Изложени са по 11 пластики на двамата автори, както и 33 картини – дело на Костика, включително и някои от последните му работи.

Посетителите в галерия „Дориан“ могат да видят и портрет на Костика нарисуван от Убавка, след неговата кончина.

Творческият тандем над 35 години живее и твори в Долни Дъбник, а творбите им печелят славата си на уникати.

Убавка и Костика печелят признание и много награди.

Носители са и на престижното отличие на плевенските художници „Художник на годината“ на името на Св. Пимен Зограф. Членове са на СБХ – София и СБХ – Плевен.

Изложбата може да бъде разгледана до 2 ноември в Галерията за съвременно изкуство „Дориан“, на ул. „Цар Симеон“ 12.

Преслава Асенова, Владимир Петков и Ян Тодоров продължават образованието си в Националната художествена академия в София, а Мартин Малинов във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Преслава Асенова твори свободни произведения скрити зад маската на концепцията. Тя участва в регионални изложби от 2018 г.

Владимир Петков участва в редица изложби, пленери и национални конкурси от 2016 г..

Творби и скулптури на Ян Тодоров са били част от различни изложби в страната, както и в частни галерии и университети. Младият плевенски автор е изкушен от света на модерното изкуство.

„Личности“ представя 31 творби, които могат да бъдат разгледани до 15 септември в Галерията за съвременно изкуство „Дориан“, на ул. „Цар Симеон“ 12 в Плевен.

За изложбата, за пътя на един млад автор, за свободата и имат ли бъдеще младите творци в България разговаряме с Ян Тодоров.

Какво е посланието на общата Ви изложба „Личности“?

Целта на изложбата е да кажем довиждане на града, в който сме израснали и живяли толкова много години. Тя е нещо лично за всеки един от нас. Със заглавието искаме да кажем, че вече не сме деца, а млади личности. Всеки от нас разголва душата си върху платното, за да изрази емоциите, които е изпитвал по време на творческия процес. И четиримата показваме живописни работи и се надяваме хората да дойдат и да оценят труда ни.

Ти, както и останалите участници в изложбата сте възпитаници от класа на Илиян Ангелов в НУИ „Панайот Пипков“-Плевен със специалност „Живопис“. Кое е най-важното, което си запомнил от неговите часове?

Научих се как да изразявам себе си и да показвам гласа си. Да давам свобода на емоциите си, да ги приемам такива, каквито са – чисти и директни.

А как се насочи към живописта?

От малък рисувам, роден съм с това. Отначало в НУИ „Панайот Пипков“-Плевен записах „Изящни изкуства“ и срещнах доста трудности с живописта, но впоследствие усетих колко сладострастна е тя и след това кандидатствах в Националната художествена академия отново с „Живопис“. В тази специалност се подчертава характера на самия артист, дават се основите и насоките как да започнеш да се изразяваш.

Какво очакваш от обучението си в Националната художествена академия?

След завършване на НУИ „Панайот Пипков“-Плевен аз не исках да продължавам образованието си, защото основите вече са ми дадени и няма какво повече да видя. За един артист е много важно да не се влияе от другите, а в такава среда има голяма вероятност да бъдеш повлиян и лицето ти да получи окраски, които не са твои. Но искам да усетя елита и изкуството на тези „горни етажи“ в пълната му светлина и очаквам от академията най-доброто. Искам да се докосна до това, защото има еуфория да си сред свои хора и да знаеш, че можеш да бъдеш разбран. Да знаеш, че има хора, които ще те видят и ще те харесат (или няма да те харесат) и че имаш потенциала да се развиваш.

След това ще останеш ли в България?

Да, но се опасявам, че в България един модерен автор ще бъде разбран от много тясна публика. Смятам, че навън хората са по-отворени към изкуството.

Посланието или доброто техническо представяне на идеите е по-важно за един художник?

Художникът не трябва да е само техничар, който създава просто красиви неща и е удобен на своята публика, но не искам да омаловажавам техниката при рисуване. За художника е важно да има какво да каже, но и да владее изразните средства, с които да покаже идеите и посланието си, защото това, което художникът казва е това което зрителят приема.

