Според народните вярвания днес е вторият ден от т.нар. Горещници. 

Легендата разказва, че Юлия е родена в Картаген и произхожда от знатно християнско семейство. Но когато персийците покорили града, отвлекли много хора. Юлия, въпреки че по това време била невръстна също попаднала между пленниците.

Купил я търговец от Сирия и той дълго време се опитвал да я откаже от вярата ѝ, но Юлия не се отрекла от Христос.

Смъртта ѝ настъпила, когато придружавайки господаря си, св. Юлия попада на остров Корсика по време на езически празненства.

Девойката категорично отказала да участва в техните ритуали, затова била подложена на унижения и жестокости – мъчителите ѝ решили да я погубят, така както юдеите били разпънали Христа, затова направили кръст и на него разпнали мъченицата.

На този ден Православната църква чества ден на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българската православна църква – пренасяне на мощите на Св. Александър Невски.

Източник: dariknews.bg

Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.

Това поверие е чуждо на православната ни вяра и църква и е изцяло езическо. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол.

На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

На този ден празнуват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото пророкът е техен покровител.

Днес имен ден празнуват Илия, Илиана, Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.

Този празник в България носи и друг знак, не по-малко огнен – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е едно от най-пламенните и трагични събития в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.

Според народните вярвания Св. Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
На този ден имен ден празнуват: Петрана, Петър, Петя, Павел, Павлина, Пoлина, Камен.

Обреди и традиции на Петровден

На този ден се коли „петровско пиле”. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Не бива да се върши важна земеделска работа, а при суша се прави молебен за дъжд.

В някои краища народът чества Св. Павел на следващия ден 30 юни – Павльовден.

От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце. В желанието си да Му угоди, той тайно си налагал лишения, спазвал строг пост, носел на тялото си груба власеница. Горейки все повече и повече от любов към Бога, той пожелал да се отрече заради Него от всички световни радости и да му служи в иночески чин.

Почти целия си съзнателен живот светецът, в името на своето обещание към Бога, прекарал в мълчание и укривал своята самоличност. Наказанията и лишенията, на които сам се подложил заради колебанието си, били прекалено жестоки и забулени в мълчание. Званието „Божи човек“ той получил след смъртта си, поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога, предава БГНЕС.

Имен ден празнуват всички, които носят името Алекси, Алекса, Алеко, Алексей. Името означава помощник.

Източник: Darik

Св. равноапостол Фотий е Цариградски патриарх. Умира в заточение на 6 февруари 891 година. Патриарх Фотий се е борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престо.

С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ – обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.

Имен ден празнуват: Фотий, Фотин, Фотина, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Слетлана, Светослав, Светослава и други производни.

Източник на новината: dariknews.bg

Анастасия е известна с това, че се е опитвала да помага на страдащите – носела е храна и дрехи на затворниците, на просяците е давала хляб, лекувала е болестите на болните, превързвала е кървящите рани на ранените.

Макар и популярна сред хората, тя е осъдена на смърт по време на масовите преследвания на християните при император Диоклециан. Около 204 година войници на управителя на Илирия я връзват на четири стълба и я изгарят в Сирмиум (днес Сремска Митровица). В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта.

Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали. Имен ден празнуват: Анастас и Анастасия.

Българите наричат празника „Едрей“, „Едринден“ или „Мечкин ден“. Според народните възгледи на този ден започва нарастването на деня. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна.

От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.

В българските земи на север от Балкана, Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името „Мечкин ден“. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител.

Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: „На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“

Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.На Свети Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.

На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка