„Приетият Закон за ратифициране на договорите, свързани със самолети F-16 Block 70, трябваше да бъде успешен финал на усилията и проведените преговори по този въпрос“, заяви Радев.

„Несъмнено е, че когато се вземат стратегически решения, свързани с отбраната и националната сигурност на страната, е необходимо не само да бъдат осигурени постижими за държавата финансови параметри, но и да има широк консенсус и подкрепа. Острите спорове в Народното събрание при обсъждането на ратификационния закон, нетипични за този вид закони, показаха, че по параметрите на договора не е потърсено и не е постигнато обществено съгласие. Обвързването на Република България със задължения, при това за години напред, без да има национално съгласие и убеденост във взаимноприемливите условия на договора, е изключително тревожно“, допълни още той.

Поради голямата обществена значимост на въпроса президентът ще направи изявление след държавното си посещение в Хърватия – на 24 юли, сряда. 

Основният мотив за налагането на вето е възможността партиите да получават неограничени дарения като по този начин фирми могат да се превърнат в партии или пък бизнесът да диктува на депутати да лобират за конкретни законодателни промени и действия на изпълнителната власт.

Председателят на комисията Менда Стоянова коментира, че разковничето на проблема се крие в намаления размер на субсидията, но ГЕРБ, които са вносители на това предложение, са изпълнили волята на народа.

„Между първо и второ четене нямаше предложение от опозиционна партия, с изключение на ДПС, които внесоха искане даваната от държавата субсидия на партиите да стане 0 лв. Текстовете за финансиране на политическите партии е алтернативна форма на финансиране с цел тези партии да могат да функционират и да съществуват в правния мир”, подчерта Стоянова.

Тя коментира, че опасенията на президента, че чрез това финансиране партиите ще станат зависими от определени бизнеси са неоснователни, тъй като и досега партиите получават дарения, само че това се пази в тайна. „Смисълът на този закон е да направи прозрачни отношенията между бизнеса и властта, които в момента са скрити. В момента партии получават дарения от определени лица, но поради факта, че то е забранено се случва задкулисно и тайно. Зависимостта и сега я има, но тя остава скрита”, подчерта още тя.

В петък предстои законът да бъде гласуван от депутатите и в пленарна зала.

Комисията по бюджет и финанси прие и Законопроекта за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката и Lockheed Martin Global INC относно програма за индустриално сътрудничество, внесено от Министерския съвет. То е свързано с бъдещото закупуване на F-16.

Държавният глава приветства гражданската позиция, заявена на национален референдум от над 2,5 млн. български граждани, за ограничаване размера на финансовата субсидия за партиите. Промените обаче, с които парламентът разреши финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци, уронват конституционните устои на българската демокрация. Подменя се конституционният модел на политическата система, без да е извършена промяна в Конституцията, съобщават от пресцентъра на институцията. 

С приетите промени партиите стават зависими от бизнеса, който ще финансира тяхното съществуване. Така вместо да изпълняват конституционната си роля да формират политическата воля на народа, партиите закономерно се обвързват с печалбата на стопански субекти, част от която ще се връща при тях като дарения. Демократичното управление е под въпрос, когато партиите и кандидатите носят отговорност не пред гражданите, а пред своите дарители.

Финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци създава нова обилна хранителна среда за корупция. Връщаме се към практики, които под натиска на Европа отпаднаха преди 10 години. Официализирането на зависимостта на политическите партии от корпоративни интереси отдалечава страната ни от демократичните европейски държави.

Създават се предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите във властта, защото те разпределят публичните средства и определят победителите в обществените поръчки и концесиите. Останалите, и особено малките партии, ще бъдат изтласкани в периферията на политическия живот.

„За” гласуваха 26 от съветниците, „против” – 4, „въздържал се” – 8. Промените се прегласуваха, защото кметът на Община Плевен Георг Спартански наложи вето на решението с мотив, че съществуването на „зимни градини” към заведенията е незаконосъобразно и нецелесъобразно.

В изложението си кметът Спартански беше категоричен, че въпросът ще бъде отнесен в Административен съд в Плевен. Докато институцията се произнесе окончателно, Наредба № 15 ще действа в сегашния си вид, т.е. „зимни градини” няма да са разрешени.