С типичното за нея чувство за хумор, авторката предлага на критиците специално място за плюене по автора, което крие обаче уловка – позволилите си да го направят в специално поставения съд, се срещат със задницата на птиче.

Успоредно с тази табела стои и друга – за аплодисменти от високо, от където силиконови ръце тихо ръкопляскат при подръпване а специална връвчица.

В същата провокативна зала е и натюрморт с Вяра – с отпечатък от нейното лице, поставен в купа с плодове, както и композицията й с хляб с нож, който вместо филия, отрязва човешка фигура, напомняйки, че човешката душа е деликатна и нежна и лесно може да бъде ранена.

Вярна на себе си, тя отново представя колекция момичета и жени, съживили народностната българска традиция, преливащи от нежност, чистота и любов. „Голяма част от творбите й излъчват особен романтизъм и мекота, може би защото самата Вяра е склонна като човек към такъв романтизъм. В същото време в тази експозиция ще видим експонати, в които е заложена закачка, самоирония, които говорят за една вътрешна чувствителност към света, в който се случват и хубави, грозни неща“, сподели при откриването на експозицията Татяна Любенова, уредник на галерията.

Вяра представя и много миниатюри, портрети на приятели и необичайно изпълнената й идея чрез тухли и чанове, поетично наречена „Звукът на земята“. Всеки от чановете има канап, който при подръпване разнася песента на природата и спомени за залени баири из залите на галерията.

В арт пространството е намерило място и всевиждащото око, което непрекъснато ни наблюдава и вероятно ни напътства.

„След като видите „Натюрморт с Вяра“, от тук нататък за мен, като за умрял – или добро, или нищо. Който иска да каже нещо лошо, плювалникът е на разположение – поне до свалянето на изложбата. Това съм аз – каня ви в моя свят. Отворена съм. Ако мога да докосна някого от вас, ще ми бъде много приятно“, обърна се към публиката Вяра, която е юбилярка тази година.

Почитателите й я обсипаха с цветя, беше й поднесен букет и от името на мета Георг Спартански, който отсъства от страната. Признателност й засвидетелстваха и нейните ученици от Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ и от Школата по керамика и етюдно рисуване при ЦРД в Плевен.