Сега той е държан в имиграционен център близо до София, докато очаква резултата от неочакваното предложение за отмяна на освобождаването му, лансирано от главния прокурор на България. 

Полфрийман казва, че кадрите от охранителните камери са доказателство за неговата невинност. „Когато най-накрая трябваше да го гледам на голям екран на висококачествен монитор, чувството ми беше, че съм отмъстен“, каза той пред ABC.

Полфрийман поддържа версията, че е действал в самозащита, след като се притекъл на помощ на двама цигани, нападнати от българина Андрей Монов и неговите приятели. Австралиецът трябва да се сблъска с безпрецедентна жалба срещу неговото освобождаване в най-висшия съд в България в понеделник, след като освобождаването му бе посрещнато с възмущение сред бившия съветски народ, продължава английският таблоид. Някои местни политици заклеймиха освобождаването му и дори призоваха към насилие спрямо съдиите, които го освободиха, отбелязва „Дейли Мейл“, но не цитира нито мотивите за 20-годишната присъда на убиеца Джок или родителите или приятелите на жертвата му – студентът Андрей Монов.

Мнозинството българи (54 на сто) са на мнение, че европейското членство е нещо добро, като според 57 на сто страната ни има полза от ЕС. Повечето българи (82 на сто) са заявили, че още преди изборите са знаели за кого ще гласуват. Половината от гласувалите са участвали в изборите заради гражданския си дълг, а всеки трети – за да подкрепи дадена партия.

Онези, които не са гласували, са обяснили най-често решението си с недоверие към политиците или със схващането, че гласуването не води до промяна. Над 40 на сто от българските участници в допитването са посочили, че от ЕС очакват най-вече икономическо развитие и социална сигурност.

Всеки трети изразява неудовлетвореност от състоянието на свободата и честността на изборите, както и от възможностите за собственото му участие в политическия живот.

Най-младите анкетирани – на възраст между 18 и 25 г. (или тези, родени след преломната 1989 г.) изглежда в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата, за проблемите в живота си.

68% от участвалите в проучването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон, 19% казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценят. Това мнение се подкрепя от различни демографски групи. Според социолозите Ясно личи, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво  усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли.

Мнението на другите е традиционен регулатор на поведението на голяма част от хората – 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях, за 38% твърдят, че то не е от значение.

На фона на останалите институции у нас Църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие. След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.

Данните са част от ежемесечната изследователска програма на „Галъп интернешънъл“.  Изследването е проведено лице в лице в периода между втори и девети август 2019 г. сред 839 души и е представително за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове.

Най-висок дял в месечните приходи формира работната заплата (57.8%), следват пенсиите (27.6%) и самостоятелната заетост (6.2%).

Статистиката отчита същевременно и увеличение на общия месечен разход, който през второто тримесечие е 1 402 лева, или с 5.3% спрямо същото тримесечие на 2018 година.

В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (31.4%), следвани от разходите за жилище (15.5%), данъци и социални осигуровки (14.2%) и разходите за транспорт и съобщения (11.7%).

Данните показват също, че през това полугодие се наблюдава увеличение в потреблението на месо – от 8.6 на 8.9 кг, и яйца – от 39 на 40 броя.

Трети ден туристите не могат да си тръгнат от острова заради повреда на ферибота, който превозва пътници и автомобили от острова до пристанищния град Александруполис. Проблем създава и лошото време, комбинирано със силен вятър.

Хората, чиито резервации са приключили, трябвало да напуснат хотелите. Така се оказало, че мнозина трябва да спят на улицата, а други в автомобилите си. Гръцките власти търсят вариант за решаване на проблема.

„Нощта я прекарахме в колата. В 9 часа вчера чакахме ферибота, имаше 500 коли. Такъв нямаше, чакахме в 7 вечерта, после в 11 вечерта, никакъв ферибот не дойде”, сподели в предаването „Здравей, България” един от бедстващите на острова българи Николай Николов.

Той допълни, че е имало майки с деца и бременни жени. Имало е и хора, които са спали по пейките.

Според него причината за създалата се ситуация не е бил силния вятър. „Него го имаше от вчера. Фериботът го нямаше и в предишните дни. Два дни нямаше вятър, ферибот обаче също нямаше. Аз съм резервирал билета си два месеца по-рано. Има много хора, които не разполагат с финансов ресурс, за да си позволят хотел”, обясни още българският турист.

Николов обясни, че се очаква в 12.30 часа да се качат на ферибота, но вятърът е силен и е възможно това да не се случи.

Резултатите сочат, че най-умни са немците и холандците, а списъкът завършва с бившите центрове на интелектуалния и творческия живот – Русия, Гърция и Франция.

