Тя е завършила ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ (графика), както и Богословския факултет със специалност „Църковни изкуства ”. Голяма част от последните й графики са създадени по време на магистратурата й, която завършва в Националната художествена академия в София.

Какво я води като автор и защо децата са в центъра на вдъхновението й, сподели в специално интервю за Plevendnes Вероника Янкова. Изложбата й в галерия „Дориан“ (ул. „Цар Симеон“ 12) може да бъде видяна до утре, 6 април.

– Имате картини с много интересни хрумвания. Една от тях изобразява съзнание, което е свързано с устата на друго същество. Какво вложихте в това взаимодействие?

– Може да се каже, че това е главната картина метаноя, както е озаглавена и цялата изложба. Нещата са обвързани със земното, с духовното, с този стремеж към промяна. И именно тази връзка от устата към другото същество е метафора на целия човешки живот, на тази промяна, на целия този стремеж. Тъмното лице е земното, смъртното, свързано с много земна суета, което се стреми към обръщение на духа, на сърцето, на ума, а другият образ е този, който вече е започнал да се променя и се стреми към съвършенството.

– Чудесен синтез на цялостното послание на изложбата е тази картина. Освен глобалната тема за вътрешната трансформация, за Вас какво друго е любопитно като творец в последно време?

– Тази тема е доста обширна и не знам дали може да бъде изчерпана. Всякакви подобни теми са ми интересни – природата, връзката на човек с природата, емоциите, въобще различните състояния. По много разнообразни и абстрактни начини се опитвам да ги изразя, като всеки е свободен да възприема това, което той открива. За мен е интересно да проследя и как зрителят ще ги възприеме. Всеки вижда нещо различно и го пречупва през своята призма, като взема за себе си посланието, от което е имал нужда.

– И е влязъл в резонанс с тази творба.

– Да, това е важно за мен, защото то кара един човек да се спре пред моята работа и да се замисли, а не просто да си каже: „А, хубаво е нарисувано“ и нищо повече.

– На страницата Ви във Фейсбук има животни. Какво е Вашето отношение към тях?

– Много обичам животни и за мен е много важно отношението на човека към тях.

– Имате ли домашен любимец?

– Да, имам котка.

– Рисувате ли животни?

– Да, коне, котки и др., които са доста стилизирани. Животните често дават пример колко по-човешки се държат от хората и ни кара да се замислим.

– Вие сте зодия Рак. Луната и фазите й влияят ли Ви? Изобразявате я в творчеството си.

– Честно казано, не съм изследвала това. Моите приятели, които се интересуват от астрология, ми казват доста неща, но аз отказвам всеки път да кореспондирам на тази тема.

– Вие имате специално отношение към децата и към работата с тях. Разкажете повече за това.

– Доста време имам желание да се занимавам с деца и след като завърших Педагогика на изобразителното изкуство, още по-сериозно се замислих да работя в тази сфера. За щастие преди година и половина-две намерих прекрасно място, където да работя с деца по един по-интересен, по-иновативен начин. Това е Детската къща във Варна. Екипът е много интересен, млад, търсещ, интелигентен. Успяха да променят възгледите ми за ранното детско развитие, въобще за самото отношение към децата, което трябва да е като към можещи, мислещи хора, осъзнати, а не като към малки деца, които нищо не разбират и трябва да ги командваш и да им казваш какво да правят. От известно време се опитваме да интегрираме в образованието подхода „Реджо Емилия“, който и за мен е много интересен. Аз рисувам с тях, показвам им различни неща. Имаме и съботно ателие, в което преподавам история на изкуството за деца. Там вече работим с по-големи деца и се опитваме да възпитаме у тях уважение към музейното пространство. Виждаме, че музеите и галериите могат да бъдат интересни и за най-малките деца. Така се формират обща култура, интерес, отношение от най-ранна възраст, които със сигурност ще им бъдат полезни занапред.

– Най-малките деца на колко години са?

– От 3 до 5 години са децата, които са в постоянната ни група. В съботните ателиета са вече по-големи, като най-големите са на 8 години.

– Предполагам, че децата Ви изненадват и Ви вдъхновяват също така.

– Определено. Много ме вдъхновяват с начина, по който виждат света – чисто, инициативно. Стигат сами до глобални истини, без всъщност някой да им ги е преподавал.

– Те влизат в комуникация с чистото изкуство. Влизат в намерението на автора и в емоцията. И от там вече четат интуитивно нещата.

– Така е. Не случайно много от великите художници вземат детската рисунка за голямо вдъхновение. Има един израз, че Пикасо се е учил 2-3 години да рисува като Рафаело, но цял живот се е учил да рисува като дете.

