село (София) и Банско (Банско). През есента имахме кадрови проблеми. Представянето ни тогава беше слабо. Именно за това заложихме на нов треньорски екип, който си извърши селекция. После направиха зимна подготовка в нормални условия. Финансовата стабилност бе на лице. Уж всичко беше осигурено, но проблемите са видни – оказа се, че бяхме по-слаби от първия дял на първенството. Има отбори, които остават във Втора лига и други, които сега се изкачват в нея, а нямат пари. Ние имахме всичко, но ще играем аматьорски футбол.

– Кой е виновен за слабото представяне?

– Аз поемам цялата отговорност за изпадането на Спартак (Плевен). Не съм очаквал и предполагал, че финансово и материално обезпечен тим, какъвто е нашия ще изпадне при аматьорите. Явни са кадровите ръководни и спортно-технически грешки. Не прехвърлям вината на никого. Поемам я аз. Не успях да намеря правилните начин и хора. Не желая да коментирам играта на отбора през пролетта. Показаното от тима в мачовете обаче е обида и логично изпаднахме. И пак ще кажа, че отговорността за това е изцяло моя. Спартак е общински клуб и тук искам да подчертая, че винаги сме работили в пълен синхрон с общинското ръководство на Плевен. Винаги сме срещали разбиране и ни е оказвано нужното съдействие.

– Какво следва за Спартак (Плевен)?

– Първо да уточня, че няма да се оттеглям от Спартак (Плевен). Моите ангажименти към финансовата издръжка на отбора са в дългосрочен план. Ще извършим задълбочен анализ на грешките през току що приключилия сезон и за да направим съответните корекции. Предстоят коренни промени в административен и спортно-технически аспект.

– Това означава ли, че ще има нов треньор?

– Ако бяхме останали във Втора лига, Спартак щеше да има за старши треньор отличен специалист. Водехме преговори с него, но след като изпаднахме концепцията ни се променя изцяло. Предстои да намерим треньор, който да изгради състав за участие в Трета лига.

– Каква е ситуацията с досегашните футболисти?

– Всички са разпуснати. Ще водим преговори с някои от тях, с цел да останат при нас и помогнат. Както казах новия треньор ще прави селекцията. Изискванията ни към него ще са да изгради тим, който след година да е основата на състава за участие във Втора лига.

– Предстоят игри в Северозападната Трета аматьорска лига. Какви са целите ви?

– Моите цели винаги са били да се върви възходящо. Явно обаче те не се припокриваха с тези на треньорите и играчите. Намеренията през новия сезон бяха да се борим за изкачване в Първа професионална лига. За съжаление останаха мираж заради слабото представяне. Целта през новия сезон в Северозападната Трета лига е първо място и моментално завръщане в професионалния футбол.

– Наясно ли сте с конкуренцията?

– Не ни интересува. За нас е важно само първото място.

– Какъв бюджет ще е необходим за да го постигнете?

– Такъв, какъвто е достатъчен след година отново да сме част от Втора лига. Със сигурност през идния шампионат разходите ни ще са по-малко. Ще използвам този период за да извърша основно обновяване на помощния терен, който е в съседство с изкуствения. С мои лични пари ще финансирам поставянето на нова поливна система, както и подмяната на тревното покритие. Именно липсата на терени досега бе основната причина да не провеждаме нормален тренировъчен процес. Време е този проблем да бъде отстранен.

– Отборът на юношите младша възраст също изпадна от елитната група U-17. Какво е бъдещето на тази формация на Спартак?

– Досега не съм имал пряко ръководно участие по отношение на детско-юношеската школа (ДЮШ), въпреки че помагах финансово. Предстои заседание на Управителния съвет на ОФК Спартак (Плевен). На тази среща ще се обсъжда нова концепция за развитието на ДЮШ. Тогава ще се вземе решение дали аз ще поема цялото й финансиране.