Последното, за което се сещаш, преди да заспиш вечер?

Удовлетворен ли съм от свършеното през деня, който ми е бил подарен да изживея.

Най-чистото нещо?

Непринудената любов.

А най-мръсното?

Може би интригантството.

Системата отнема ли свободата, на твореца?

Диктатурите са „изяли” много от потенциала, на човечеството, но никой не може да спре свободата и да смачка духа.

Каква религия изповядваш?

Аз съм православен християнин.

Може ли да се нарече „хуманно” общество, което изхвърля тонове храна, докато милиони деца гладуват?

Това е недостатък, на цялото човечество. Човек трябва да страда, за да разбере истината.

Жените са…

Част от битието, на един творец.

Имаш ли животно вкъщи?

Обичам животните, но това е отговорност, за която не разполагам с време.

Нощна птица ли си?

Много често. В нощта идват хубави идеи, но трябва да се отделя време и за сън.

Изкуството възможно ли е без его?

Човекът се нуждае от его, но не бива да надвишава границите и да става досаден, на хората. Творецът говори чрез тишината, на картините си.

Интересуваш ли се от политика?

С политика се занимават хора, които мислят първо за себе си, а не за кауза.

Жив ли е Елвис?

Не знам. Важното е какво е оставил Елвис, след себе си.

Кой беше любимият цвят на послeдното ти гадже?

Бял.

А твоят?

Син.

Какъв е Плевен днес?

Хората идват и си отиват – Плевен остава.

Трите най-важни неща в живота?

Вяра, надежда и любов.

– Имаш ли любими теми в творчеството си?

– Теми нямам, но имам символи, които използвам постоянно. Вместени са някъде в тази по-изчистена, по-монументална живопис от предишните ми по-илюстративни работи. На фона на изчистени неща някъде присъстват и магаренцето, и църквата, и хоризонтът.

– А защо магаренцето е един от любимите ти символи? Какво влагаш в това?

– Художникът говори с картини. Има едно много голямо смирение и търпение в магарето. Една голяма упоритост, инат, голяма плодовитост и колкото го товариш, то толкова носи.

– Какви материали предпочиташ да използваш?

– В момента работя с акрил, обичам да работя и с масло. Акрилът привлича с това, че цветовете са по-чисти, по-ярки. Докато с маслото е доста по-сложно, но нещата могат да се овладяват. И двата материали си имат плюсове.

– Кога реши, че ще ставаш художник?

– Не знам дали съм станал, защото ще се уча цял живот, но може би съм решил, че искам това да бъде моят път, още като дете. Като кандидатствах в Художествената гимназия след 7-ми клас смятах, че този път, който приемам, трябва да го извървя докрай. Това не значи, че съм го следвал постоянно – куп условия и преломи в живота са ми пречели. Спирал съм и пак съм започвал.

– Важно ли е за един творец да има собствен стил, да е разпознаваем?

– Да, трябва, защото почти всеки художник се е влияел от някого или от нещо – не крия, че и аз съм го правил, но в крайна сметка колкото повече работи човек, започва да намира себе си. Постепенно всичко си идва на мястото, само трябва да се работи сериозно. Разбира се, важно е да имаш дарбата, която се дава свише – ако я нямаш, нищо не става.

– Казваш, че трябва да се работи. Това означава ли, че не е необходимо да чакаш вдъхновението, а трябва да се полагат ежедневни усилия?

– По принцип художникът не може без муза. Аз понякога превръщам негативните събития в релакс от другата страна на изкуството, за да не губя деня и нощта. А иначе музата си е муза, но всичко опира до реализацията на една картина.

– Работиш ли нощем?

– Да, мога и пет пъти да рисувам през нощта, когато съм с жена ми, но когато съм сам, мисля, че още по-лесно става, защото никому не преча.

– Имаш ли любими учители по твоя път?

– Винаги има, без тях не може, но не ми се цитират имена.

– Ако не беше художник, с какво щеше да се занимаваш?

– Знае ли човек? Никой не знае какво ще стане утре. Аз нито съм предполагал, че някога ще дойда в Плевен да живея, че ще преподавам в НУИ „П. Пипков“, че от приложник ще стана изящник, но не съжалявам за това. Съжалявам, че когато е трябвало, не съм работил малко повече като художник.

– Съжаляваш ли за нереализирана мечта?

– Не мога да си спомня всички свои мечти, но сигурно има такива. Ние, художниците, понякога вземаме много бързи решения в живота си, много неща се променят в движение, но като цяло винаги в тази сфера са били мечтите ми.

– А защо казваш, че художниците понякога вземат много бързи решения? По-адаптивни ли сте?

– Да, мисля, че сме едно от най-адаптивните съсловия, макар че всеки творец е различен. И това прави живота по-интересен.

– За да си творец, трябва да имаш търпение, нали?

– О, да. За да създадеш нещо, трябва огромно търпение. И така работя. Много често стигам до извода, че нещо трябва да се преработи, да се направи наново, трябва още да се мисли. Явно с годините човек започва да помъдрява.

– Като преподавател в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен на какво много държиш да научиш учениците си?

– На това, което ми е зададено на мен някога, преди 20 години – да го има и в техните сърца. Няма ли го, няма смисъл да се занимават с това, което правят.

– Поколенията се променят, времето става различно. Какво е характерно за днешните млади хора, с които ти работиш, срещаш се?

– Като умения те са доста по-кадърни, обаче са много непостоянни – днес им харесва едно, утре – друго. А по този начин не се получава и приемствеността.

– Технологиите имат ли отношение към вашето изкуство?

– Да, затова те учат компютърна графика в 11, 12 клас. Времето изисква компютърна грамотност и езикова култура на високо ниво. Иначе как ще оцелеят в този съвременен свят? Но книгата и рисуването все още стоят, като че ли, на пиедестал.

– Децата, учениците ти, провокират ли те със своя начин на живот, със своето виждане за света, със своя усет за изкуство?

– С всичко ме провокират. Искат преди да извървят пътя да станат личности. Това е хубаво, но без да извървиш пътя, не става. Няма как.

– Може би имат тази самоувереност на младостта, която дава самочувствие.

– Да, може би и аз съм бил такъв, може би и ти си била такава.

– Най-вероятно всяка възраст си има своите характеристики и трудно се бяга от тях. Но смяташ ли, че на тях им е по-трудно да се ориентират в това време, в което има всичко – и положително, и отрицателно? Тази информация не ги ли обърква?

– Наистина по-трудно се отсяват качествените неща. Хубаво е, че живеят в свободен свян, но тогава и отговорността е по-голяма. Човек трябва да знае как да отстоява свободата си.

– Ти си един от тримата автори – заедно с Валентин Асенов – Хъкъла, и Страхил Найденов, с които частната художествена галерия „Дориан“ в Плевен стартира дейността си. Какво мислиш за този нов проект?

– Това е едно хубаво, стилно пространство, в което произведенията ни стоят доста добре. Дано галерията запази своя професионален облик и за в бъдеще – да не излезе рязко по течението и накрая да се опорочи желанието и цялата реализация. Необходими са много неща за галериста – опознаването, пътуването, въобще мениджърската работа и професионалното виждане на нещата са много важни. Те се учат с години. Но както каза кметът Георг Спартански, по-добре да се открие галерия в Плевен, отколкото кебапчийница.

– С какво обичаш да се занимаваш, освен с изобразително изкуство?

– Аз съм и художник, и приложник. В Художествената гимназия бях дърворезбар. Висшето ми образование е живопис. И двете са хубави сфери и намират приложение както в интериора, така и в екстериора. Един художник е много широко скроен, ако наистина има усещане за нещата. Може да бъде много полезен навсякъде и да направи много неща. Стига неговото его да не минава над общоприетите неща, които водят хармонията в изкуството. Много често егото изяжда и самия художник.

– Това вероятно важи за всички хора на изкуството?

– Да, историята е дала много примери в това отношение.

– Обичаш да четеш. Каква литература те вълнува?

– Напоследък се връщам към английска и американска класическа литература и такава, свързана с живота на художника.

– Каква музика харесваш?

– В Художествената гимназия слушах рок и поп. По-късно като студент – джаз. И хубави неща от българския фолклор, от класическата музика. Обичам музика, която успокоява.

– Какво ти предстои до края на годината като изяви?

– Първо да приключим успешно учебната година с децата. Предстоят ни вътрешни изпити, външни приемни изпити. Трябва да отида в моя роден край през лятото, защото имам болни родители, на които трябва да обърна внимание. Иначе участвам в изложби винаги, когато има възможност.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Сред гостите, уважили поканата на собственика на галерията Ивайло Станев, бяха още Стефка Григорова – началник на отдел „Култура“ в Община Плевен, Здравко Георгиев – заместник-председател на Общинския съвет в града, Николай Емилов Маринов – общински съветник, художници, творци, представители на местния бизнес, почитатели на изобразителното изкуство и приятели.

Нестандартно решеното пространство с европейски облик беше единодушно определено от посетителите като стилно и интересно. Собственикът Ивайло Станев поздрави присъстващите на откриването на проекта като припомни, че животът е кратък, а изкуството – вечно, и информира, че галерията ще показва съвременно изкуство както на утвърдени, така и на талантливи млади автори. Името й „Дориан“ пък е вдъхновено от историята за Дориан Грей и неговия портрет, създадена и разказана въздействащо от Оскар Уайлд.

Кметът Георг Спартански също поздрави присъстващите. „Не всеки ден в Плевен се откриват галерии, но е хубаво, че и това се случва. Прощапулникът на тази е отличен, тъй като представя трима доказани автори. Имал съм възможност да виждам техни произведения и в общи изложби, и в индивидуални такива и съм убеден, че творбите им са от висок ранг. Пожелавам много клиенти, защото изкуството е създадено да доставя естетическа наслада, но творбите трябва да се продават, за да се развиват авторите и да си освободят съзнанието от проблемите на битието. С удоволствие ще посещавам галерията в бъдеще. Поздравления за идеята, за инициативата и за реализацията! На добър час!“, обърна се към аудиторията той.

Валентин Асенов – Хъкъла, изрази задоволството си от новото арт пространство в Плевен, както и от възможността за втори път да представи свои работи в съвместна експозиция с другите двама автори. „Благодаря за поканата на Ивайло Станев да открием галерия „Дориан“ с наша изложба. Обстановката е чудесна! Пожелавам успех на начинанието, защото пътят на галериста е много труден. Колегите не се нуждаят от представяне. Мисля, че се получи добро трио, което съчетава мозайка, пластика и живопис. Благодаря ви, че сте тук, на добър час на галерията и да пребъде!“, благослови проекта и Хъкъла.

Илиян Ангелов определи „Дориан“ като стилно пространство, създадено с амбицията и мотивацията на група млади хора да разнообразят и да разчупят атмосферата в Плевен. Страхил Найденов добави, че град Плевен се сдоби с едно невероятно като идея, като концепция и като изпълнение арт пространство. „Надявам се да е успешна инициатива и в бъдеще да се развива възходящо“, каза още той.

Директорът на ХГ „Илия Бешков“ Мирослав Минчев също сподели радостта си от културното събитие. „Много се радвам, че такива млади хора имат смелостта, куража и начина на мислене, за да създадат галерия „Дориан“. Изключително съм впечатлен от пространството. Макар и камерно, е много добре аранжирано и издържано, стилно е. Дизайнерски е решено добре, цветовете помагат да изпъкнат творбите, каквито и да са те. Много ми харесва идеята им да показват съвременно изкуство и начинът, по който го представят, което в Плевен до сега се случваше рядко. Галерията е не само реална, но и виртуална, много добре представена в Интернет, а по този начин в цяла България и в чужбина. Основната идея на новите галеристи е да показват плевенски и други автори в Интернет пространството и да ги продават, което е чудесно. Това е търговска галерия и е един голям шанс за реализация на творбите на колегите не само от града“, каза Минчев.

Създателите имат амбицията галерията и прилежащото й пространство на открито да се превърнат в културен център за града, в който да се организират събития от всякакъв характер – литературни четения, камерни концерти, презентации, обучения, фотосесии, хепънинги, детски празници, експозиции под открито небе и др.
Повече за галерия „Дориан“ може да научите на адрес www.dorian.bg