Психотерапевтите уточняват, че задачата на IQ тестовете е да определи нивото на отклонение, а не интелигентността. За да се направи интелекутална карта на Европа, учените са анализирали резултатите на повече от 20 хил. души.

Показателите в теста са изпитвали умението да се решават главоблъсканици за определно време и на тази основа се е пресмятал средният индивидуален коефициент на интелекта.

Най-много точки – 107, са събрали немците и холандците. На второ място със 106 т. са поляците, а на трето – шведите със 104 т. Следват италианците, австрийците и швейцарците с по 101 т. 

Британците и норвежците имат по 100 т.  На „опашката“ в изследването са жителите на Гърция, България, Румъния, Франция и Турция. С най-нисък резултат са сърбите – с 89 т.

Лекар – гинеколог, майка на седем деца и досегашен министър на отбраната на Германия, фон дел Лайен е взела и българка в екипа си. По този повод тя обясни, че има прекрасен опит с българите и в нейния екип. „Изключително умни сте, бързи и изобретателни. Впечатленията ми са перфектни”, заяви председателят на комисията.

По думите й фактът, че България е изключила три жени еврокомисари, е чудесен.

За първи път в историята на институцията жена оглавява Еврокомисията, на този пост тя наследява Жан-Клод Юнкер.

За избирането й бяха необходими 374 гласа.

Малко след избирането си Урсула фон дер Лайен се обърна към евродепутатите със следните думи: „Доверието, което ми гласувахте, е доверие, което гласувахте на Европа. Вашето доверие в обединена и силна Европа, от Изток на Запад, от Юг на Север. Увереност в Европа, която е готова да се бори за бъдещето, вместо да се борим един срещу друг. Увереност, че Европа ще отговори единна на големите предизвикателства на нашето време. Това е огромна отговорност и моята работа започва днес.”

Ангела Меркел определи Фон дер Лайен като „Отдаден и убеден европеец, който ще се заеме с голяма енергичност с предизвикателствата пред Европейския съюз!“. Тя допълни, че „Днес губя министър, но същевременно печеля нов партньор в Брюксел.“ Външният министър в коалиционното й правителство – социалдемократът Хайко Маас, поздрави новата председателка на Европейската комисия за решението й да работи за обединен и силен Европейски съюз и й обеща да работят заедно за изпълнението на тези цели.“Време е да погледнем напред, защото светът няма да чака Европа“, написа Хайко Маас в Туитър.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и председателят на Европейския съвет Доналд Туск също поздравиха бившия министър на отбраната на ФРГ Урсула фон дер Лайен за избирането й за председател на Европейската комисия, съобщи Би Би Си.

На обратната страна, обаче, са останалите 43,1%, които имат явни нагласи за неспазване на законодателството, и ако не се страхуваха от последствията, лесно биха нарушили нормите. Това показват резултатите от проект ”Икономиката в сянка като девиантна практика” на екип от Института за изследване на обществата и знанието към БАН, цитиран от БГНЕС.

Резултатите от изследването показват, че едва близо 32% от попитаните българи смятат, че законите в страната са добре написани и лесно приложими на практика. Според авторите на изследването това е знак, че българското общество е с нараснала критичност към народните представители като законодателен орган, и към законите като правни норми. Резултатите от това проучване показват, че по-голямата част от обществото вече поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, обслужват интереса на обществто и са приложими на практика, показва още проучването, цитирано от БГНЕС.

Близо 19.8% от запитаните са абсолютно съгласни, а над 41% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят начин да го заобиколят и да постигнат своите цели. Почти 53% от българите пък смятат, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари.

Проучването на Института за изследване на обществата и знанието към БАН сочи и още: че работодателите, и дори работниците имат по-голяма склонност да спазват и зачитат законите. А учениците, безработните лица, и дори домакините са по-склонни да имат по-фриволно поведение и открито да не зачитат и спазват настоящото законодателство, пише БГНЕС. Така в обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и логична реакция на евентуалната пълна с пропуски и несъвършенства законова среда.

Според изследването в последните години в българското общество могат да се откроят осем социологически типажа според поведението на хората:

• 34% от изследваните се самоопределят като конформисти – т.е. поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него;
• 6% считат себе си за иноватори;
• 4% – за хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали;
• 10% – за пасивни в социален смисъл;
• 6% – като бунтари;
• 16% – като преувеличаващи;
• 18% – като неутрализатори;
• и 6% – като особено избухливи.

С изключение на хората, които се поддават на натиска на обществото, останалите модели на поведение представляват отклонение от социално приемливите норми и морални разбирания и склонност към нарушаване на правилата.

Според изследването на учените, това разделение на групите в обществото е в резултат на безнаказаността вследствие на посегателството върху личната собственост, моделите на управление на публичните и частните бизнес процеси в страната.