В началото на управлението си премиерът Путин демонстрира относителна толерантност и склонност за добри отношения със Запада. В същото време обаче изгради и образа си на непоколебим лидер и започна втората война в Чечения, която засили популярността му и му позволи да спечели с 53 процента на президентските избори през 2000 г.

Благодарение на успехите в петролната търговия първото десетилетие на Путин във властта бе белязано от подобряване на жизнения стандарт на руснаците и от засилването на държавата, отслабена след разпадането на Съветския съюз. Властта си възстанови контрола върху медиите, които допреди това бяха в ръцете на амбициозни олигарси.

Повратен момент бе „Оранжевата революция“ в Украйна през 2004 г., която доведе до избирането на прозападен президент. Кремъл изтълкува това като навлизане на Запада в неговата сфера на влияние.

През 2007 г. Путин произнесе знаменитата си реч в Мюнхен, която съдържаше сериозни критики срещу Съединените щати.

Оттогава насетне кризите следват една след друга: войната в Грузия през 2008 г., интервенцията на Запада в Либия през 2011 г., която Москва възприе като предателство, украинската криза от 2014 г. с анексията на Крим и началото на конфликта в Източна Украйна между Киев и проруските сепаратисти.

Вътре в Русия признаците за това са защитата на традиционните консервативни ценности на православната църква, които влизат в противоречие с „декадентството“ на Запада, и постоянното ограничаване на публичните свободи в името на реда и стабилността.

Наближаването на края на мандата на Путин поставя въпроса пред руската политическа класа за неговите намерения. Дали той отново ще стане премиер, както през 2008-2012 г.? Или ще определи свой приемник, както направи Борис Елцин през 1999? Или пък ще се обяви за почетен президент, което ще му позволи да продължи да дърпа конците, както направи президентът на Казахстан?

Това е целта на предвиденото отпадане на формалната структура на годишното тематично разпределение. Отпадат и изискванията за заверката му при преструктуриране.

Целта е да се постигне по-голяма гъвкавост, оперативност и ефективност в процеса на обучение, а също и да се преодолее съществуващия формализъм. Започва префокусиране от документите към резултатите. На учителя се дава свободата да адаптира своята работа към темповете във всеки конкретен клас, за да постигне очакваните резултати, като в същото време от него се изисква ритмичност на учебните дейности и изпълнение на учебната програма в нейната цялост. Това са мотивите за предложените изменения.

Проектът е изготвен в резултат на срещи с колективите на различни видове училища и след дискусии с регионалните управления на образованието за необходимостта от отпадане на административната тежест. В момента учителите трябва в началото на годината да подготвят разпределение за преподаване на темите в учебната програма, което стриктно да следват, и задължително при преструктуриране на учебното съдържание, да искат и получат заверка от директора. Този момент от тяхната работа подлежеше и на проверки от експертите в регионалните управления.

Промените са обявени за обществено обсъждане в срок от един месец.