Събитието снощи беше уважено от многобройна публика, дошла да се докосне до високото изкуство. Поздравиха ги много техни колеги от Великотърновския университет, от София, както и творци от Плевен, между които известният скулптор проф. Кирил Мескин, преподаватели по изобразително изкуство в НУИ „П. Пипков“, галеристката Мария Мескин и др. Между посетителите имаше и техни ученици, както и много почитатели, които не криеха вълнението си от срещата на живо с авторитетните художници. Изложбата може да бъде посетена до 16 октомври в галерия „Дориан“ (ул. „Цар Симеон“ 12).

Мартина Караиванова и Владимир Аврамов за пръв път се изявяват като тандем, макар че намеренията им за съвместна експозиция датират от 6 години. В Плевен показват 28 творби абстрактна и формалистична живопис, съвместена под надслова „Дуенде“. С това понятие творците обозначават същността на изкуството. Дуенде е една от непреведимите думи от испански език, които назовават точно това – същността на изкуствата. Дуенде описателно може да се представи като нещото, което идва от сърцето на танцьора на фламенко и го удря направо в петите. Творецът не може да си обясни тази енергия, но тя преминава като електричество през него и го кара да създава и да споделя с публиката. Настоящата експозиция е определена от двамата автори още и като „тихият грохот“, като нещо, което мълчи, но казва много. Именно този оксиморон свързва двамата художници, поясниха те. Мартина Караиванова прави една дълбока, философска, мистична живопис, в която тишината е протагонист, тя е водеща. Но не отчуждената тишина, а тази дълбока тишина, в която са въплътени цялата менталност и същност на човечеството и това вечно спокойствие, което е непоклатимо. За това допринася и форматът, който тя избира – работи предимно в квадрат, в който въплъщава идеите за статиката и устойчивостта на формата. Колоритът й по някакъв начин също подпомага нейната концепция – той е приглушен, затъмнен, но същевременно разчита на нюанса в тъмния тон. Мартина Караиванова не обича да говори за творбите си, защото те имат свой собствен глас. Словото се ограничава до наименованията им – „Огън и пепел“, „Щастливо многоточие“, „Любовни знаци“, „Танго“… Думите свършват тук и остава многозначната тишина.

Нейната вибрация се допълва от грохота на работите на Владимир Аврамов. При тях сякаш има агресивна битка върху самото платно, но тя не е отегчителна, а е провокирана от автора. Същевременно колоритът му е малко по-разгърнат откъм спектралност, но не е многоцветен. Самият той казва, че в работите му има „едно забързано крешендо“, обаче то съвсем органично допълва работите на Мартина. И творбите им са като Ин и Ян в общото пространство на галерия „Дориан“. След като подреждат картините си в галерията, двамата автори установяват, че никога не са стояли толкова органично един до друг. Произведенията са в общата концепция на „единство и борба на противоположностите“, имат съвместен живот и по някакъв начин се подкрепят и противопоставят, което е заложено и в слогана на изложбата.

Мартина Караиванова и Владимир Аврамов търсят подходящо пространство, което да придаде допълнителен живот и аргументираност на противоречивите им по някакъв начин неща. Очакват възможността дълго и я намират в дълбокото, оптично сиво на галерия „Дориан“, с чийто създател Ивайло Станев ги среща случайността. Пространството ги предизвиква, като сивото на галерията става съавторът, третият компонент, който фигурира в тяхното дуенде, освен грохотът и тишината.

Биографиите и на двамата творци са много респектиращи. Мартина Караиванова завършва висше образование във Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство – живопис“. По-късно завършва следдипломна квалификация по живопис, а през 2010 г специализира в „Сите-дез-ар“ в Париж. От 2017 година е главен асистент по живопис във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. През 2015 г защитава образователна и научна степен „доктор” по научната специалност „Изкуствознание и изобразително изкуство – Живопис“. Член е на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства.

До момента има 3 самостоятелни изложби и над 80 участия в общи, национални, групови и международни експозиции, включва се в бианалета и пленери у нас и в чужбина. Част е от много кураторски проекти и национални и международни научни конференции. Носител е на над 25 награди – национални и международни, между които и тази за млад автор от Бианалето на малките форми в Плевен през 2014 г. Респектираща е и научно-изследователската й дейност.

Владимир Аврамов – другата част на това творческо дуо, е роден във Враца. Завършва стенопис в Художествената академия в София, след това специализира „Църковна стенопис” в град Халкида в Гърция. През 2015 г става доцент по изкуствознание и изобразително изкуство. Същата година поема поста заместник-декан на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ, където преподава стенопис. Научноизследователската му дейност е в областта на практическата стенопис, проблемите на църковното изкуство и живописта.

Творческите му търсения са разнообразни. Занимава се с кабалетни изкуства, както и с монументално изкуство. Практикува в областите на светската и църковната стенопис. Проектира и реализира над 34 църковни обекта, като 20 от тях са в Ловешката епархия. Заедно с екипа си има зад гърба си близо 10 000 кв м зографисани църковни стенописи, голяма част от които в чужбина. Автор е на над 11 самостоятелни изложби и на десетки обекти, свързани с монументалната живопис. Над 10 са националните му награди за живопис, а проявите му в общи изложби са над 40.

Сред последните му мащабни проекти е митрополитската катедрала „Св. св. Кирил и Методий” в град Ловеч, който тече вече 4 сезона. В края на 2017 г църквата беше обявена за сграда на годината в едноименния национален конкурс. 1700 кв метра е разгънатата застроена площ на храма, което го прави втория по големина в страната след Патриаршеската църква „Св. Александър Невски” в София. 3500 кв м е цялата площ, която трябва да бъде стенописана от екипа на доц. Аврамов, дошъл да го поздрави специално за откриването на експозицята в галерия „Дориан“.

Именитият автор е стенописвал Чекотинския манастир, който е паметник на културата, Врачешкия и Правешкия манастири. Стенописва и първите храмове в Коми, което го прави основоположник на иконописните традиции в руската република. Автор е и на стенописите в четири църкви там, като една от тях е най-голямата в Коми – това е църквата „Свети Стефан” в град Сиктивкар, разположена на площ от 12 000 кв метра. Негови авторски са и стенописите във втората по значимост църква там – храмът в град Усинск.

Заради отличната си работа във всички църкви и манастири доц. Владимир Аврамов е почетен гражданин на три български града – Априлци, Ботевград и Карлово, както и на Усинск.
Мартина Караиванова и Владимир Аврамов благодариха за възможността да представят творбите си в „това толкова естетско място, каквото е галерия „Дориан“, и поканиха присъстващите, както и бъдещите посетители, да се докоснат до техния свят.