Кариерата на Валя Балканска започва през 1960 година, като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Родопи“ − Смолян, където получава и новото си име. В репертоара ѝ, освен „Излей е Делю хайдутин“, влизат още народни песни като „Шар планина“, „Девойко, бално ли ти е“, „Триста са пушки пукнали“, „Хайдутине се молеха“, „А бре, юначе лудо и младо“, „Горо ле, горо зелена“, „Майчинско, стара майчинско“.

По повод 60-ата си годишнина и за изключителни постижения в областта на певческото изкуство през 2002 г. Валя Балканска е наградена с орден „Стара планина“. Номинирана е за държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2005 г. През декември 2005 г. народната певица получава своята звездна плоча в българската Алея на славата. За нея дъщерята на Николай Хайтов, Елена Хайтова, пише книгата си „Сама сред звездите“.

Най-известният ѝ запис − самостоятелно изпълнение на песента „Излел е Делю хайдутин“ − е направен в края на 60-те години на ХХ век от американския изследовател на българския фолклор Мартин Кьонинг и е издаден на плоча в САЩ. Няколко години по-късно екземпляр от плочата попада случайно сред закупените за прослушване записи при подготовката на Златната плоча − послание от Земята, което да полети извън пределите на Слънчевата система на борда на два идентични космически летателни апарата от програмата „Вояджър“ на НАСА. Песента е включена в окончателната 90-минутна селекция от музикални произведения от Карл Сейгън и полита най-напред на „Вояджър 2“, който е изстрелян 20 август 1977 г, а две седмици по-късно − на 5 септември 1977 г. − и на „Вояджър 1“. На 25 август 2012 г. „Вояджър 1“ става първият обект с човешки произход, който напуска Хелиосферата и навлиза в Междузвездната среда.

Източник: bg.wikipedia.org