С 99 гласа „За“, 29 „против“ и 4 въздържали се“ парламентът реши да няма пленарни заседания от 16 до 25 октомври включително. Ще продължи обаче работата на парламентарните комисии.

В приетото решение е записано още, че транспортните разходи на депутати през ваканцията ще се признават, само ако са свързани с участието им в заседанията на комисиите.

Обикновено народните избраници излизат в предизборна ваканция дни преди вота, като се мотивират с ангажиментите си покрай изборите.

В крайна сметка до гласуване така и не се стигна, тъй като пленарното заседание приключи. По време на дебата обаче се чуха взаимни нападки и от едната, и от другата страна на залата, а социалистите влязоха в остър спор със зам.-председателя на парламента Емил Христов, тъй като искаха той да наложи наказание на съпартиеца си Спас Гърневски, защото обиждал червените.

Депутатите зачепкаха и темата защо раждаемостта е ниска, кой е виновен за това, какво е било преди и след 9 септември.

„Нито има епидемия, нито война, но нацията се стопява. Казвате, че няма нужда от стимули, от преференции, трябва комплексен подход. Но какво направихте в сферата на образованието, здравеопазването? Днес помощта е 20 лв. за всяко дете. Реалният стимул е да се покаже, че държавата застава зад работещите родители“, заяви социалистът Драгомир Стойнев.

Тома Биков контрира, че демографска политика не може да се прави през данъци и посочи, че сега се берат плодовете на случилото се през 90-те години. 

„Проблемът сега е, че са малко хората, които раждат. Ние берем плодовете на това, което е посадено през 90-те години. Раждането на дете е културен въпрос. В семействата има същият брой деца, но семействата са по-малко, защото хората са по-малко“, обясни Тома Биков.

Спас Гърневски пък обвини социалистите, че заради тях 2 млн. българи са емигрирали, а острият му език предизвика бурната реакция на БСП, които поискаха изгонването му от заседанието.

„Ако не бяхте направили този див капитализъм и номенклатурата не беше разграбила държавата, днеска щеше да има достатъчно средства за всички болни въпроси. 1/3 ако върнете от заграбеното, вашата крадлива партия, ще има за всичко и за всеки. 10 г. народът не избира вас, а ГЕРБ, за да лекува раните от вашето управление. А наглостта стои на първия ред във вашата зала и е кандидат за кмет на София“, нападна депутатът от ГЕРБ.

„Не вървят вече тия антикомунистически номера в парламента. Колкото повече пускате Гърневски да говори с неговия пещерен антикомунизъм, той настройва обществото срещу ГЕРБ“, обърна се соцдепутатът Георги Гьоков към управляващите.

Колегата му Иван Ченчев пък настоя за изгонването на Гърневски, тъй като наглост било един депутат да обижда цяла парламентарна група и нейното ръководство.

От БСП се обърнаха към председателстващия Емил Христов и с думите: „Не бъдете като един посредствен катаджия, който не глобява каращите Лексуси, а глобява тези, които карат Хюндай. Прилагайте правилника към всички“.

„Някой ще ме ядоса. В момента като посредствен катаджия се опитвам да дойда на себе си. Моля ви като идвате на тази трибуна, да бъдете внимателни, защото ще отидем някъде“, отвърна на свой ред пък Емил Христов.

По време на дебата Юлиан Ангелов от коалиционния партньор „Обединени патриоти“ пък заговори за обезлюдяването на селата и настоя, че социалистите нямат право да говорят за демографската криза.
​​​​​​​
„Точно вие да говорите за демографска криза е малко неестествено. Огромните проблеми са заложени след 9 септември. Много добре помните как вашата партия отне земята на хората, магазинчетата. Много добре помните, че вие прогонихте хората от селата, да ги правите работници, и ги натикахте в панелките. Колко деца да направят в панелките? Къде да ги гледат, на терасата?“, запита риторично Ангелов.

„По социалистическо време България беше 9 милиона, а сега е 5 милиона. Кой управлява последните 10 години? Добре, че бяха панелките, защото ако не бяха те, сега при вашето управление, хората щяха да спят на палатки, защото не могат да си позволят хляб да си купят, камо ли жилище“, отсече в отговор соцдепутатът Филип Попов.

