Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.

Това поверие е чуждо на православната ни вяра и църква и е изцяло езическо. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол.

На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

На този ден празнуват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото пророкът е техен покровител.

Днес имен ден празнуват Илия, Илиана, Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.

Този празник в България носи и друг знак, не по-малко огнен – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е едно от най-пламенните и трагични събития в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.