Изложени са по 11 пластики на двамата автори, както и 33 картини – дело на Костика, включително и някои от последните му работи.

Посетителите в галерия „Дориан“ могат да видят и портрет на Костика нарисуван от Убавка, след неговата кончина.

Творческият тандем над 35 години живее и твори в Долни Дъбник, а творбите им печелят славата си на уникати.

Убавка и Костика печелят признание и много награди.

Носители са и на престижното отличие на плевенските художници „Художник на годината“ на името на Св. Пимен Зограф. Членове са на СБХ – София и СБХ – Плевен.

Изложбата може да бъде разгледана до 2 ноември в Галерията за съвременно изкуство „Дориан“, на ул. „Цар Симеон“ 12.

„Life is a Study“ е шестата ти самостоятелна изложба. Какво е посланието й?

Животът е училище и във всеки момент всеки има какво да научи. Неслучайно се случват различни събития в живота ни, за да осъзнаем нещо. С тази изложба се опитвам да преоткрия принципите на академичното рисуване, на майсторите-класици и по-старите техники, комбинирайки ги с техниките и похватите на съвременното графити изкуство. Тази симбиоза наричам „Fine Graff Art“. Успоредно с изложбата представям и новата си книга-албум “25 Years of Nasimo: Sketchbook“ или както я наричат вече „Скицникът на Насимо“. Общо взето и двата проекта проследяват професионалното ми развитие: от скици и етюди до разработени маслени картини и стенописи. Към книгата вкючих и доста автобиографични текстове, в които разказвам за своя житейски път и метаморфозите, през които съм преминал. Вярвам, че животът наистина е училище и че никога не трябва да спираме да се учим, както и вярвам, че личния пример е най-силния инструмент за предаване на едно такова послание. 

Как започна да се занимаваш с изкуство, какво те провокира?

Занимавам се изкуство от съвсем малък. Още от детската градина. Когато бях 13-14 годишен започнах да проявявам интерес към скейтборд културата и влязох в такава компания. Първо драскахме със спрейове, заради забраната и тръпката, после започнахме да се впечатляваме как Бекграундите на скейт-площадките са изрисувани. Така постепенно към графитите започнах да добавям и някаква рисунка. Ходил съм и на школа по рисуване. Докато бях студент във Велико Търново се занимавах сериозно с графити и стрийт изкуство.

Има ли табута в графити-изкуството?

Опитвали са се да ми слагат рамки, но аз разбивам всички табута. Никой дори и аз не знае каква ще е следващата ми стъпка и се стремя всяка селедваща моя работа да е по-различна от предишната. Мога да покажа, че дори един скучен и сив етюд може да стои добре.

Имаш ли любими художници, от които се учиш?

Много са. Себастиан Веласко, Аксел Бойд, Курт Рийс, Сайнер и Бетц…

Предизвикателство ли е в днешно време един артист да твори в България?

Да, но аз обичам предизвикателствата, а и не се чувствам неразбран. В България има достатъчно хора, които оценяват това, което правя.

А къде изкуството ти се оценява повече – у нас или навън?

Навън. Най-вече в Канада. Хората имат културата да купуват оригинални картини.

Посланието или доброто техническо представяне на идеите е по-важно за един художник?

Стремя се да изразявам това, което е в сърцето и в мислите ми. Особено, когато се отнася до платната ми.

Има ли цвят, с който предпочиташ да работиш?

Нямам такъв, но най-малко използвам зеленото. Този цвят е скучен и не ми е интересен, а и е труден за изобразяване.

Може ли изкуството да съществува без свобода?

Не, това няма да е изкуство.

А без его?

Без его не може да се твори.

Все пак трябва ли един творец да опитомява егото си?

Да, егото трябва да е балансирано.

Какви са впечатленията ти от галерия „Дориан“?

Хареса ми, че в галерия „Дориан“ нещата се случват бързо, работи се бързо тук. Пространството е малко, но достатъчно. Инсталациите за поставяне на картините са уникални и много удобни. Допада ми и екипа на „Дориан“, което е много важно.