Част от заплатата е за социални цели

Последното увеличение на депутатските заплати в Уганда натовари бюджета и данъкоплатците с над 15 милиона евро. Депутатът Питер Огванг от управляващата партия „Национално съпротивително движение“ дори заяви пред местните медии, че заплатите и необлагаемите надбавки не стигали, тъй като политиците правели с тях инвестиции в избирателните си райони и поемали разходите на закъсали избиратели. „Хората не бива да ни съдят, че сме добре платени„, каза той.

Аргументът, че африканските политици плащат от джоба си различни социални разходи на своите избиратели, не е нов. Но какви са фактите? Всеки депутат в Уганда, а те са общо 459 на брой, получава между 3 500 и 7 000 евро месечно, в зависимост от отдалечеността на избирателния му район от столицата Кампала.

Сиси Кагаба е адвокатка и ръководителка на една независима организация, която се бори срещу корупцията в Уганда. „Увеличенията на заплатите са нечестни“, казва тя пред Дойче Веле и обяснява: „Вярно е, че гражданите се обръщат към своите избраници, когато нямат пари, за да платят училището на децата си или за транспортирането на някой болен, например, но разточителният стил на живот на депутатите сочи, че могат да си позволят и още по-големи разходи, без да обеднеят. Освен това никак не е ясно кой политик действително помага на нуждаещите се граждани и с колко пари“, казва адвокатката. Представителите на народа би трябвало да служат за пример, вместо да злоупотребяват със служебното си положение, убедена е Кагаба. „Да се използват като аргумент разходите за живот и цените на бензина е цинично, тъй като всички ние живеем в един и същи свят и предизвикателствата пред нас са едни и същи“, добавя тя.

Как се отнасят хората в Уганда към този проблем? „Те не могат да направят нищо, тъй като протестите не са разрешени“, обяснява младата адвокатка. Но социалните медии преливат от недоволство, мнозина се обаждат и по време на радиопредаванията и критикуват политиката на парламента по отношение на депутатските заплати, посочва Кагаба. Но няма политическа воля за промени, подчертава тя.

Навсякъде е едно и също

Опитите за намаляване на заплатите са изключение. Един от малкото положителни примери е от Буркина Фасо, където преди няколко години депутатите гласуваха за това заплатите им от около 2 500 евро месечно да бъдат намалени наполовина. И кенийският президент Ухуру Кениата обяви след преизбирането си през 2017-та съкращения с 15 процента – както на депутатските заплати, така и на неговата собствена. Но инициативата се превърна във фарс: парламентаристите излязоха на протест и в крайна сметка всичко си остана по старому. Депутатите от Кения и сега са сред най-добре платените в Африка – наред с колегите си от Южна Африка и тези от Нигерия.

В тази страна доходите на политиците от години са най-високите. В богатата на нефт държава доходите на глава от населението възлизат на 4 500 евро годишно, а депутатите получават по около половин милион евро годишно – т.е. сто пъти повече от обикновените граждани. По сходен начин стоят нещата и в Централноафриканската република, и в Уганда, посочва Хайнрих Бергщресер, експерт по проблемите на Африка.

Фасадна демокрация

В бедното кралство Лесото депутатите получават по 1 800 евро месечно, а доходите на глава от населението в тази страна са твърде ниски – възлизат на едва 2 700 евро годишно. Малката, но богата на диаманти Ботсвана има по-високи доходи – средно по 13 400 евро на човек годишно, но политиците и там получават по 1 800 евро месечно. „Извън заплатите си обаче те получават различни добавки“, изтъква Бергщресер. Според него, по отношение на доходите на политиците цари пълна непрозрачност.

Той е убеден, че през последните 30 години разликите в заплащането на „управляващи и управлявани“ са нараснали на много места. Демокрацията в Африка е сравнително млада, казва той: „Желанието за повече свобода доведе уж до създаването на демократични структури, но те са само фасада, която се показва пред чужденците, за да се демонстрира, че има процес на демократизация.“ Благодарение на това от чужбина продължава да пристига финансова подкрепа, но африканските елити не допускат тя да стигне до населението в техните страни.

„Готвехме се за пленарна сесия, когато голяма змия излезе от залата – заяви говорител на парламента в щата Ондо. – Това ни смути и ни накара да се втурнем навън.“ Той уточни, че влечугото паднало от покрива във вътрешността на залата и че малко по-късно било убито. Ранени няма. 

Говорителят поясни, че в основата на инцидента е лошото състояние на помещенията и липсата на средства за поддръжката им.

„Залата не гарантира нужната сигурност за работата на депутатите и затова решихме да отложим сбирките си“, допълни той. 

Предложението бе направено от Министерски съвет и предвижда партийната субсидия да бъде намалена от 11 на 1 лев на получен действителен глас. Точката влезе като извънредна в днешното заседание и предизвика остър дебат в пленарната зала.

„Този дебат ще завърши така, както започна – скандално, неприятно, с повече недоизказано, отколкото казано. Колкото и да се говори последните три-четири седмици по този въпрос, нищо не се каза по същество“, заяви депутатът от БСП Крум Зарков. Според него с подхващането на темата за парите на партиите управляващите единствено искат да отклонят общественото внимание от истински важните за обществото проблеми.

„Не се забелязаха протестите, свързани с цената на горивата. Не забелязахте протестите на медицинските сестри. Не обръщате внимание на протестите за застрояването на София. Слепи и глухи оставате за онези, които протестират, тъй като Законът за Черноморското крайбрежие е по-строг към тези с палатките, отколкото към тези с багерите“, продължи с обвиненията Зарков. „Предупреждавам ви, ще платите сериозна цена за това. Вие не само започнахте състезание към дъното, вие сте на път да го спечелите“, допълни той от трибуната.

Въпреки че и от ДПС са категорично против орязването на държавното финансиране на партиите, защото според тях това ще доведе до невъзможност една политическа сила да извършва своята дейност, те продължават да поддържат предложението си за 0 лева партийна субсидия. Тезата на движението защити народният представител Хамид Хамид, който припомни, че настояването на ДПС включва и въвеждането на т. нар. отворено финансиране на партиите и коалициите, ако те не получават средства от бюджета. „Този модел работи успешно в Америка“, аргументира се той.

На това предложение твърдо се възпротиви Славчо Атанасов от „Обединени патриоти“. Според него отвореното финансиране, което дава възможност на юридическите лица да предоставят средства на партиите, ще доведе единствено до дву или трипартийна система. „Ще останат само три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС“, заяви Атанасов и допълни: „Отваряте пътя към това“.

От ГЕРБ пък се възпротивиха на твърденията на БСП, че не е проведен сериозен дебат по темата с размера на субсидиите и ги определиха като лицемерие. „Министерският съвет и ние сме заявили, че ще подкрепим това решение за 1 лев. Вие излизате от тази трибуна и лъжете българските граждани, че не сте имали време за този дебат. Две години и половина сте в парламента, без три месеца. През цялото това време имахте време да запознаете вашите избиратели с визията ви за финансиране на политическите партии“, разкритикува опозицията народният представител Александър Иванов.

Той упрекна левицата още за това, че изразява несъгласие с това размерът на партийната субсидия да стане 1 лев, но не са внесли свое алтернативно предложение.

ГЕРБ
Ивайло Московски
Цецка Цачева
Пламен Петров
Владислав Николов
Ралица Добрева
Мирослав Минчев
Диана Данова
Петя Василева
Красимир Халов
Валери Лачовски
Дочко Дочев
Цецо Луканов
Зорница Петрова
Спас Каменов
Пламена Иванова
Габриела Симеонова
Светозар Зафиров
Самуил Георгиев

Коалиция БСП за БЪЛГАРИЯ
Васил Антонов
Свилен Атанасов
Валентин Буров
Стефан Бурджев
Ганка Василева
Януш Донев
Петър Дулев
Ева Маринова-Найденова
Кольо Домеников
Чавдар Велинов
Цветан Андреев
Татяна Димитрова-Иванова
Цветелина Дочева
Антон Георгиев
Маргарита Жиянова
Атанас Атанасов
Цветомира Добрева
Славей Тоширов

Обединени Патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО
Красимир Каракачанов
Николай Маринов
Адриан Асенов
Калин Поповски
Людмил Евтимов
Илиан Беров
Ивайло Христов
Иво Георгиев
Силвия Иванова

Воля
Полина Цанкова-Христова
Милка Трифонова
Искра Трифонова
Деяна Славова-Велева
Мария Вълчева
Нивяна Петкова
Младен Богданов
Вихрен Бухов
Илинка Фърцова

