Постановката е на Иван Урумов, сценографията – на Красимир Вълканов, костюмите на Мария Диманова, музиката – на Дони (Добрин Векилов), пластиката – на Камен Иванов.

Заглавието е считано за една от най-смешните комедии, създадени през втората половина на 20 век. Още с първата си премиера в Националния театър в Лондон през 1965 година спектакълът се превръща в истински хит, а скоро печели и публиката по целия свят.

„Черна комедия” е един безумен фарс, който се разиграва… на тъмно. Да, имено тъмното е в главната роля на комедията. Но какво се случва, когато тъмното е свето, а светлината се превърне в мрак? Логичният въпрос „На какво е способен човек, когато знае, че никой не го вижда?” е в основата на онзи механизъм, който през цялото действие на спектакъла провокира смеха в спектакъла.
Една на пръв поглед обикновена авария в електрозахранването поражда куп смешни ситуации и неочаквани обрати, в които са замесени привлекателен млад скулптор (Веселин Анчев), бъдещата годеница (Луизабел Николова), бившата любовница (Евелин Костова), властният баща-военен (Георги Къркеланов), един изтънчен съсед (Владислав Виолинов), една пияна стара мома (Анастасия Ингилизова) и богат меценат-милионер (Моню Монев -гост). Както във всяка добра комедия, и в тази героите се оплитат в смешни ситуации, а недоразуменията в тъмното са причина за още по-комични обърквания.

„Аз отдавна имам интерес към това комично произведение на Достоевски. И понеже всички смятат, че Достоевски е оня мрачен, безстрашен изследовател на божествените и сатанинските дълбини, както го нарича Мережковски, реших да се доверя на друго, което той казва – че смехът е най-вярната проба на душата. Това е най-силното, което ме привлече в тази изумително комична история за нравите и живота в малкия провинциален сибирски град Семипалатинск“, коментира режисьорът Поляков.

В актьорския състав влизат Емона Илиева, Сабина Коен, Анастас Попдимитров, Ивайло Вълчев, Борислав Борисов, Огнян Симеонов, Венета Иванова, Стефани Ивайло, Теодор Софрониев и Ивайло Кирев.

В новото заглавие в афиша на Плевенския театър ще участват актьорите Генадий Николов, Георги Енчев, Сергей Константинов, Мариян Стефанов, Александър Кънев, Петьо Кръстев, Васил Витанов, Бориса Сарафова, Екатерина Стоянова, Мариета Калъпова, Камелия Хатиб, както и гостуващият актьор Роберт Янакиев.

Сценографията и костюмите са на Васил Абаджиев. Очаква се премиерата на „Страшният съд“ да е в началото на новия театрален сезон.

„Целта е да се направи едно по-приятно и по-уютно място за камерни представления и за детски спектакли. От създаването й през 80-те години на миналия век, това е първият цялостен ремонт на залата. Тя ще бъде напълно обновена, предстои да бъдат изградени нова сцена и подиум, а за комфорт на публиката местата ще бъдат намалени от 80 на 60“, каза още Василев.

Стените ще бъдат боядисани с цветове, съобразени с общата визия на театъра. Очаква се до 14 юни обновената камерна зала да посрещне първите зрители.

От 4 юли Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ ще бъде домакин на второто издание на фестивала за куклен театър „Шарено петле“.

Както обяви преди дни министърът на културата Боил Банов при посещението си в Плевен, в скоро време предстои цялостен ремонт на сградата. Тази година  Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ отбелязва 100 години професионален театър в града ни.

Постановката на Плевенския театър с режисьор Василий Сенин беше представена на 16 март и получи висока оценка от зрителите. В публиката присъства и генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев. В програмата на форума са включени 10 пиеси – от антична драма до съвременни текстове. След оспорвана селекция, в конкурсната програма са избрани да участват спектакли от Сараево (Босна и Херцеговина), Цетине (Черна гора), Белград и Сомбор (Сърбия), Вараждин (Хърватия), Скопие (Македония), Марибор (Словения), Солун (Гърция), както и спектакълът на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“.