NASIMO – ‘LIFE IS A STUDY’ (ИЗЛОЖБА) + ’25 YEARS OF NASIMO: SKETCHBOOK’ (ПРОМОЦИЯ НА КНИГА)

Роден в Търговище през 1979-та, Станислав Трифонов – NASIMO е признат за един от пионерите на източноевропейската графити и стрийт арт култура, както и един от най-популярните по света съвременни български художници.

Започва да се занимава с графити изкуство в средата на 90-те, а 25 години по-късно негови творби красят стени и фасади на сгради не само в България, но и в страни като Канада, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Португалия, Белгия, Полша, Румъния, Сърбия, Турция, Русия, Индия и Китай.

Насимо е известен с това, че картините му трудно се побират в рамки и понякога негови платна са фасадите на цели сгради.

След невероятния успех на неговата шеста самостоятелна изложба “Life is a Study” (Животът е училище) в София, Пловдив, Бургас, Варна и Търговище, тя идва в Художествена галерия “Dorian”, като по време на събитието ще бъде представена и неговата нова книга-албум “25 Years of Nasimo: Sketchbook” (Скицникът на Насимо).

Двата проекта проследяват професионалното развитие на художника – от скици и учебни етюди до разработени картини и монументални стенописи, същевременно подчертавайки ключови аспекти от неговия житейски път.

Откриването на събитието ще се проведе на 01.10.19 от 18:30, а експозицията ще продължи до 14.10.19

Преслава Асенова, Владимир Петков и Ян Тодоров продължават образованието си в Националната художествена академия в София, а Мартин Малинов във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Преслава Асенова твори свободни произведения скрити зад маската на концепцията. Тя участва в регионални изложби от 2018 г.

Владимир Петков участва в редица изложби, пленери и национални конкурси от 2016 г..

Творби и скулптури на Ян Тодоров са били част от различни изложби в страната, както и в частни галерии и университети. Младият плевенски автор е изкушен от света на модерното изкуство.

„Личности“ представя 31 творби, които могат да бъдат разгледани до 15 септември в Галерията за съвременно изкуство „Дориан“, на ул. „Цар Симеон“ 12 в Плевен.

За изложбата, за пътя на един млад автор, за свободата и имат ли бъдеще младите творци в България разговаряме с Ян Тодоров.

Какво е посланието на общата Ви изложба „Личности“?

Целта на изложбата е да кажем довиждане на града, в който сме израснали и живяли толкова много години. Тя е нещо лично за всеки един от нас. Със заглавието искаме да кажем, че вече не сме деца, а млади личности. Всеки от нас разголва душата си върху платното, за да изрази емоциите, които е изпитвал по време на творческия процес. И четиримата показваме живописни работи и се надяваме хората да дойдат и да оценят труда ни.

Ти, както и останалите участници в изложбата сте възпитаници от класа на Илиян Ангелов в НУИ „Панайот Пипков“-Плевен със специалност „Живопис“. Кое е най-важното, което си запомнил от неговите часове?

Научих се как да изразявам себе си и да показвам гласа си. Да давам свобода на емоциите си, да ги приемам такива, каквито са – чисти и директни.

А как се насочи към живописта?

От малък рисувам, роден съм с това. Отначало в НУИ „Панайот Пипков“-Плевен записах „Изящни изкуства“ и срещнах доста трудности с живописта, но впоследствие усетих колко сладострастна е тя и след това кандидатствах в Националната художествена академия отново с „Живопис“. В тази специалност се подчертава характера на самия артист, дават се основите и насоките как да започнеш да се изразяваш.

Какво очакваш от обучението си в Националната художествена академия?

След завършване на НУИ „Панайот Пипков“-Плевен аз не исках да продължавам образованието си, защото основите вече са ми дадени и няма какво повече да видя. За един артист е много важно да не се влияе от другите, а в такава среда има голяма вероятност да бъдеш повлиян и лицето ти да получи окраски, които не са твои. Но искам да усетя елита и изкуството на тези „горни етажи“ в пълната му светлина и очаквам от академията най-доброто. Искам да се докосна до това, защото има еуфория да си сред свои хора и да знаеш, че можеш да бъдеш разбран. Да знаеш, че има хора, които ще те видят и ще те харесат (или няма да те харесат) и че имаш потенциала да се развиваш.