А колко е важна свободата за един творец?

Свободата започва отвътре.

Какво очаква от живота един млад художник?

Да съм щастлив, а щастието ми се уповава на това да работя, да рисувам… Да бъда разбран и споделен с хората. Сега се чувствам недостатъчно разбран като човек и художник – което за мен е едно и също. Чувствам горчивина, което е добре, защото това е гориво и задвижваща сила.

Ян Тодоров е нов български автор, заявяващ своята позиция в света на модерното изкуство. Можем да видим неговото присъствие в редица изложби в страната. Роден в град Плевен, завършва своето образование в Националното Училище по Изкуствата „Панайот Пипков“ със специалност „Живопис“, което на свой ред го тласка към Националната Художествена Академия. Там той бива приет със специалност „Живопис“ и нетърпеливо очаква сблъсъка с академичните етажи на обществото. Частни галерии и университети са се радвали на негови творби и скулптори. В произведенията му можем да усетим силния млад дух на автора, опитвайки от даровете на живота той създава своите силно емоционални платна. Платна, запечатали ярките емоции, витаещи в сърцето на художника.

Преслава Асенова Петранова е родена на 20.11.2000 година в град Плевен. Още в ранна детска възраст тя заявява копнежа си по изкуството във всичките му форми и през 2014-та година започва да учи в Национално Училище по Изкуствата „Панайот Пипков“. Пет години по-късно завършва професия „Художник- изящни изкуства“ със специалност „Живопис“. Не губи време, а любовта и към историята и изкуството я подтикват още през същата година да продължи образованието си в Националната Художествена Академия със специалност „Реставрация“. 

Младата авторка създава свободните си произведения прикрити зад маската на концепцията и предпочита ярките,  контрастни, сурови тонове. Счита цвета за най-голямото си преимущество. Не разчита на правилни, анатомични фигури и форми, характерни за този свят, а се гмурва в дълбините на имагинерното, като въпреки това не губи връзка с проблематиката на реалността. 

Участва в регионални изложби от 2018-та година и чрез постоянство в изкуството си се стреми към личностно развитие. Споделя открито желанието си да остане в България и да продължи житейския си път тук.

Мартин Малинов продължава образованието си в специалност „Живопис“ във Великотърносвкия Университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Владимир Боянов Петков, роден на 05.09.2000 в град Оряхово, живее и учи в град Мизия до четиринадесет годишна възраст. Като дете проявява интерес към изобразителното изкуство, участва и печели награди от общински и областни конкурси за детска рисунка. През 2014 е приет и започва обучението си в НУИ „Панайот Пипков“ град Плевен със специалност изящни изкуства. От 2016 заявява участието си в редица изложби, пленери и национални консурси.

През 2019 завършва живопис в НУИ „Панайот Пипков“ с преподавател Илиян Ангелов. Същата година полага изпити и е приет да продължи развитието си в Националната художествена академия.

Официалното откриване на изложбата „Личности“ е от 18:00 ч. в Галерията за съвременно изкуство „Дориан“, на ул. „Цар Симеон“ 12 в Плевен.

Изложбата „Майкъл Джексън: На стената“ представя стари и неизвестни произведения на изкуството, създадени от прочути творци, като Анди Уорхол, американския фотограф Дейвид Лашапел и британския специалист в керамиката Грейсън Пери.

Изложбата включва 90 творби и първо бе показана през 2018 г. в Националната портретна галерия в Лондон, където получи ласкави отзиви от критиката. След това бе представена в Париж и Бон, преди да гостува в Хелзинки. 

Показването й в Германия и Финландия е след новата поредица обвинения в сексуални посегателства срещу Майкъл Джексън. „Не можем да премълчим тези въпроси и осъждаме всяка форма на сексуално насилие. Искаме обаче да осигурим среда за свободни дискусии, в която творците да се изкажат. Изложбата и участващите в нея творци не възхваляват Майкъл Джексън, а анализират влиянието му в областта на културата“, каза кураторката в Музея за модерно изкуство в Еспоо Аря Милер.

