Баща му Димитър загива в Първата световна война, а майка му Катерина отглежда сама децата си. Затова сред хората в Байлово дядо Добре е познат с името Добре Катеринин. Почти нищо не се знае за детството и ученическите години на дядо Добре. Известно е, че се е оженил през 1940 г. по време на Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. Има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добре се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.

Около 2000 г., когато вече е 86-годишен,  решава да дари всичките си имоти на църквата и да заживее много скромно в малка пристройка към храма „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. Някъде от това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.

Умира след кратко боледуване на 13 февруари 2018 година в Кремиковския манастир. Погребан е в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, точно до постройката, която е обитавал в края на живота си. На погребението го изпращат патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.

Приживе дядо Добре почти всеки ден е пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ в София и събира в пластмасова чашка пари, които дарява до стотинка на църкви и манастири.

Той е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000 лева на Църквата.