Някои тържествено на първо място слагат киселото мляко като велико българско достижение.
Киселото мляко не е изобретение, нито откритие на българин. Българинът Стамен Григоров е описал една от бактериите в състава му. Но киселото мляко и бактерията са съществували и преди това. Съществуват и сега в съседни балкански държави. Закваската се продава по света, комбинацията от бактерии се произвежда и от чужди фирми и лаборатории. И се получава парадокс – в млеката, които се продават днес в България производителите промениха щамовете бактерии за закваска, така че има по-малко бацилус булгарикус и са повече други бактерии, защото така млеката вкисват по-бавно, не са толкова кисели и повече приличат на крем на вкус, могат да траят без разваляне в хладилника с месеци. И в много кисели млека въобще няма живи бактерии. Тоест – българското кисело мляко вече не е много българско. Може би в това се състои българското изобретение, а не в бацилус булгарикус.

Обикновено на второ място се изтъква

авторството на компютъра,

изобретен от българина Джон Атанасов. Заблуда. Той е американец, роден в Щатите, от майка ирландка и баща българин. Това че уважава българският си произход по бащина линия не прави изобретението му българско (впрочем то е в съавторство – Атанасов-Бери компютинг машин). Нито е завършил техникума „Попов”, Висшия машинно-електротехническия институт, нито е работил в някой български научно-технически център. Изцяло е продукт на американското общество, а неговата машина е далеч от днешния компютър, изобретен от други американци.

Сред очевидните нелепици, приписвани като български постижения, е първото обработено злато в света – намерените златни украшения във Варненския некропол, около 5000 години преди Христа. Те изпреварват египетските и шумерските златни артефакти (виж тук). Но не са български.

Първото обработено злато не е обработено от българи. Преди 7000 години не е имало нации, а племена, зараждане на цивилизация. Неизвестно племе край днешна Варна е обработвало злато, останали украшения в гробовете. Траките са се появили 4000 години по-късно, славяните след още 500 години, прабългарите след още 500 години. И понеже в единият от гробовете с много украшения е намерен и златен напишник (няма как другояче да се нарече), това става извор на патриотизъм – „ние, българите”, сме използвали златни презервативи още преди 7000 години…

Най-често като българско достижение се изтъква едно реално откритие на българин, на акад. Георги Наджаков –

фотоелектретното състояние на веществото

Но погрешно му приписват и авторството на копирната машина, покрай това. Акад. Георги Наджаков е голям учен, открил е особено състояние на веществото, но все едно да откриеш някакво агрегатно състояние. Например водата замръзва. Неговото откритие е по-сложно, не е толкова видимо като агрегатните състояние на водата. Това признато по цял свят откритие не е изобретен продукт. В съвременния глобален свят всеки нов продукт се получава като изобретателят му надгражда, използва открития и изобретения на различни хора навсякъде по света. Но на нас ни се иска акад. Наджаков да е изобретил копирната машина, каквито заслуги му пришиват. В копирната машина се използва този ефект – фотоелектретното състояние на веществото, но тя е открита от други хора.
Това не омаловажава качествата на академика като учен, но нека не си приписваме патриотично повече неща като българско изобретение.

Сред откритията се споменава и това на проф. д-р Иван Митев – шестият сърдечен тон. Откритие без особено значение, но откритие. Могат да се изреждат български астрономи открили планети, звезди и т. н. Не е нужно да ги омаловажаваме, но защо трябва от напомпан патриотизъм да придаваме на откритията им по-голямо значение, отколкото имат?

Когато някой изтъква, че първата жена летец на боен самолет в света е българка, това е голяма глупост. Въпросната Райна Касабова е била на 15 години доброволка в полева болница край Одрин 1912-1913 г. Това, че е полетяла със самолет е по случайност. Момичето е било смело, така се случило, но тя не е първият военен пилот.

Много често се изтъкват

„българските изобретения” на Асен Йорданов

Действително, първите си неща той прави в България – проектира самолет, още като ученик. Но после емигрира в Щатите и там става известен конструктор на самолети и учител на летци. Достоен човек, безспорно. Но защо трябва да приписваме като българско изобретение проекти, по които е работил там? Участвал в проектирането на пътнически самолет и – хоп, това било българско изобретение. И т. н. разни негови изобретения се приписват като български.

Другият български американски изобретател е Петър Петров, също роден в България и емигрирал 20-годишен, като отначало се записал във Френския чуждестранен легион. Завършил в Германия, работил като корабен конструктор, после в САЩ работил по различни проекти и за НАСА, и за армията, изобретил е ръчния часовник с цифри, вместо стрелки, имал е собствено бюро, работил по много свързани с електроника задачи. Но в Америка. Не в България.

И други българи са работили в НАСА. Например Джон Ночев е работил по двигателите на лунния модул. Емигрирал е там 1951 г., може да се каже, че е чист българин, а не американец, но модулът и полетът до луната не са български, нека не се изсилваме.

А българинът, който е изобретил

противозачатъчното хапче – Карл Джераси,

всъщност е евреин, роден във Виена, с австрийско и американско гражданство. Учил е във Виена, в Американския колеж в София и после в американски университети. Няколко години от живота му като малък са минали в България. И е съавтор на хапчето, с още двама.

Може да се изредят още няколко имена, с чиито изобретения „ние, българите”, сме направили голям принос към света. Но… Това е своебразен македонско-български комплекс.
Впрочем, най-малко в тези патриотарски писания обръщат внимание на кирилицата като българско изобретение. А тя е най-големият български принос към световната култура. Сътворена от Климент Охридски и учениците на Кирил и Методий. Третата официална писменост в ЕС, възприета от няколко държави. А се хвалим с такива измислени древни достижения. Но защо трябва да търсим извори на днешното си самочувствие далеч в историята?

Защо трябва да си измисляме извори на самочувствие?
Българите не са най-интелигентната нация, както се разнасяше като мълва – било проверено, доказано. Но има българи, които по цял свят и у нас са се нареждали сред елита. Има българи, автори на необичайни изобретения, не могат да се изредят всичките.

Има българи къде ли не в йерархията на големи университети или фирми. Има българи, които с колективите си са носители на награди „Оскар”, но тук малко им обръщат внимание. Патриотите наблягат на измислените български открития.

Важно е отношението към хората на науката, а не да се тупаме по гърдите как сме открили всичко и как българите са първата цивилизация. А какво е отношението? То се изразява в думите на бившия финансов министър Симеон Дянков, който искаше да закрива БАН и нарече хората там „феодални старци“. А Борисов им обеща финансиране „само срещу видими резултати“. Тоест БАН да изобрети нов вид автомобил, така си представя науката премиерът. Съкратиха им бюджета, БАН пенсионира професори, а млади хора не постъпиха. Предпочитат чужбина. Тогавашният министър на образованието, египтологът Сергей Игнатов, искаше например да намали физиката в Софийския университет, защото нямало нужда. За такива управляващи е неразбираемо какво е фундаментална наука и защо въобще се учи в училище, в университети и институти.

Повече внимание заслужават учени, проектанти, хора на културата у нас, а не по света. Някой знае ли кой беше акад. Асен Дацев? Който си е кореспондирал години наред с Луи Де Бройл? Или кой е философът проф. Цеко Торбов, превел Кант на български, открил 600 грешки в италианския превод на Кант, поправени от издателите след неговите бележки? Кантианец, живял достойно в епохата на соца…
Кой е математикът проф. Тагамлицки? Това са само няколко произволно споменати имена.
Колко има у нас все още учени, скулптори, художници на световно ниво, които не са световни знаменитости, само защото са останали у нас. Имена, които години наред са създавали, създават с присъствието си научна и културна среда. Въпреки отношението. У нас, където обществото обръща повече внимание на други неща.

Иван Бакалов, e-vestnik.bg