След това ще останеш ли в България?

Да, но се опасявам, че в България един модерен автор ще бъде разбран от много тясна публика. Смятам, че навън хората са по-отворени към изкуството.

Посланието или доброто техническо представяне на идеите е по-важно за един художник?

Художникът не трябва да е само техничар, който създава просто красиви неща и е удобен на своята публика, но не искам да омаловажавам техниката при рисуване. За художника е важно да има какво да каже, но и да владее изразните средства, с които да покаже идеите и посланието си, защото това, което художникът казва е това което зрителят приема.

А колко е важна свободата за един творец?

Свободата започва отвътре.

Какво очаква от живота един млад художник?

Да съм щастлив, а щастието ми се уповава на това да работя, да рисувам… Да бъда разбран и споделен с хората. Сега се чувствам недостатъчно разбран като човек и художник – което за мен е едно и също. Чувствам горчивина, което е добре, защото това е гориво и задвижваща сила.

Ян Тодоров е нов български автор, заявяващ своята позиция в света на модерното изкуство. Можем да видим неговото присъствие в редица изложби в страната. Роден в град Плевен, завършва своето образование в Националното Училище по Изкуствата „Панайот Пипков“ със специалност „Живопис“, което на свой ред го тласка към Националната Художествена Академия. Там той бива приет със специалност „Живопис“ и нетърпеливо очаква сблъсъка с академичните етажи на обществото. Частни галерии и университети са се радвали на негови творби и скулптори. В произведенията му можем да усетим силния млад дух на автора, опитвайки от даровете на живота той създава своите силно емоционални платна. Платна, запечатали ярките емоции, витаещи в сърцето на художника.

Преслава Асенова Петранова е родена на 20.11.2000 година в град Плевен. Още в ранна детска възраст тя заявява копнежа си по изкуството във всичките му форми и през 2014-та година започва да учи в Национално Училище по Изкуствата „Панайот Пипков“. Пет години по-късно завършва професия „Художник- изящни изкуства“ със специалност „Живопис“. Не губи време, а любовта и към историята и изкуството я подтикват още през същата година да продължи образованието си в Националната Художествена Академия със специалност „Реставрация“. 

Младата авторка създава свободните си произведения прикрити зад маската на концепцията и предпочита ярките,  контрастни, сурови тонове. Счита цвета за най-голямото си преимущество. Не разчита на правилни, анатомични фигури и форми, характерни за този свят, а се гмурва в дълбините на имагинерното, като въпреки това не губи връзка с проблематиката на реалността. 

Участва в регионални изложби от 2018-та година и чрез постоянство в изкуството си се стреми към личностно развитие. Споделя открито желанието си да остане в България и да продължи житейския си път тук.

Мартин Малинов продължава образованието си в специалност „Живопис“ във Великотърносвкия Университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Владимир Боянов Петков, роден на 05.09.2000 в град Оряхово, живее и учи в град Мизия до четиринадесет годишна възраст. Като дете проявява интерес към изобразителното изкуство, участва и печели награди от общински и областни конкурси за детска рисунка. През 2014 е приет и започва обучението си в НУИ „Панайот Пипков“ град Плевен със специалност изящни изкуства. От 2016 заявява участието си в редица изложби, пленери и национални консурси.

През 2019 завършва живопис в НУИ „Панайот Пипков“ с преподавател Илиян Ангелов. Същата година полага изпити и е приет да продължи развитието си в Националната художествена академия.

Официалното откриване на изложбата „Личности“ е от 18:00 ч. в Галерията за съвременно изкуство „Дориан“, на ул. „Цар Симеон“ 12 в Плевен.

Младият художник е директор на Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово, член на Съюза на българските художници и председател на габровската група.

Евгени Недев твори в областта на класическия пейзаж.

„Посоки“ е неговата девета самостоятелна изложба.

В нея са представени 58 творби, които могат да бъдат разгледани до 7 юли в Галерията за съвременно изкуство „Дориан“, на ул. „Цар Симеон“ 12 в Плевен.

