Синът Божи Исус Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносци, посетили гроба. След това Исус се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

В нощта на Великден миряните отиват на църква и палят свещи, като е хубаво да занесат благодатния огън в дома си за здраве и благодат.

Традицията повелява на обяд семействата да се чукат с червени яйца. Чието яйце се окаже най-здраво (борец, бияч), обственикът му ще е здрав през цялата година.

Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца Божий – Христос. От този ден в продължение на 40 дни се разменят поздравите „Христос воскресе“ – „Воистина воскресе“.

Екипът на Plevendnes.com ви пожелава светлина в душите, мир в сърцата, хармония и любов, благословение, здраве и надежда!

Честит Великден!

Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък, но може и през Велика събота преди празника.

Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

При евреите имало обичай когато някой отива на гости, но е много беден, да занесе яйце на домакина. Християнските предания разказват, че когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос.

Оттогава този обичай се разпространил сред християните. Постепенно започнали да се използват и други цветове, освен червено.
Първото яйце винаги е червено. С него най-възрастната жена в семейството прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.

То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е под иконата в къщата – да носи здраве, радост и щастие на цялото семейство.

Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

Българите са използвали естествени оцветители, за да оцветят яйцата – отвари от зеленчуци, билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

С появата си атракцията привлича вниманието на всички минувачи, като голяма част от тях не пропускат да се снимат с нея.

Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.
Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник – светите апостоли, в Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.
Тази седмица е наситена и с момински празници.

Източник: http://dariknews.bg

Според древно поверие, раздаването на червени яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване. По време на Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни. Не се пости.

През Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник апостолите, във вторник и сряда – Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей. На Светъл четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светъл петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител. Неделя се нарича Томина – чества се апостол Тома, който не повярвал във възкресението на Христос, докато не го видял сам и не пипнал раните му от гвоздеите на кръста.

Когато му се явил, Иисус му казал: „Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали“. Християните се поздравяват с „Христос воскресе“ до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.

Източник: http://dariknews.bg

Тази година православният и католическият Великден съвпадат. Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта – победата на Исус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича „страстна седмица“, означаваща страдание. Нарича се още и „велика седмица“. Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи.

Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава „Христос Возкресе“. Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.

Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.

Източник: Darik

Източник: http://dariknews.bg

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата „страст“ означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Исус Христос – на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

В богослуженията през Страстната седмица постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени наставления.
Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.

Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, и тази за десетте девици. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“.

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: „да бъде милостта Му вечна, алилуя!“

Източник: Darik

Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На старобългарски „страст“ е „страдание“. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени „страстна седмица“. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Събитието ще се проведе на 8 април, събота, от 10.00 часа в Градската градина.

Децата ще имат възможност да се забавляват и творят като майсторят, рисуват, пеят и танцуват.

Организаторите обещават да предоставят разнообразни материали, необходими за творбите на децата.

При лошо време събитието ще се проведе на другия ден, 9 април, на същото място и по същото време.