Движение за права и свободи (ДПС)
Велислава Кръстева
Митхат Метин
Енгин Кючуков
Айлян Пашала
Айнур Асанов
Тома Терзиев
Марио Рангелов
Ленко Тодоров
Александър Иванов
Александра Нинова
Свилен Огнянов
Явор Бакърджиев
Мирослава Найденова
Шенсес Азизов
Алина Симеонова
Юзджай Мехмедов
Таня Иванчовска
Ердал Алиев

Нова република
Мартин Димитров
Венера Станчева
Георги Велков
Николай Милев
Георги Караджов
Радомир Добрев
Петьо Костов

Движение Да, България
Албена Върбанова
Георги Данов
Борислав Ботев

Коалиция Реформаторски блок – Глас народен
Найден Зеленогорски
Милчо Илиев
Мариана Лазарова-Иванова
Христо Таслаков
Начко Тоцев
Александър Александров
Пепо Петков
Петко Петков
Николай Любенов
Валери Илиев
Валентин Калапиш
Дарин Матов
Калин Иванчев

Коалиция АБВ – Движение 21
Румен Петков
Цветан Антов
Радосвета Маджарова-Вълчева
Любомир Мачев
Николай Петров
Петранка Антонова
Димчо Дешев
Светлана Битунска
Виктор Маринов
Стилиана Кръстева
Красимир Грунчев
Людмил Ангелов
Иво Пейчев
Елеонора Йоткова
Янислав Кунев
Ивайло Ценов
Ирена Михайлова
Деница Василева

Обединение ДОСТ
Сузан Зечири
Ерен Екремов
Марек Александров
Емил Върбанов
Екрем Кочев
Милен Трифонов
Турай Татарлъ
Едиз Чомлекчиев
Айтунч Османов
Гюлденис Сакаджиева
Айгюн Али
Слави Стефанов

Движение за равноправен обществен модел (ДРОМ)
Мариела Георгиева
Наргис Михайлова

Движение за радикална промяна Българска пролет
Биляна Велева-Грънчарова
Петко Ганчев
Веселка Георгиева
Петъо Яков
Ваниета Трифонова
Красимир Крамолински
Елизабета Цолова
Йордан Кюркчийски
Рени Тодорова
Людмила Христова
Антон Граматиков
Любомир Макавеев
Пламен Вановски

Движение Напред, България
Мариана Табакова
Татяна Андонова

Коалиция на недоволните (БСД-Евролевица, Българска социалдемократическа партия, Християн-социален съюз)
Иван Иванов
Мила Георгиева
Венелин Йорданов
Валери Върбанов
Венелин Йорданов
Емил Янев
Ивелина Трънкова
Виктор Кадиев
Христо Стоянов

Български демократичен център (БДЦ)
Димчо Първанов

Партия на зелените
Любомир Денчев
Христо Дунчев
Иван Георгиев

Възраждане
Стела Ангелова-Банкова
Огнян Иванов
Бойко Никифоров

Коалиция КОЙ (Българска левица, Зелена партия)
Ирина Алексова
Мартин Иванов
Стоянка Бакопулу
Бойчо Теофилов

Национална Републиканска партия
Цветан Кунов
Калоян Кунов
Иван Иванов
Величко Мотов
Русанка Мотова
Пламен Атанасов

Българско национално обединение
Цветелин Маринов
Поля Димитрова

Независим кандидат
Димитър Игнатов

Източник: dariknews.bg

Четиридесет и шестима са социалистите от областта, които ще участват в заседанието на 49-ия конгрес на БСП, което ще се проведе на 4 и 5 февруари в София. В периода от 21 до 29 януари се проведоха заседанията на общинските конференции на БСП в Плевенска област. На тях са номинирани 36 членове на БСП и 6 безпартийни за кандидати за народни представители на предстоящите предсрочни парламентарни избори.

От тях до 40 годишна възраст са 30%, жени – 40%. Кандидатите са доказани и безспорни специалисти в сферата на здравеопазването, законодателството, образованието, културата, инженерно-техническите професии и икономическите и финансови дисциплини. Сред тях са и представители на военно-въздушните сили и сухопътните войски.

Източник: dariknews.bg