Началото на спектакъла е от 19 часа на Голяма сцена.

Френският драматург от 17 век Пиер дьо Мариво е написал „Островът на робите“ като утопия, но спектакълът на плевенската трупа преминава тези граници и я превръща в едно невероятно фантастично пренасяне извън времето и пространството. Постановката е с изключително ефектна визия – осветление, костюми, сценография, както и с изненадващи и оригинални режисьорски решения, които създават загадъчна, нереална среда, в която актьорите пресъздават ярки и колоритни сатирични образи.

В представлението участват утвърдените вече имена от трупата на театъра – Адриан Филипов, Сергей Константинов, Бориса Сарафова, както и три млади актриси, чийто дебют ще е именно в този спектакъл – Теодора Кулева, Йоана Кирчева, Мария Йорданова. Автор на сценографията и костюмите е Константин Вълков – също дебютант.

Премиерното заглавие ще се играе на 28 и 29 септември от 19 ч.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

– Г-н Василев, творческият сезон на Драматично-куклен театър „Иван Радоев” приключва. Правите ли вече анализ на постиженията?
– Ние още сме в работен процес, но имаме ежемесечни анализи. Започнахме финансовото стабилизиране на театъра, още има какво да се желае, за да се чувстваме по-уверени, но голямата част от огромните задължения, които заварих, вече са покрити. Още се движим по ръба, но като умели въжеиграчи, гордо вдигнали глава. Пълните салони ни дават самочувствие, че успяхме да провокираме публиката. Зрителите за периода януари-юни 2017 са 23 080, а представленията – 170, срещу 19 000 зрители за 2016 г. и 146 представления. Всяка година Министерството на културата оценява театрите по множество критерии. Плевенският театър е с отлична оценка за пръв път от 7 години, като миналата година сме били оценени с „добър”, преди това – със „среден”. Представленията този сезон от художествена гледна точка са събития за българския театър въобще. Освен това може би сме единственият театър в България, който може да се похвали с такава палитра поставени класически произведения за сезона – Шекспир, Чехов, Гогол, Маркес, български класици, като П. Р. Славейков, Йовков, Радичков, Алеко Константинов. Направихме безкомпромисни спектакли – истински театър, с истинските възможности на театъра, спектакли, които да омагьосват. Да не седи зрителят с усещането, че нещо е направено с подръчни материали. Сезонът ще приключи с постановката „Женитба“ – на 10 юли във Вършец и на 21 юли в Караисен.

– До каква степен спектакъл като „Цимбелин” на Шекспир може да напълни многократно залата на театъра?
– До момента имаме около 15 представления на този спектакъла, които се радват на добър зрителски интерес. Най-важна е необичайността му, защото той е много красив, ефектен. Превърна се в един много младежки спектакъл. Масата от зрители бяха ученици и те го приеха много по-добре, защото явно е много близо до тях и като език. А и 11 мъже на сцената също са предизвикателство.

– В близкото минало се играеха забавни и кабаретни спектакли на сцена „Фоайе”. Има ли идея да се възстановят тези развлекателни представления на чаша питие?
– Кабаретната форма присъства в спектакъла на Димо Дешев „Българите идат”. В новата му постановка „Господа, другари, пичове и дами”, която ще видим в началото на новия сезон, също ще има такъв елемент. В крайна сметка две неща ни пречат за сега – времето и парите. Линията в тази една година мисля, че е достатъчно ясна – правим максимално най-добър репертоар като вкусове и потребности. Едно е „Българите идат”, където стъпваме на българското, почти на кабаретния принцип с политическа сатира, отиваме към „Цимбелин” на Шекспир, който е визуален театър в класическа форма, но модерен, абстрактен, насочен по-скоро към младите. Преминаваме през „Балада за Георг Хених”. Това е спектакъл за ценители, в който времето трябва да спре, да седнеш и да разбереш кое е по-ценното – бюфета, или духа. Отиваме във „Вишнева градина”, в която смело казваме, че в този свят сме стигнали до такава низост, че вече сме готови да си продадем и духа за едни жълтици и че вишневата градина ни я секат пред очите, но ние не си я защитаваме. Грижим се и за малките зрители с куклените представления „Тигърчето Спас и малкото голямо слонче” и „Ах, този змей”, с детските коледни спектакли. Стараем се да привличаме добри спектакли и тази година едни от най-добрите театри в страната са били тук. Като се върна година назад всички казваха: „Кой ще го гледа този „Цимбелин”, а в един прекрасен момент се разбра, че цяла България говори за това представление, което получи две номинации за наградите „Икар 2017”. Много е хубаво, когато градът живее с театър, с култура, а Плевен е прекрасен град.

– А какво ще кажете за засичането на културни събития, което е стара плевенска традиция?
– Ние максимално рано си оповестяваме програмата. Вече започваме да работим премиери за септември и октомври. Правим програма с 20 спектакъла – няма как да не се дублираме с други културни институти.

– Има ли проблем събития на други културни институти да се провеждат на сцената на Театъра заради увеличен наем на час или по друга причина?
– Тази зала се отвори още повече за събития. В театъра за месеците май и юни 2017 г имаме около 25 събития, като само гостуващите театрални спектакли не падат под 6.

– Говорите за театрални спектакли единствено.
– Става въпрос за театрална зала. Това не е универсална зала, не е спортна зала, която може да покрива концертни и други изяви. Ние си ценим зрителите, затова не може да допуснем чалгаджии в тази сграда, или политическа надпревара. Това е храм. И всеки, който е дошъл да представя култура, е добре дошъл. Но който е дошъл да печели, трябва да си плати. Това са принципите в живота. А той е толкова кратък, че ние нямаме право да си прахосваме времето. Всеки има избор. В крайна сметка това е паметник на културата. Ние трябва да го съхраним за поколенията, да запазим целия му облик.

– Искате да кажете, че Вие, като ръководител на театъра, прецизирате много сериозно заявките за провеждане на определени мероприятия в залата на културния институт?
– Нали разбирате, че няма как в един културен институт да продаваш кич и да искаш в последствие в този културен институт да се цени високото изкуство? Когато имаш афинитет към културата, се стремиш да я защитаваш независимо на каква цена. Наемът на залата не мисля, че е някакъв проблем за когото и да било. За да се проведе някакво събитие извън театъра, всеки ден на нас ни струва определени средства. Този наем покрива загубите ни от това ние да репетираме или да си представяме наш спектакъл. Но наемът е напълно достъпен и никога не е бил пречка. Може би в предишното ръководене на театъра е имало символично, приятелско отдаване на залата и това е видно по лошите финансови резултати. Не може театърът да финансира други събития, от които някой друг да печели. Когато детски градини или училища имат тържества, ние правим всичко възможно да ползват залата безплатно. Там има друга форма на договаряне – тъй като те са наши зрители, ние им връщаме жеста.

– В добра комуникация ли сте с ръководителите на другите културни институти в Плевен?
– Разбира се. Фактът, че направихме спектакъл, който включва изпълнители от Северняшкия ансамбъл и Хор „Гена Димитрова” доказва това. Ние работим в името на Плевен – не деля културата нито на местна, нито на национална. Майка ми е родена в Плевен, аз съм роден в Ловеч и много бих се радвал, ако може един проклет ловчалия да направи хубави неща за Плевен. Скоро имах много хубаво преживяване в Битоля, Македония, където представихме „Цимбелин” на Международния Шекспиров фестивал. В стаята, в която бях настанен в хотела, ме посрещна картина на плевенския художник Венцислав Великов – случайни неща не поднася съдбата. За този местен шовинизъм какво да кажа? Аз много ценя и обичам това, което правя. И започнах управлението си с амбицията да върнем театъра на мястото, което той заслужава. Създадохме млада и една от най-добри трупи в страната.

– Колко са актьорите в момента?
– Заедно с Кукления отдел са 28.

– Ще има ли дебютанти от новия сезон?
– Да, три млади актриси ще представим пред публиката през септември. Едната е Теодора Кулева, внучка на големия български актьор Тодор Колев, която е завършила актьорско майсторство в класа на проф. Ивайло Христов. Другите две актриси са Йоана Кирчева, също от класа на проф. Ивайло Христов, и Мария Йорданова, завършила актьорско майсторство при проф. Пламен Марков. Те участват в „Островът на робите” на Пиер дьо Мариво. Вече започнахме репетиции.

– А вашата лична амбиция за постижения до края на мандата Ви?
– Старая се най-добрите режисьори да бъдат в Плевен.

Кои имена да очакваме да видим?
– Скоро имахме интересен режисьор на „Вишнева градина” – Василий Сенин. И постепенно се случи нещо много интересно – театърът се превърна в туристическа дестинация. Много приятели, колеги и ценители идваха в Плевен да гледат „Цимбелин”, „Балада за Георг Хених”. На всяко представление на „Вишнева градина” в публиката има интересни имена, като Стоян Алексиев, Явор Гърдев, Койна Русева.

Размахът от предишния Ви административен пост на зам.-министър на културата помага ли Ви в настоящото поприще?
– Не пречи. Помага дотолкова, че имаш опит, други позиции, друг поглед, повече контакти. Театърът се отвори към Македония, Хърватия, Дубровник, Русия.

Други задгранични цели?
– Водят се разговори със Сърбия, ще тръгнем по на Запад и ще излезем от Балканите, но още е дълъг пътят. На много писти се тича – постигане на добър репертоар, запазване на зрителите, привличане на нови.

Името на младата и талантлива режисьорка от Плевен Веселка Кунчева говори ли Ви нещо?
– Да, много ми говори.

– Кога ще я видим на наша сцена?
Когато кандидатствах за поста, Веселка беше една от първите, които поканих тогава. Първо много се зарадва, но в същото време е много заета, в процес на големи ангажименти е, така че представянето й е в проект – може би през 2018 г. От Плевен са тръгнали и много други талантливи режисьори и аз съм си поставил за цел да ги събера. Те са много различни един от друг. В тази група са и Боян Иванов, и Борислав Чакринов – няма да изброявам, защото ще изпусна имена.

– Какво да очакваме следващата календарна година?
– 2018 г е много под въпрос, защото към средата на годината се очаква най-после да започне голям, цялостен ремонт на театъра, който е на стойност над 5 млн лева. Проектът е готов, чака отваряне на процедурата, за да се кандидатства. Двигатели на събитията са Община Плевен и Министерството на културата. Ремонтните дейности ще се отразят на работата ни. Затова изтеглихме репетициите на три представления сега, за да можем до средата на февруари месец да приключим. През септември-октомври излизат 3 премиера. Едната е „Зън-зън злосторници“ от Керил Чърчил с гост-режисьор Младен Алексиев. Другото ново заглавие в афиша ще е „Островът на робите“ (1725 г.) от Пиер дьо Мариво, на което режисьор съм аз и работим в екип със сценографа Константин Вълков и композитора Ясен Козев. Третият нов спектакъл е комедията „Господа, другари, пичове и дами”, написана от представителя на „новата вълна” в руския театър – талантливия поет и драматург Виктор Ляпин. Режисьор е Димо Дешев.

– А плевенската публика какво ще прави в този ремонтен период?
– Плевенската публика е толкова вярна и аз съм й толкова благодарен! Любопитното е, че в тези 2 месеца, в които кипят строителни работи на площада около театъра, зрителите продължават да идват на представления, да ни подкрепят, а това ни кара да вярваме в мечтите си и в това, че има смисъл да продължаваме. Тук е мястото да отбележа, че имаме много силна Детска студия, която тази година успя да представи две премиери. Много се радвам, че Адриан Филипов и Ива Николова продължават да заразяват децата с магията на театъра.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Ще участват актьорите Георги Ангелов, Мариян Стефанов, Мариета Калъпова, Петьо Кръстев, Георги Кацарски, Генадий Николов. Премиерата се очаква в началото на следващия творчески сезон – края на септември или началото на октомври.

Представленията този сезон от художествена гледна точка са събития за българския театър въобще, категоричен е Василев. „Освен това може би сме единственият театър в България, който може да се похвали с такава палитра поставени класически произведения за сезона – Шекспир, Чехов, Маркес, Гогол, български класици, като П. Р. Славейков, Йовков, Радичков, Алеко Константинов. Направихме безкомпромисни спектакли – истински театър, с истинските възможности на театъра, спектакли, които да омагьосват. Да не седи зрителят с усещането, че нещо е направено с подръчни материали”, добави още Василев.

Сезонът на театралите приключва с постановката „Женитба“ – на 10 юли във Вършец и на 21 юли в Караисен.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Синеоката актриса ще участва в „Островът на робите” на Пиер дьо Мариво с режисьор директора на плевенския театър Васил Василев. В постановката ще дебютират още две нови лица за плевенската трупа – актрисите Йоана Кирчева, също от класа на проф. Ивайло Христов, и Мария Йорданова, завършила актьорско майсторство при проф. Пламен Марков.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

„Поканата към новия директор на ДКТ „Иван Радоев“ е да представи пред Комисията визията си за развитието на културния институт. Ние не можем да стоим безучастни към съдбата на театъра и съответно към работещите в него артисти, след като ежегодно Община Плевен отпуска вече 200 000 лв., което е 30% от общата сума за издръжката му“, коментира Председателят на Общинския съвет.