Директорът на Нишкия народен театър Спасое Милованович, който е и един от селекционерите на фестивала, споделя, че всички спектакли са носители на различна естетика, но разглеждат сходни проблеми. На фестивала се предлагат разнообразни платформи за диалог с театрални продуценти в това специфично културно пространство, което наричаме Театър на Балканите, възможност за сътрудничество, обмен на информация, програми, копродукции и съвместни проекти, както и възможност за среща на различни поколения творци.

Организирана е цяла поредица от съпътстващи програми – Кръгла маса за критика, дискусии, промоции на книги и театрални списания. Наградите ще се определят от престижно международно жури с членове от Хърватия, Румъния, Черна гора, Косово, Сърбия и Македония. Паралелно с него работи и журналистическо жури. Ще бъдат присъдени награди за най-добро представление, режисура, четири награди за актьори, както и награди за костюми и сценичен дизайн, за оригинална музика и сценично движение.

Ще бъдат връчени и специални награди, между които награда на Кръглата маса за критика и награди на журналистическото жури.

Снимки: Народен театър в Ниш

В програмата са включени 10 пиеси – от антична драма до съвременни текстове. След оспорвана селекция, в конкурсната програма са избрани да участват спектакли от Сараево (Босна и Херцеговина), Цетине (Черна гора), Белград и Сомбор (Сърбия), Вараждин (Хърватия), Скопие (Македония), Марибор (Словения), Солун (Гърция), както и спектакълът на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“.

Директорът на Нишкия народен театър Спасое Милованович, който е и един от селекционерите на фестивала, споделя, че всички спектакли са носители на различна естетика, но разглеждат сходни проблеми. На фестивала ще бъдат предложени разнообразни платформи за диалог с театрални продуценти в това специфично културно пространство, което наричаме Театър на Балканите, възможност за сътрудничество, обмен на информация, програми, копродукции и съвместни проекти, както и възможност за среща на различни поколения творци.

Ще бъде организирана цяла поредица от съпътстващи програми – Кръгла маса за критика, дискусии, промоции на книги и театрални списания. Наградите ще се определят от престижно международно жури с членове от Хърватия, Румъния, Черна гора, Косово, Сърбия и Македония.

Паралелно с него ще работи и журналистическо жури. Ще бъдат присъдени награди за най-добро представление, режисура, четири награди за актьори, както и награди за костюми и сценичен дизайн, за оригинална музика и сценично движение.
Ще бъдат връчени и специални награди, между които награда на Кръглата маса за критика и награди на журналистическото жури.

Участниците в Сдружението са обединени от много сходства, между които добри театрални трупи, режисьори, драматурзи и публика с близки светоусещания и проблеми. Те се намират и на една географска ос в Европа – Север-Юг, и са отворени за прием на нови членове, за което говори „плюсът“ в името на организацията. Целта на обединението е не само обмен на спектакли, а колаборация между театрални кадри, обучения за повишение на квалификацията на техническия персонал, общи реализирани проекти и общо използване на ресурсите, търсене и намиране на нови театрални форми, развитие на естетическия език, подпомагане на млади режисьори, надграждане над постиженията до момента и търсене на нов европейски облик и др., поясниха участниците в срещата с представители на медии.

Акцентът на дейностите ще е върху добрия театър. Ще се работи и по посока подобряване връзката със зрителя. Взаимодействието и взаимопомощта ще обогатят всички участници в Сдружението и ще ги отворят към европейското семейство, чиято сила е в многообразието, убедени са те.

Сред първите активности на организацията ще е участието на спектакъла „Вишнева градина“ по Чехов на ДКТ „Иван Радоев“ в Международния театрален фестивал „Театър на кръстопът“, който се провежда в Ниш от 11 до 19 март. Плевенската трупа ще се изяви на 16 март. По време на фестивала ще се проведат уъркшопи и работилници за театъра на Балканите, които ще бъдат посетени от млади драматурзи.

Идеите на участниците в новото сдружение са многопосочни. Те предвиждат още провеждането на режисьорски драматургични лаборатории, взаимодействие на режисьори от различни държави, както и създаването на максимално универсални спектакли, понятни за по-широка от националната публика.