– И пак, както той казва, всички деца могат да рисуват, но проблемът е как да не го забравят с израстването.

– Много често, след като се мине през гимназия и университет, дори да са натрупали много технически познание и умения, хората много често загубват този творчески импулс, който децата имат.

– Може би това е голямото изкуство – въпреки натрупаните житейски предразсъдъци, знания, опит, човек да остане близо до вътрешния си импулс за нещата, до вътрешната си връзка с творчеството, която да не бъде накърнявана и изкривявана.

– Да. Някакъв баланс трябва да се поддържа, но никак не е лесно.

– На младите творци в България безспорно им е трудно. На Вас някога минавало ли Ви е през ума да се отделите от изкуството и да се занимавате с нещо друго?

– Не. По-скоро съм искала да съчетавам изкуството с преподаването, защото това е нещо друго, което обичам да правя. Естествено имало е периоди, в които не съм рисувала много – по различни причини, но въпреки това не съм си мислела да оставям рисуването. Това е нещо естествено за мен, правя го от малка и имам голямо желание. Емоционалността не винаги е подходяща за рисуване, както и вдъхновение може да няма – всичко това се отразява. Затова има периоди, в които- човек е по-добре да не рисува.

– А някакво друго поприще изкушавало ли Ви е, все пак?

– След като завърших гимназия, имах желание да се занимавам с театър и ходех известно време на курсове по актьорско майсторство. В последствие реших, че тази работа е доста трудно и може да не е за мен, а и не бях готова да оставя рисуването. В крайна сметка се отказах от театъра, но останах много голям любител на това изкуство.

– Хубаво е човек да усети къде му е силата.

– Така е.

– Какви други изкуства харесвате?

– Харесвам класическата руска литература, както и всякакви интересни четива. Напоследък чета скандинавски криминални романи, които са нов жанр за мен. Знам, че има толкова много книги, които искам да прочета, но едва ли ще ми стигне земното време. Обичам класическа музика, която пускам и на децата. Извън нея слушам джаз, етно, реге, електронно музика и др.

– Какво Ви предстои до края на годината като творчески ангажименти?

– За сега не мога да кажа. Имам намерение за изложби във Варна и работя по въпроса.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Работите й са обединени в няколко серии, в които символите са ярки, а закодираният смисъл – ясен и въздействащ. В много от платната са включени и текстове на английски, кореспондиращи със семантиката им. Пощенски пликове за писма, крила, пера, сфери, стълба, Космос, хартиени лодки, пощенски гълъб, спиралата на Фибоначи в черупката на охлюв, женски лица – притихнали, смирени, вглъбени, но и разнолики и пазещи тайната на Сътворението, Луната в различните й фази, ангел… Един свят на много смисли, усещания, препратки и провокации, в който мисъл и чувство са неделими и въздействащи интензивно. Свят, в който Тук и Отвъд преливат, свързани и зависими един от друг, осмислящи се един друг.

Вероника Янкова е убедена, че стремежът към развитие е заложен у човека и този импулс е мощен и движещ съществуването му. А метаноята, вътрешната трансформация, тоталната понякога промяна на възгледи, убеждения, мисли или начин на живот са нужни и важни за всеки. Нейните просветления и откровения могат да бъдат видяни в галерия „Дориан“ (ул. „Цар Симеон“ 12) до 6 април 2019 г.

Вероника Николаева Янкова е родена на 03.07.1990 в град Варна, където завършва Национално училище по изкуствата „Добри Христов” със специалност „Скулптура“. Развитието й продължава във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – бакалавър е по специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ (графика). Завършва и Богословския факултет със специалност „Църковни изкуства ”.
Показва свои творби в студентски изложби и Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. Включва се в експозиция на преподаватели и студенти от НХА във Варшава, Полша през 2016 г. Представя се в софийските галерии „Дебют“, „Underground“, „Академия“, „Средец“ и др., както и в бургаската „Георги Баев“. Публиката я оценява и в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово.

Вероника Николаева Янкова е родена на 03.07.1990 в град Варна, където завършва Национално училище по изкуствата „Добри Христов” със специалност „Скулптура“. Развитието й продължава във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – бакалавър е по специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ (графика). Завършва и Богословския факултет със специалност „Църковни изкуства ”.

Показва свои творби в студентски изложби и Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. Включва се в експозиция на преподаватели и студенти от НХА във Варшава, Полша през 2016 г. Представя се в софийските галерии „Дебют“, „Underground“, „Академия“, „Средец“ и др., както и в бургаската „Георги Баев“. Публиката я оценява и в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово.