Случаят стигна до италианския Сенат, където сенатор от „Форца Италия” пита ресорния министър, дали не се касае за отвличане на дете със съучастието на полицията.

„Детето беше гледано добре. До отнемането се стигна, след като през 2015 г. пуснах оплакване срещу директора на училището, а той реши, че може да намери поводи, заради които да ми я вземе”, заявява Виолета.

Тя посочва, че преди да се стигне до отнемането, дъщеря ѝ отсъствала от училище за около 2 седмици.

Виолета подала сигнала заради видео, с което директорът рекламира, че в училището се учи румънски и българското дете е заснето на преден план. След това майката не искала да премести момичето в друго, по-отдалечено учебно заведение.

„Когато във вторник говорих с нея, ми казваше: мамо, кога ще си дойда в къщи, мамо, кога ще си дойда в къщи”, споделя Виолета. „Забранено ѝ е да говори за това което прави там. Не ѝ разрешават”.

По време на проверката в дома на семейството били намерени кашони, пълни с багаж, тъй като семейството се готвело да се връща окончателно в България: „Бях ги приготвила за пътуването”.

„Те казаха, че къщата била разтурена и мръсна”, разказва майката на 12-годишното момиченце.

„Минах през три съда, за да успея да си взема детето”, посочва Виолета, но дъщеря ѝ все още е далеч от нея.

Тръгнал към изпитните зали в прекрасно настроение, тананикайки си „Одата на радостта“. Родителите и преподавателите му очаквали да се справи успешно, защото познанията му по чуждия език са на много по-високо от обичайното за тази възраст равнище. С впечатляващия пълен брой точки обаче Дани ги изненадал приятно, а майка му Гергана признава, че доста е поплакала от щастие.

А изпитът е изключително тежък. Провежда се на три етапа и продължава цял ден. Включва правоговор, съставяне на текст, слушане с разбиране и преразказване. Финалът е модул от над 50 въпроса, на които трябва да се даде писмен отговор в рамките на 40 минути – за проверка на правописа и пунктуацията. 

Макар да пише на английска само от 2 години, Йордан се е представил без забележки и в него, водеща роля за което има учителката му Рада Стоицева. Едва тригодишен Дани проговаря и на английски, а скоро майка му Гергана осъзнава, че той и разбира смисъла на изречените чуждоезични фрази.

На 6 години го записва като слушател в местна школа, а щом научава английската азбука във втори клас, момчето бързо свиква и да пише правилно на езика на Шекспир.

Има многостранни интереси. Играе в местна театрална школа, която има вече две много успешни постановки, с които гостува в различни български градове, прави невероятни портрети дори само с графитен молив. Ходи на уроци по фехтовка два пъти седмично.

Прави с лекота любими анимационни герои от пластилин – точни копия на тези от телевизионния екран. Явява се на всички възможни състезания и олимпиади и винаги печели максимален брой точки. За пръв път обаче се впуска в съревнование, което е за много по-големи от него деца и това е първата му наистина впечатляваща победа.

Майката скромно казва, че първите си успехи Дани дължи най-вече на себе си, на своите преподаватели. Тя и съпругът й само правят всичко възможно да му осигурят занимания при специалисти, но всички са изцяло по негово желание.