Тя е завършила ССХУ за приложни изкуства „Св. Лука“ в София със специалност „Текстил“ през 1991 г, а в последствие (през 2000 г.) защитава магистърска степен по сценография в Националната художествена академия “Н. Павлович” при проф. Георги Иванов. Освен в областта на пространствените изкуства в театъра, киното и телевизията, Анелия Райкова се изявява и като живописец.

Позната е на плевенските артсреди като сценограф в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ (в периода 2001 – 2002 г). Година по-късно става щатен художник в Малък градски театър “Зад канала” в София, а след няколко месеца избира свободната практика.

В периода март 2005 г. – август 2006 г. работи като художник на телевизионното предаване „Бон Апети”, а от 2011 г. е художник-изпълнител в „Бояна филм”. От 2016 г. работи като дизайнер в предаването „Бригада нов дом”.

Член е на Дружеството на бургаските художници, а от 2010 г. – и на Съюза на българските художници. Нейни работи са притежание на бургаската Градска галерия, както и на частни колекции в България, Германия, Норвегия, Полша, Исландия, Южна Корея, Холандия, Великобритания, Словакия.

Има множество самостоятелни изложби, участия в общи експозиции и пленери, награди от престижни конкурси, между които награда „Руси Стоянов” за млад художник (Бургас 2011), регионална награда за живопис „Алианц” България (Бургас 2015 г.), награда на СБХ, отличие от Международно биенале на миниатюрата (Русе 2015 г.), награда в конкурс „Абстракт 42/42” (София 2016).

Участва в бианалета, включително в това на Малките живописни форми в ХГ „Илия Бешков” в Плевен (през 2002 г., 2004 г., 2006 г., 2008 г., 2014 г.)

Изложбата включва работи на Вероника Янчева, Владимира Йорданова, Мариета Конова, Мартина Караиванова, Моника Панова, Моника Тошева, Нина Петрова, Цветелина Максимова, Валентин Асенов – Хъкъла, Деян Боев, Иво Петров, Илиян Ангелов, Симеон Желев, Станислав Лазаров, Страхил Найденов.

Галерията може да бъде посетена на адрес гр. Плевен, ул. „Цар Симеон“ 12.

„Днес ви представяме едни от малкото майстори на калиграфията в България. Думата калиграфия е от гръцки произход и означава изкуство на красивото писане. Съвременната дефиниция на калиграфската практика е изкуството на оформяне на знаци по експресивен, хармоничен и майсторски начин. Историята на красивото писане на ръка е свързана с историята на писмеността и почерка и се различава според писмените системи – има източноазиатска, арабска, еврейска, европейска и други калиграфии. В галерия „Дориан“ представяме българска калиграфия. Калиграфията е жива, благодарение на творци като Симеон Желев, Полита и Петър Караилиеви. Те са будители, защото разпространяват словото“, обърна се към многобройната аудитория Ивайло Станев, собственик на галерията.

Симeон Желев призна, че се радва да види толкова познати и непознати лица, уважили експозицията. И добави, че в изложбата освен калиграфия, може да бъде видяна и книгата като обект – като нещо, което е близко до скулптурата и е доста по-различно от това, което ежедневно сме свикнали да възприемаме. „В другата зала е върхът на айсберга – най-хубавото, което сме правили последните няколко години. Някои от творбите са по-абстрактни и имат за цел вие самите да определите какво значат за вас. Други са директни и говорят сами за себе си“, каза още той.

Петър Караилиев сподели, че се радва да види толкова хора, които споделят любовта към буквите и красивото изписване на думи, на изречения, на книги. „Тримата сме много добри приятели и се подкрепяме винаги, независимо дали става въпрос за изкуство, или не. Благодаря на Симеон, че нареди изложбата сам. Благодаря на екипа на галерия „Дориан“, както и на всички вас, че сте тук“, каза още той.

И тримата автори имат сериозни творчески биографии. Художникът Симеон Желев e родом от град Попово. Завършва ПГ по строителство и архитектура “Ангел Попов” във Велико Търново. След това завършва с пълно отличие магистърска степен по графичен дизайн и визуални комуникации. Представял е университета в десетки изложби и конкурси у нас и зад граница. Участвал е в съвместна студентска изложба в Ниш, Сърбия, както и в експозицията на търновската алма матер “Българската кирилица” в Европарламента в Брюксел. Носител е на престижни национални и международни награди, между които е и Академичната награда на Община Велико Търново. Негова слабост е калиграфията, която е и тема на докторската му дисертация.

Петър Караилиев е завършил художествената гимназия НГПИД „Акад. Дечко Узунов“ в град Казанлък през 2010 г. със специалност „Промишлен дизайн“. Същата година е приет във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „Плакат и визуални комуникации“. Завършва с отличен успех магистратура по същата специалност, като впечатлява с нетрадиционната си дипломна работа на тема „Кирилица и глаголица“. Към ръчно изработените книги представя и 5 плаката, за да изрази в пълнота красотата на кирилското писмо.

През годините е участвал в няколко изложби. Сред тях са Есенен салон в изложбени зали „Рафаел Михайлов“ – гр. Велико Търново, (2015 г.), както и ежегодните експозиции в сградата на Факултета по изобразителни изкуства (2012 г., 2014 г., 2015 г.). Участва в празника на книгата в етнографски комплекс Етъра в град Габрово през 2016 г. Носител е на награда от изложбата „Типокалиграфия 2015“ в град Велико Търново.
Неговата съпруга Полита Караилиева също е млад творец и представя свои калиграфски работи в изложбата „Буквите говорят“. Тя е завършила ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „Графика“ през 2010 г. Учи една година в Полша, където открива любовта си към букворисуването. Там участва в няколко графични изложби, а като се връща в България запазва калиграфията като главно художествено средство за изразяването си. След това продължава магистърска програма по психология и специализира детско-юношеско консултиране. Вярва, че красивите букви трябва да носят и красиви послания.

Събитието снощи беше уважено от многобройна публика, дошла да се докосне до високото изкуство. Поздравиха ги много техни колеги от Великотърновския университет, от София, както и творци от Плевен, между които известният скулптор проф. Кирил Мескин, преподаватели по изобразително изкуство в НУИ „П. Пипков“, галеристката Мария Мескин и др. Между посетителите имаше и техни ученици, както и много почитатели, които не криеха вълнението си от срещата на живо с авторитетните художници. Изложбата може да бъде посетена до 16 октомври в галерия „Дориан“ (ул. „Цар Симеон“ 12).

Мартина Караиванова и Владимир Аврамов за пръв път се изявяват като тандем, макар че намеренията им за съвместна експозиция датират от 6 години. В Плевен показват 28 творби абстрактна и формалистична живопис, съвместена под надслова „Дуенде“. С това понятие творците обозначават същността на изкуството. Дуeнде е една от непреведимите думи от испански език, които назовават точно това – същността на изкуствата. Дуенде описателно може да се представи като нещото, което идва от сърцето на танцьора на фламенко и го удря направо в петите. Творецът не може да си обясни тази енергия, но тя преминава като електричество през него и го кара да създава и да споделя с публиката. Настоящата експозиция е определена от двамата автори още и като „тихият грохот“, като нещо, което мълчи, но казва много. Именно този оксиморон свързва двамата художници, поясниха те. Мартина Караиванова прави една дълбока, философска, мистична живопис, в която тишината е протагонист, тя е водеща. Но не отчуждената тишина, а тази дълбока тишина, в която са въплътени цялата менталност и същност на човечеството и това вечно спокойствие, което е непоклатимо. За това допринася и форматът, който тя избира – работи предимно в квадрат, в който въплъщава идеите за статиката и устойчивостта на формата. Колоритът й по някакъв начин също подпомага нейната концепция – той е приглушен, затъмнен, но същевременно разчита на нюанса в тъмния тон. Мартина Караиванова не обича да говори за творбите си, защото те имат свой собствен глас. Словото се ограничава до наименованията им – „Огън и пепел“, „Щастливо многоточие“, „Любовни знаци“, „Танго“… Думите свършват тук и остава многозначната тишина.