Редица вдъхновени от Майкъл Джексън творби имат нещо общо с гротеската, като създадената от Пол Маккартни огромна позлатена статуя на певеца с неговия домашен любимец, шимпанзето Бъбълс, и портрета в естествени размери, поръчан на Кехайнд Уайли от Джако малко преди смъртта му през 2009 г. За румънския художник Дан Михалтяну, който се е интересувал от влиянието на певеца в посткомунистически Букурещ, Майкъл Джексън ще остане завинаги една икона.

По-късно в РИМ – Плевен, беше открита изложба „С духа на Апостола”. С над 90 културни ценности тя ни връща във времето на създаване на мрежата от революционни комитети в подготовка на избухналото по-късно Априлското въстание.

Представени са оригинални оръжия и лични вещи, снимки и документи на Васил Левски, на негови близки съратници и помощници като Христо Иванов – Големия, отец Матей Преображенски – Миткалото, Бачо Киро Петров, Христо Караминков – Бунито, Иларион Драгостинов, Иван Панов Семерджиев, Джорджо Момчев, Цаню Захариев, Хаджи Станьо Врабевски, Петко Милев – Страшния, Марко Йончев, Дочо Мръвков, Станьо Хаджииванов и Иван Ибришимов, Марко Иванов Марковски, Васил Йонков – Гложенеца, Иван Драсов и др.

Експонатите са предоставени от Регионалния исторически музей – Велико Търново, Регионалния исторически музей – Ловеч, Регионалния военноисторически музей – Плевен, Националния музей „Васил Левски” – Карлово, Музея на народните занаяти и приложни изкуства – Троян (МНХЗПИ), Специализирания музей за резбарство и зографско изкуство – Трявна (СМРЗИ) и Историческия музей – Тетевен.

Представена е и фотодокументалната изложба „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството” на Националния музей „Васил Левски” – Карлово, посветена на живота и революционната дейност на Апостола. Представя седемте оригинални снимки на Левски, факсимилета на негови писма, документи на революционната организация, снимки на дейци и ръководители.

Посетителите могат да видят също униформа на Първа българска легия, къс от оригиналното знаме на Троянския и от знамето на Карловския комитети.

Информация: Община Плевен

Изложбата проследява постиженията, откритията и разработките на израелската наука в сфери като селското стопанство, медицината, роботиката, компютъризацията, археологията, космическите науки, математиката, социалните науки и др.

Показани са рисунки, акварели, работи с масло, керамика, пластика, текстил. В експозицията се изявяват Александра Духлинска, Ася Велизарова, Владимира Йорданова, Вяра Савова, Диана Тончева, Зоя Минева, Илиана Димитрова, Калина Стоянова, Майя Ананиева, Наталия Велева, Невелина Янакиева, Олга Въткова, Ралица Енчева, Росица Кадиева, Румяна Живкова, Станимира Вълчева, Убавка Тончев, Цветанка Христова и Лидия Владова.

За Ралица Енчева изявата е дебют пред плевенска публика. Тя е откритие на Артшкола „Колорит“ с ръководител Майя Ананиева – под нейно ръководство се обучава 11 години. В последствие завършва Националната художествена академия с порцелан и стъкло. В настоящата изложба представя своя маслена работа.

Художничките приеха усмихнати многобройни комплименти и цветя от впечатлената публика. Експозицията може да бъде посетена до 9 март.

В експозицията се изявяват Александра Духлинска, Ася Велизарова, Владимира Йорданова, Вяра Савова, Диана Тончева, Зоя Минева, Илиана Димитрова, Калина Стоянова, Майя Ананиева, Наталия Велева, Невелина Янакиева, Олга Въткова, Ралица Енчева, Росица Кадиева, Румяна Живкова, Станимира Вълчева, Убавка Тончев и Цветанка Христова.

Изложбата ще бъде открита на 20 февруари 2019 г. от 17,30 часа в Къщата на художниците на ул. „Димитър Константинов“ 17 в Плевен.