Поводът за посещението на Васил Василев във Вилнюс е предстоящото учредяване на Асоциация от седем европейски театъра по инициатива на ДКТ „Иван Радоев“. Един от театрите, които вече са дали съгласие за участие в организацията, е Руският драматичен театър на Литва. Бяха обсъдени бъдещите съвместни творчески планове на двете трупи и принципите на работа на Асоциацията, която ще бъде учредена през февруари 2019 г. в Плевен. Първата съвместна инициатива ще бъде обменът на спектакли.

Сценографията и костюмите са на Нина Пашова. Участват известните актьори Радина Кърджилова, Стефка Янорова, Антоанета Добрева – Нети, Анастасия Ингилизова, гергана Дандалова, Луизабел Николова, Веселин Анчев, Милен Миланов, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Асен Кобиларов и Мимоза Базова.

Постановката е с награди „Икар 2013” и „Златен Кукeрикон” за най-добра женска роля на Анастасия Ингилизова за ролята на Перонела. Пиесата разказва за тържеството на живота, за любовта като страст и грях, но и за любовта като божествен дар и единствен път към безсмъртие, за силата на човешкия дух, който може да бъде по-страшен от чумата и по-свободен от живота, за човека, който се смее в сянката на смъртта.

„Декамерон” е спектакъл – предизвикателен и смел, който отдавна очаквате, но не можете да предвидите. Не можете да се подготвите за първата си среща с него, защото тя взривява. Разхвърля във въздуха наоколо всички постулати, стереотипи, представи и уговорки“, коментира режисьорката, която реализира неочаквани решения на сцената. „Стръв, страст, кикот, плът и бяс извиват огнени езици и парят фустите на човешката претенция. Похотта и моралът се увиват в единоборство без изход. Нагонът пропуква възпитанието, докато любовта безпомощно изтича от порцелановото си блюдо право в краката Ви. А Вие не можете да овладеете нито пристъпите на смеха си, нито лудия бяг на мислите си, нито … Нито сетивата, които лакомо ще се облизват за още и още от „Декамерон”, за който не можете да се подготвите предварително“, анализират създателите на спектакъла.

Известната актриса е изиграла над 100 роли в плевенския Храм на Мелпомена, с който свързва творческия си път. „Смятам себе си за щастлива актриса. В Плевен намерих своето категорично място в трупата и защитих актьорската си тема за голямата и щедра човешка душевност, която умее да осъществява себе си чрез другите, да се отказва от себични и дребнави цели“, споделя приживе талантливата актриса Саша Филипова.

Примата на Плевенския театър е родена на 13 декември 1928 г. в гр. Сливен. Дебютира като Оливия в „Дванайсета нощ” от Уилям Шекспир на сцената на Сливенския драматичен театър. Сред емблематичните й роли са и Анисия в „Силата на мрака“ на Л. Толстой, Милкана в „Майстори“ на Рачо Стоянов, Малама във „Вампир“ на Антон Страшимиров, Теодора в „Иванко“ на Васил Друмев, Гертруд в Шекспировия „Хамлет“, Мария Тюдор в едноименната драма на Юго и много други, повечето от които – на плевенска сцена.

Позната е на няколко поколения зрители и с героините си от „Тузлушка история“ на К. Георгиев, „Пансион за кучета“ на Юрий Дачев, „Боб“ на Елин Рахнев, „Недоразумението“ на Камю, „Бившата мис на малкия град“ на Макдона, „Маркиза дьо Сад“, „Любов необяснима“ и „В старо село накрай света“ на Недялко Йорданов, „Различни хора“ на Шукшин, „Дървеница“ на Маяковски, „Опит за летене“ на Радичков, „Топлината през ноември“ от Яна Добрева. Снимала се е и във филма „Летете с Росинант“. Удостоена е със званието „Почетен гражданин на Плевен“. През 2009 г. Саша Филипова се появява след 5-годишно отсъствие на плевенска сцена в „Кабаре“ със специално написана за нея роля.

Броени дни преди да навърши 85 години тя напуска сцената на живота след близо 6 десетилетия на театралната сцена. За почитателите и театралната ни критика Саша Филипова си остава аристократката на българския театър, изиграла над 200 роли.

Тя бе удостоена и с най-високото и престижно отличие на Министерството на културата – наградата „Златен век”, както и с орден “Св.св. Кирил и Методий” – огърлие, за особено значимите й заслуги за развитието на културата и изкуството.