Нейната вибрация се допълва от грохота на работите на Владимир Аврамов. При тях сякаш има агресивна битка върху самото платно, но тя не е отегчителна, а е провокирана от автора. Същевременно колоритът му е малко по-разгърнат откъм спектралност, но не е многоцветен. Самият той казва, че в работите му има „едно забързано крешендо“, обаче то съвсем органично допълва работите на Мартина. И творбите им са като Ин и Ян в общото пространство на галерия „Дориан“. След като подреждат картините си в галерията, двамата автори установяват, че никога не са стояли толкова органично един до друг. Произведенията са в общата концепция на „единство и борба на противоположностите“, имат съвместен живот и по някакъв начин се подкрепят и противопоставят, което е заложено и в слогана на изложбата.

Мартина Караиванова и Владимир Аврамов търсят подходящо пространство, което да придаде допълнителен живот и аргументираност на противоречивите им по някакъв начин неща. Очакват възможността дълго и я намират в дълбокото, оптично сиво на галерия „Дориан“, с чийто създател Ивайло Станев ги среща случайността. Пространството ги предизвиква, като сивото на галерията става съавторът, третият компонент, който фигурира в тяхното дуенде, освен грохотът и тишината.

Биографиите и на двамата творци са много респектиращи. Мартина Караиванова завършва висше образование във Факултета пo изобразително изкуство на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство – живопис“. По-късно завършва следдипломна квалификация по живопис, а през 2010 г специализира в „Сите-дез-ар“ в Париж. От 2017 година е главен асистент по живопис във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. През 2015 г защитава образователна и научна степен „доктор” по научната специалност „Изкуствознание и изобразително изкуство – Живопис“. Член е на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства.

До момента има 3 самостоятелни изложби и над 80 участия в общи, национални, групови и международни експозиции, включва се в бианалета и пленери у нас и в чужбина. Част е от много кураторски проекти и национални и международни научни конференции. Носител е на над 25 награди – национални и международни, между които и тази за млад автор от Бианалето на малките форми в Плевен през 2014 г. Респектираща е и научно-изследователската й дейност.

Владимир Аврамов – другата част на това творческо дуо, е роден във Враца. Завършва стенопис в Художествената академия в София, след това специализира „Църковна стенопис” в град Халкида в Гърция. През 2015 г става доцент по изкуствознание и изобразително изкуство. Същата година поема поста заместник-декан на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ, където преподава стенопис. Научноизследователската му дейност е в областта на практическата стенопис, проблемите на църковното изкуство и живописта.

Творческите му търсения са разнообразни. Занимава се с кабалетни изкуства, както и с монументално изкуство. Практикува в областите на светската и църковната стенопис. Проектира и реализира над 34 църковни обекта, като 20 от тях са в Ловешката епархия. Заедно с екипа си има зад гърба си близо 10 000 кв м зографисани църковни стенописи, голяма част от които в чужбина. Автор е на над 11 самостоятелни изложби и на десетки обекти, свързани с монументалната живопис. Над 10 са националните му награди за живопис, а проявите му в общи изложби са над 40.

Сред последните му мащабни проекти е митрополитската катедрала „Св. св. Кирил и Методий” в град Ловеч, който тече вече 4 сезона. В края на 2017 г църквата беше обявена за сграда на годината в едноименния национален конкурс. 1700 кв метра е разгънатата застроена площ на храма, което го прави втория по големина в страната след Патриаршеската църква „Св. Александър Невски” в София. 3500 кв м е цялата площ, която трябва да бъде стенописана от екипа на доц. Аврамов, дошъл да го поздрави специално за откриването на експозицята в галерия „Дориан“.

Именитият автор е стенописвал Чекотинския манастир, който е паметник на културата, Врачешкия и Правешкия манастири. Стенописва и първите храмове в Коми, което го прави основоположник на иконописните традиции в руската република. Автор е и на стенописите в четири църкви там, като една от тях е най-голямата в Коми – това е църквата „Свети Стефан” в град Сиктивкар, разположена на площ от 12 000 кв метра. Негови авторски са и стенописите във втората по значимост църква там – храмът в град Усинск.

Заради отличната си работа във всички църкви и манастири доц. Владимир Аврамов е почетен гражданин на три български града – Априлци, Ботевград и Карлово, както и на Усинск.
Мартина Караиванова и Владимир Аврамов благодариха за възможността да представят творбите си в „това толкова естетско място, каквото е галерия „Дориан“, и поканиха присъстващите, както и бъдещите посетители, да се докоснат до техния свят.